Решение № 57 от 30.12.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велики Преслав, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Д. П.а при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. П.а Административно наказателно дело № 20243610200180 по описа за 2024 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Н. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.****** срещу Наказателно постановление №24-0323-000359/03.06.2024 г., издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон по чл.36, ал.2 от ЗАНН, чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.53 от ЗАНН и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон, поради необосновано бил направен и отказ да се приложи чл.9, ал.2 от НК. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата и доразвива тезатата си за малозначителност на деянието, като моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 17.04.2024 г. около 11.40 часа в с.Миланово, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, по ул.“Хан Аспарух“ до дом №26 в посока към изхода за с.Мокреш, жалбоподателят управлявал собствения си колесен трактор „Митцубиши МТ23“ с номер на рама ******. На посочената датата и място полицейските 1 служители М. С. и И. Д. при РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен, след като забелязали, че трактора управляван от жалбоподателя, няма поставена регистрационна табела го спрели за проверка. При проверката освен собствеността на МПС и самоличността на водача било установено, че трактора не бил регистриран по надлежния ред. За установеното полицейските служители уведомили ръководителя си и на място бил изпратен полицейския служител П. П., който съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП. С мотивираната резолюция №23-0323М000018/18.04.2024 г. Началника на РУ-В.Преслав в ОД МВР Шумен на осн.чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН, поради образувано бързо производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След прекратяване на досъдебно производство от ШРП ТО-В.Преслав с постановление от 07.05.2024 г. и препращане на материалите по компетентност на началника на РУ-В.Преслав, било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Показанията на разпитаните по делото свидетели-М. С.- полицейски служител и св.Ц.Х., водена от жалбоподателя са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Неоснователно и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН забранява на административнонаказващите органи да образуват административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт, установяващ нарушението, е без 2 значение, тъй като акт не се съставя – чл. 36, ал. 2 от ЗАНН . При наличието на основанията на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН срокът за издаване на наказателно постановление тече от влизане в сила на прокурорското постановление, тъй като същото замества АУАН. В случая, не са налице данни кога е влязло в сила постановлението на ШРП ТО – В.Преслав, но предвид това, че от издаването му – 07.05.2024 г. до издаването на НП – 03.06.2024 г. е изминал срок по-кратък от два месеца, то е спазена и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН . Не е нарушен чл.36, ал.2 от ЗАНН, т.к. административнонаказателното производство в случая не започва със съставяне на АУАН, което изрично е посочено в разпоредбата. Съдът не приема за състоятелно твърдението за липсата на идентичност на субекта в прекратеното наказателно производство от прокурора в досъдебната му фаза и субекта на настоящото административнонаказателно производство с единствения аргумент, че в наказателното производство жалбоподателя не е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъплението за което се е водило същото и за което се твърди, че е административно нарушение, което пък е предмет на разглеждане в настоящото производство. Видно от материалите от прекратеното БП№117/20204 г. по описа на РУ-В.Преслав е че на същата дата, място посочени в НП, жалбоподателя е управлявал същия колесен трактор описан в НП и независимо от обстоятелството че в хода на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на обвиняем, каквато процесуална предпоставка не се съдържа в чл.36, ал.2 от ЗАНН, по безспорен начин от събраните доказателства се установява, че субекта на престъплението за което е образувано прекратеното досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и субекта на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е издадено обжалваното НК е идентичен.

Самоличността му освен това е изрично посочена, както в постановлението на прокурора, така и в НП.

Неоснователно е възражението за неизпълнение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, тъй като в настоящото производство административнонаказаващия орган е преценил всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, поради което е наложил наказания в минималния предвиден в закона размер. Неоснователно е възражението за нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган се е произнесъл по преписката с оглед събраните доказателства. Несподелянето от защитата на резултата от произнасянето не обосновава процесуално нарушение. Още повече, че произнасянето на административнонаказващия орган с окончателния му акт подлежи на съдебен контрол.

Не е налице и твърдяното нарушение на чл.53 от ЗАНН, тъй като в административнонаказателното произвоизводство наказващият орган е издал наказателно постановление, след установяване по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, че според него не са налице основания за прекратяване на производството, съотвенто преценил е невъзможността за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, както и невъзможността за сключване на споразумение с нарушителя, поради забраната по чл.189з от ЗДвП.

Извършване на нарушението е установено по безспорен начин от обективна страна, от извършената проверка от служителите на РУ-В.Преслав и от събраните в хода на прекратеното досъдебно производство доказателства. По безспорен начин се установява от извършения оглед на местопроизшествие, показанията на св.М. С., отговор от ОД“Земеделие“-Шумен, автотехническа експертиза, че към 17.04.2024 г., жалбоподателя е управлявал процесния колесен трактор – моторно превозно средство /т.15 § 6 от ДР на ЗДвП/, по път за обществено ползване без да е регистриран по надлежния ред - чл.1 от Закон за регистрацията и контрол на земеделската и горска техника и чл.1 3 и чл.2, ал.1, т.2 от Наредба №2/03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ.

Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл. Жалбоподателят е закупил трактора през 2012 г. и не го е регистрирал, изключение е било да го управлява по пътищата за обществено ползване, техническото му състояние отговаря на законовите изисквания за регистрация и на 19.07.2024 г. колесния трактор е регистриран от жалбоподателя, като негов собственик по надлежния ред съгласно ЗРКЗГТ. Като за пълнота следва да се отбележи, че в случая незнанието на закона не е извинително.

Въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна, съдът намира, че се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал. 2 от НК.

По силата на изричната законова разпоредба на чл. 189з от ЗДвП нарушението н а ЗДвП не може да представлява маловажен случай. Критериите които обуславят малозначителност на случая, а оттам липса на престъпление, съответно на нарушение съгласно чл.9, ал. 2 НК , приложим в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в чл. 28 ЗАНН и § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие приготовлението и опитът, се използва общата част на наказателното право. "Маловажният случай" не бива да се смесва или отъждествява с т. нар. "малозначително деяние" – чл.9, ал. 2 НК . Разликата между тях е същностна, защото диференцира престъпното от непрестъпното деяние. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т.

4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От своя страна чл.9, ал. 2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Разпоредба на чл.9, ал. 2 НК е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН., поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други условия законът не предвижда. Следователно по силата на тази разпоредба, противоправния характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност. Посоченото предполага преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание.