Решение № 620 от 04.10.2019, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 367/2019
- Вид
- Решение № 620
- Подписан
- 04.10.2019
- Състав
- ЮЛИАНА ИВАНОВА ТОЛЕВА, НАДЕЖДА НАЙДЕНОВА ЯНАКИЕВА, МАРТИН ЦВЕТАНОВ САНДУЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
Град Сливен, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 367 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на И.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ****** срещу Решение № 602 от 29.05.2019г., постановено по гр.д. № 6888/2018 по описа на Районен съд Сливен. С процесното решение частично е уважен предявеният от И.И.Д. иск срещу ЗАД „Армеец“ АД, с правно основание § 22 КЗ вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди претърпени болки и страдания следствие настъпила на 09.03.2015г. смърт на В.И.Д. – баба на ищеца, при ПТП от 09.03.2015г., при което същата като пешеходец била блъсната от лек автомобил „Нисан Примера“, рег. № СН 6434 АК, управляван от Г.С.Г. в град Сливен, местността „Рамануша“, като съдът е присъдил обезщетение в размер на 18 000 лева и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 13.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над 18 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.
Районен съд Сливен е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на И.И.Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1935,00 лева, представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от иска, а ищецът И.И.Д. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 57 лева, представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен съд Сливен сумата от 720 лева държавна такса.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби, съответно от ищеца и от ответника в първоинстанционното производство.
Жалбоподателят И.И.Д., действащ чрез процесуален представител адвокат Г.М. ***, оспорва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част като твърди, че същото е неправилно, тъй като присъденото обезщетение не репарира изцяло понесената от ищеца загуба и решението е постановено в противоречие със съдебната практика, като излага подробни аргументи в тази посока. Излагат се съображения, че по делото е доказано, че между ищеца и неговата починала родственица е имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка като претърпените следствие на тази загуба вреди е следвало да бъдат обезщетени в пълен обем, съгласно предявения в исковата претенция размер. Въззивникът моли Окръжен съд Сливен да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно процесното решение в обжалваната част и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В жалбата не се сочат нови доказателства и не са направени доказателствени или други процесуални искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „Армеец“ АД. Въззиваемият оспорва въззивната жалба и изложените в нея съображения и моли съда да я остави без уважение. В подкрепа на искането си излага подробни доводи, че искът не е доказан по основание и размер.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ЗАД „Армеец“
АД, с която се оспорва постановеното решение в осъдителната му част.
Жалбоподателят, ответник в първоинстанционното производство, счита решението за неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което моли същото да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Въззивникът твърди, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал наличието на активна материалноправна легитимация да получи обезщетение за търпени неимуществени вреди. В тази насока се излагат подробни доводи. Твърди се, че от събраните гласни доказателства не се установява наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между ищеца и неговата баба. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е ценил свидетелските показания като достоверни, тъй като свидетелите не съобщавали факти, а по-скоро излагали своята собствена оценка относно обстоятелствата, за които свидетелствали. На следващо място жалбоподателят релевира довод, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че е налице покрит застрахователен риск и че е настъпило застрахователно събитие. Твърди, че към момента на сключване на застрахователния договор през 2014 година гражданската отговорност на застрахованото лице не е покривала обезвреда на разширения с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС кръг лица, поради което и застрахователят не е поел договорно задължение за покриване на този риск.
Доколкото към датата на сключване на процесния договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите не е съществувала обективна възможност гражданската отговорност на застрахования да бъде ангажирана по отношения на разширения с тълкувателното решение кръг лица, то волята на страните относно съдържанието на договора не е включвала такъв покрит застрахователен риск. Оспорва се, че първоинстанционният съд е определил размера на дължимото обезщетение без да съобрази задължителните указания на Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС относно съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД, което е довело до неправилно определяне на обема на претърпените от ищеца болки и страдания и неправилното им обезщетяване.
При условията на евентуалност при извод за основателност на иска се сочи, че първоинстанционният съд, при определяне размера на дължимото обезщетение, неправилно е стигнал до извода, че в процесния случай не се прилага разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ. Излагат се доводи, че доколкото настоящият случай попада в обхвата на посочената норма – ищецът е от визирания в чл. 493а, ал. 4 КЗ кръг лица и съдебната претенция е предявена в периода 21.06.2018 г. – 07.12.2018г., е приложимо и ограничението за размера на обезщетението, който може да се присъди на този кръг лица. Въззивникът навежда подробни съображения защо определеният в нормата на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ лимит не противоречи на чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Посочва, че при определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд следва да съобрази установения от районния съд процент на съпричиняване. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и във въззивното производство разноски. В жалбата не се сочат нови доказателства и не са направени доказателствени или други процесуални искания.
