Решение № 3501 от 08.10.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3501 гр. Варна, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110100638 по описа за 2023 година

С Решение № 1932/30.05.2023 г. по гр. дело № 638/2023 г. е допуснато на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 55, находящ се на адм. адрес в *** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-1892/14.10.2008г. на ИД на АГКК с площ от 59,66кв.м., ведно с принадлежащите му 0,6557%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, както и изба № 55 с площ от 3,12кв.м., изграден в сграда с идентификатор *** разположена в ПИ с идентификатор № ***, при граници на обекта по схема имоти с идентификатори: на същия етаж*** и ***, под обекта*** и над обекта- ***, между съсобствениците и при квоти, както следва:

- 1/18ид.ч. за Е. К. П., ЕГН ********** с адрес ***;

- 1/18 ид.ч.за С. К. М., ЕГН ********** с адрес ****;

- 1/18 ид.ч.за М. К. М., ЕГН ********** с адрес **** - 15/18ид.ч. за В. М. Х., ЕГН ********** с адрес ***.

Приета за разглеждане в рамките на делбеното производство е заявената от съделителя В. Х. претенция за възлагане на делбения имот в нейна полза на основание чл.

349, ал. 2 ГПК.

За съвместно разглеждане са приети още претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, заявени от Е. П., С. М. и М. М. за осъждане на В.

Х. да им заплати обезщетение за еднолично ползване на процесния имот от датата на получаване на нотариалната покана - 07.12.2022 г. до завеждане на исковата молба- 19.01.2023 г. в размер на 139,86 лева или по 46,62 лева за 1 всеки от ищците, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от изпадането в забава до окончателното изплащане на задължението.

Приети също за съвместно разглеждане в делбеното производство са претенцииите по сметки с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, заявени от Е. П., С. М. и М. М. срещу В. Х., за заплащане на обезщетение от ответницата за еднолично ползване на същия за сумата в размер на по 33,33 лева месечно от всеки от тях, считано от 02.10.2023 г. до окончателно ликвидиране на съсобствеността, по същността си искания за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Ответницата по претенциите за заплащане на обезщетение изразява становище за недопустимост, тъй като от титула за собственост било видно, че имотът има ползвател и владението се осъществява от него, а не от нея.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С постановеното в първа фаза на производството решение е допуснат до делба процесния недвижим имот при между съсобствениците и при квоти, както следва: 1/18ид.ч. за Е. К. П., ЕГН **********; 1/18 ид.ч.за С. К. М., ЕГН **********; 1/18 ид.ч. и 15/18ид.ч. за В. М. Х., ЕГН **********.

Видно от представения по делото договор за покупко- продажба от 23.07.1999г. обективиран в НА № 184/1999г. на нотариус рег. № 190 на НК, Д.В. И. е придобила 1/2ид.ч. от процесния апартамент № 55 на адм. адрес в ***. С договор за покупко- продажба от 16.12.1999г. по НА № 44/1999г. на нотариус рег. № 190 НК, Д. И. е придобила и останалата 1/2ид.ч. от същия имот.

От договор за покупко-продажба от 23.06.2021г., обективиран в НА № 14/2021г. на нотариус рег. № 212 на НК, се установява, че Д. И. е продала на дъщеря си В. Х. притежаваните от нея права- 4/6ид.ч. от имота, като е запазила пожизнено право на ползване върху него. Така, ответницата се явява собственик на 4/6ид.ч. от имота въз основа на договора за покупко- продажба и на 1/6ид.ч. по наследствено правоприемство от баща си М. И., или общо на 5/6ид.ч.

С нотариална покана от Е. К. П., С. К. М. и М. К. М., връчена на 07.12.2022 г.,В. М. Х. е поканена да заплаща обезщетение в размер на 100 лева в срок до 5-то число всеки месец.

Видно от удостовеР.е, издадено от „Български пощи“ ЕАД в периода от м. януари 2022 г. до м. септември 2023 г. пенсията на Д. И. е заплащана на адрес *** на В. М. Х., в качеството й на дъщеря и на основание нотариално заверено пълномощно № 64/05.08.2011 г.

От представеното от Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни чифлик удостовеР.е се установява, че Д. И. с постоянен адрес . Варна, *** е получавала помощи/добавки за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г. по настоящ адрес ***.

Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ на вещото лице 2 инж. Р. П., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, е, че пазарната стойност на допуснатия до делба апартамент № 55 по сравнителния метод възлиза на 179 000 лева. Съобразно уточнението, извършено при изслушване на експерта имотът не е реално поделяем между съделителите.

От заключението на неоспорената и ценена от съда като обективно и компетентно дадена СОЕ с вещо лице М. А., се установява, че средния пазарен наем на имота на стойност от 460 лева, като за периода от 07.12.2022 г. до 19.01.2023 г. същият възлиза на 638 лева.

