Решение № 13 от 22.01.2024, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 315/2023
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 22.01.2024
- В сила
- 10.05.2024
- Състав
- Мариана Митева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Сливница, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200315 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. Г., с ЕГН **********1, с едрс в гр. ............., чрез пълномощник адв. Г. от ПАК, срещу електронен фиш № 8504477880 от 11.03.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП глоба в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
В жалбата е изложено, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място жалбоподателят посочва, че на датата на твърдяното нарушение е предоставил за ползване товарния автомобил на дружество „........“ ЕООД, с което е имал сключен договор за наем от 10.07.2020 г. Счита, че твърдяното в електронния фиш нарушение неправилно е квалифицирано по чл.179, ал.3б ЗДвП, а е следвало да бъде квалифицирано по чл.179, ал.3а отсъщия закон предвид разликите в подлежащото на наказване лице. На следващо място изтъква, че ел.фиш е издаден извън предвидения в чл.34, ал.3 ЗАНН срок. При тези съображения моли електронния фиш да бъде отменен. Претендира разноски.
В съпроводителното писмо, с което са изпратени материалите по АНП, административнонаказващият орган моли ЕФ да бъде потвърден като законосъобразен и издаден при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни изисквания.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, възприе следната 1 фактическа обстановка:
Н а 11.03.2021 г. в 09:28 часа е установено нарушение
№
BD563EEC9A693D27E053041F160AD654 с ППС влекач „Рено ХР 420 19 Т“, рег. № ........, с технически допустима максимална маса 18 600, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в община Божурище, за движение по път I-8 км 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път път I-8 км 41+234.
Собственик/ползвател на процесното ППС е жалбоподателя М. Г. Г..
С обжалвания електронен фиш № 8504477880 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.
179, ал. 3б ЗДвП, на М. Г. Г., е наложена глоба в размер на 2 500 лева.
Независимо от налагането на това административно наказание М. Г. Г. дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 167, 00 лева.
Отбелязано е, че М. Г. Г., може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП. С плащането на компенсаторна такса ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 ЗП ще се счита за изпълнено.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя с известие за доставяне на 04.05.2023 г.
По делото е представена информация от „ИТС“ АД, според която бордовото устройство на процесното ППС с рег. № ........ е деасоциирано на 07.10.2020 г., тъй като клиентът не е генерирал трафик и пътни такси по договора с дружеството и последното му е изпратило уведомление за прекратяване на срока за ползване на устройството на 06.10.2020 г. Бордовото устройство било върнато от клиента на 13.11.2020 г. За датата на нарушението няма закупени маршрутни карти от каналите за продажба на „ИТС“ АД. Към писмото е приложено уведомление № 1243493/05.10.2020 г. за прекратяване срок наползване на бордово устройство.
Към жалбата са представени договор за наем на ППС от 10.07.2020 г., сключен между жалбоподателя като наемодател и „........“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя като управител М. Г., като наемател и приемо-предавателен протокол от същата дата.
2
В проведеното на 13.09.20203 г. открито съдебно заседание е представен и трудов договор № 11/18.01.2021 г., сключен между „........“ ЕООД, представлявано от управителя М.
Г. и Р.Б.К., назначен на длъжност „шофьор“.
Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по административната преписка и събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателствени средства.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира следното от правна страна.
Жалбоподателят М. Г. Г. притежава т.а. влекач „Рено ХР 420 19 Т“, рег. № ........, което на 11.03.2021 г. в 09:28 часа е заснето да се движи по път I-8 км 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за него изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението се идентифицира от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни норми). Налице е посочване, че нарушителят в качеството на собственик не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП за съответния тип ППС, каквото предвид цитираните разпоредби - чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е вмененото административно нарушение. Административнонаказващият орган е посочил субекта на административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан (собственик, водач, законен представител), вида на незаплатената такса и конкретното изпълнително деяние, което при определени категории МПС или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт.
Също следва да се изписват цифрово само относимите към административнонаказателната отговорност норми. С посочване на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като част от състава на вмененото нарушение, основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Отговорността на собственика на автомобила, в качеството на водач, е основана на необорената презумпция, установена в чл. 187а, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно.
От изложеното следва извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд приема, че материалният закон е приложен правилно.
3
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата (ДВ, бр.
105/2018 г.) е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона се дължи заплащането на тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Освен това в чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборима презумпция, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. От друга страна, чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда съответна отговорност за собственика на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.
Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по, ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. От анализа на посочените разпоредби може да се направи извод, че правилно в случая за наказателноотговорно лице е посочен собственика на превозното средство, който впоследствие разполага с възможността да посочи лицето, което е управлявало превозното средство на датата на нарушението.
В тази връзка съдът не кредитира представените договор за наем на ППС между жалбоподателя и представляваното от него дружество и трудов договор за назначаването на трето лице на длъжност „шофьор“ в последното. Предвид съдържащата се информация за 4 момента на деасоцииране на бордовото устройство – 06.10.2020 г. от ППС и предвидената възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност на вписания собственик на ППС във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, настоящият съдебен състав приема тези доказателства като създадени за целите на процеса. Още повече, че възможността за освобождаване от отговорност следва да се реализира в производството пред АНО, а не в съдебното. Освен това жалбоподателят твърди единствено, че не на посочената в ел. фиш дата не е управлявал той ППС, но не посочва данни за лицето, което е било водач към момента на установяване на нарушението. Ето защо не може да се направи извод, че ППС е било управлявано от друго различно от собственика лице.
В случая на 11.03.2021 г. в 09:28 часа, с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-8 км 41+234, е установено движение по път I-8 км 41+234 с ППС влекач „Рено ХР 420 19 Т“, рег.
№ ........, с технически допустима максимална маса 18 600, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, за което ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването според категорията на пътното средство. Моторното превозно средство е собственост на жалбоподателя. Не е установено да е управлявано от трето лице, поради което с оглед разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила е ангажирана правилно.