В съдебното заседание въззивникът И.И.Д. чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба, поддържа отговора на въззивната жалба на насрещната страна ЗАД „Армеец“ АД. В хода на устните състезания процесуалният представител излага становище, че въззивникът е доказал родствената и емоционална връзка със загиналата при ПТП негова баба чрез твърденията си и събраните гласни доказателства. Намира, че с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1 от 2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС първоинстнционното решение в отхвърлителната част е неправилно. Моли същото да бъде отменено в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът ЗАД „Армеец“ АД не се представлява от процесуален представител по закон и по пълномощие. По делото е постъпила молба от последния чрез процесуален представител по пълномощие, с която същият моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения и приет по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали № 124/09.03.2015г. се установява, а и не е спорно, че на 09.03.2015г. около 18:40 часа на път SLV- 1083, км 3,5 в тъмната част на денонощието настъпило ПТП между лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № СН6434АК, управляван от Г.С.Г. от град Сливен и пешеходец В.И.Д. от град Сливен, при което пешеходката Д. починала следствие на удара.
С влязла в сила присъда № 33/10.12.2015г. по НОХД № 440 по описа на Окръжен съд Сливен за 2015 година Г.С.Г. е призната за виновна, затова че на 09.03.2015г. около 18:40 часа на път SLV- 1083, км
3,5 от Републиканската пътна мрежа, източно от град Сливен, в местността „Рамануша“ при управление на МПС лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № СН6434АК е нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинила смъртта на В.Й. Д., което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал.1, б „в“, предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Между страните не е спорно, а и от представената и приета като писмено доказателство по делото комбинирана застрахователна полица № 11114002657881 се установява, че към датата на процесното ПТП – 09.03.2015г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за участвалия в произшествието лек автомобил Нисан Примера“ с рег. № СН6434АК, сключена с въззивника ЗАД „Армеец“ АД, с действащо застрахователно покритие.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, което не е оспорено. От него се установява следния механизъм на ПТП – лек автомобил Нисан, управляван от Г.С.Г., се е движил в посока град Сливен към село Тополчане в тъмната част на денонощието в посока от запад на изток със скорост на движение около 78 км/ч. Опасната зона на автомобила при тази скорост е била 69 метра. По това време на същото място напречно на платното в посока от север на юг се е движила пешеходката В. Д. със скорост около 3,2 км/ч. В момента на възприемане на пешеходката автомобилът е бил на 59 метра от мястото на удара. Водача на автомобила е нямал техническа възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение спрямо момента на осветяване на пешеходката, доколкото скоростта, с която е управлявала лек автомобил не е била технически съобразена с разстоянието 59 м., от което водачът обективно е могъл да възприема обекти на пътното платно, в това число и пешеходката. Установява се, че пешеходката е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движила по банкета извън платното за движение и е носила със себе си светлинен източник.
Настоящата инстанция, при преценка на заключението на съдебната автотехническа експертиза съобразно правилото на чл. 202 ГПК, намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че същото е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на спора.
Безспорно е, а и е видно от представеното по делото удостоверение за наследници, че ищецът в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото И.И.Д. е внук на починалата следствие на процесното ПТП В.Й. Д..
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.М.М. и С.С.Д. се установява, че въззивникът И.Д. е имал добри отношения с баба си, посещавал я редовно в жилището ѝ в квартал „Клуцохор“ в град Сливен, носел ѝ храна, лекарства, през зимните месеци ѝ помагал - палел ѝ печката. Установява се, че след смъртта на дядото семейството на въззивника и той в частност общували по-често с бабата и полагали грижи за нея. След смъртта на баба си въззивникът станал затворен, мълчалив, изолирал се като това поведение продължило за период от около три - четири месеца. Свидетелите споделят, че след този период той отново възстановил социалните си контакти, станал общителен, виждал се почти всеки ден с приятелите си.
Разпечатката съдържа 32 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a30be36-73da-48ad-961a-81aff3aac2e4