Решение № 14221 от 21.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14221 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110133913 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „********************” ЕАД срещу Ц. И. Х. и С. И. А., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Ц. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1662,70 лева – главница, от която сумата 1650,69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,01 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Ц. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 282,59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника С. А. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1662,70 лева – главница, от която сумата 1650,69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,01 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника С. А. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 282,59 лева, представляваща 1 лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Ц. И. Х. и С. И. А. били потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „********************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „********************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 18, находящ се в гр.

*********************************, с абонатен № ************** през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2021 г. по ч. гр. д. № 993 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Ц. И. Х. и С. И.

А. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата чрез адв. Г. М. за ответницата, респ. адв. М. К. за ответника. Процесуалните представители оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Твърдят, че всички отоплителни тела в имота били демонтирани още през 2007 г. През жилището преминавали единствено магистрални тръби, които били затворени и не можело да отдават топлина. Ето защо нямало как ответниците да потребят реално топлинната енергия, чиято стойност се претендира от ищеца в настоящото производство. Освен това правят възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания, начислени за периода от м. 05.2017 г. до м. 01.2018 г.

Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените 2 искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът „********************” ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. В хода на устните състезания юрк. К. моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Депозира писмена защита, в която мотивира направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ответниците Ц. И. Х. и С. И. А., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. Гергьовски и адв. М.. Процесуалният представител поддържа отговорите на исковата молба, както и изложените в тях твърдения, възражения и доказателствени искания. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове. Изразява становище, че в една част претенциите на ищеца били погасени по давност, а в останалата си част били недължими поради недоказаност и невъзможност ответниците да са потребили топлинната енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените искания и възражения.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

Ответниците не оспорват, че са били вещни ползватели на процесния имот през исковия период. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представения по делото нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот *********************, нот. дело № ************** г. по описа на нотариус Валентна Благоева, рег. № 302, с район на действие Софийски районен съд. От същия се установява, че на 11.11.2014 г. Стефан И. А. и ответникът С. И. А. учредили в полза на ответницата Ц.

Х. правото да ползва и обитава пожизнено ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно: апартамент

№

18, находящ се в гр.

София, ж. к.

„**************************************, както и продали на Илия С.ов А. така обременения с описаното ограничено вещно право недвижим имот. Освен това продавачът С. И. А. си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½ идеална част от продавания имот.

3

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № ***************** г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 01.11.2000 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. ***************************

Видно от протокол от 01.11.2000 г. общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. 28А взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). Видно от изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния апартамент № 18 били отбелязани 5 броя радиатори, 5 броя разпределители и 5 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за Тодорка И. А.а.

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 01.10.2001 г. бил подписан договор № 836/01.10.2001 г. между етажната собственост в бл. 28А, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебносчетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от представени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 2 броя документи за главен отчет съответно от 15.05.2018 г. и 03.05.2019 г., топлинна енергия в процесния имот била начислявана само за сградна инсталация въз основа на пълния отопляем обем на имота от 240 куб. м. и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Петте отоплителни тела в имота бил демонтирани. Във формулярите за главен отчет има положен подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна 4 енергия за битови нужди от „********************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „********************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „********************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.