От ангажираните по искане на ищците свидетелските показания на свидетеля Х. И., братовчед на ответницата, кредитирани по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че съделителите имат два апартамента в кв.

Левски. Единият апартамент – големият бил разпределен на В. Х., а малкият – на Н. М.а. Стринката на свидетеля Д. И. последните години от живота си е живяла в къща с. Дъбравино. Точно преди да почине през м. септември 2023 г. свидетелят не знае къде е била, но преди това винаги е била на село. По думи на Н. М.а „малкият апартамент“ бил неин, а свидетелят е посещавал единствено „големият“, който бил на В. Х..

От кредитираните по реда на чл. 172 от ГПК свидетелски показания на разпитаната по инициатива на ответницата и нейна дъщеря свидетелката ЙО.

Д. се установява, че постоянният й адрес е регистриран на **, докато понастоящем живее в делбения имот - апартамент № 55 в същия жилищен блок. Преди смъртта си Д. И. е живяла в същия апартамент № 55 от януари 2022 г., като е имало и периоди, в които си е ходил в къщата в с. Дъбравино.

Преди да се нанесе в същия апартамент свидетелката е поискала разрешението от своята леля и от баба си, която й казала, че се води ползвател и ще ползва апартамента периодично. През 2022 г. последната официално е живеела при тях. Свидетелката имала позволение да живее там както от леля си и баба си, така и от своята майка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите , допуснати до делба и между лицата , титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. В тази аспект налице е пълна обвързаност на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, съпоставен с обектите , определение от експертно становище, във втората фаза, относно за евентуалната поделяемост и обособяване на дялове в натура с оглед на което становище съдът ще базира изводите си относно законосъобразния способ , по които следва да се извърши делбата.

За да бъде извършена надлежна преценка за същия първо следва да бъде разгледано искането за възлагане, предявено от В. Х..

За да бъде уважено същото, намиращо правната си квалификация в 3 процесуалната разпоредба на чл. 349, ал.2 ГПК, е необходимо делбеният имот да е жилищен по своето предназначение, да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е възникнала по наследяване. Само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 349, ал. 2 ГПК.

При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.8 на същото ТР, от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл.

288, ал. 3 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и други. Недопустимо е извършване на делбата чрез възлагане на имота по този ред, когато съсобствеността, която следва да бъде прекратена в делбеното производство, е смесена /напр. наследяване и прекратена съпружеска имуществена общност/ в този смисъл т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. Необходимо условие е също така е съделителят, направил искането за възлагане да е живял в имота към момента на откриване на наследството, както и да не притежава друго жилище.

В настоящия случай са доказани единствено първите две от всички гореизброени кумулативно предвидени предпоставки за възлагане на имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК – същият е жилищен и е неподеляем, съобразно допълненото в съдебно заседание заключение на приетата и неоспорена от страните СТЕ.

От друга страна обаче, видно от представения договор за покупкопродажба от 23.06.2021г., обективиран в НА № 14/2021г. на нотариус рег. № 212 на НК, се установява, че Д. И. е продала на дъщеря си В. Х. притежаваните от нея права- 4/6ид.ч. от имота, поради което към момента на откриване на наследството е възникнала смесена съсобственост между съдителителите по силата на два самостоятелни и различни юридически факта –разпоредителна сделка и наследствено правоприемство, като последното е от различен наследодател – М. И. Гореизложеното обуславя недопустимост на способа за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК спрямо процесните правоотношения. Като допълнителен аргумент в подкрепа на посочения правен извод следва да се посочи, че съделителката Х. дори не е твърдяла, че към момента на откриване на наследството е живяла в делбения имот, още помалко е доказала същото в условията на главно и пълно доказване. Въпреки разпеделената доказателствена тежест, не е проведено и доказване на правно релевантната предпоставка за уважаване на претенцията, че Х. не притежава друго жилище.

С оглед всичко гореизложено искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлено. При този извод приложение намират останалите определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба; теглене на жребий по чл.352 ГПК; разпределение по чл.353 ГПК и извършване на публична продан по чл.348 ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от 4 броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл.69, ал.2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. Ако субектният състав на съсобствеността в допуснатите до делба имоти е различен, във всяка от делбените маси броят на имотите е по-малък от броя на съделителите и някои от съделителите се обезщетяват само парично, извършването на делбата следва да стане чрез изнасяне на имотите на публична продан, като в посочения смисъл относно приложимостта на способа по чл. 348 от ГПК е трайната съдебна практика, обективирана например в Решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 1238 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение и много други. В решението за извършването на делбата по чл. 348 от ГПК пазарната стойност на имота не е елемент от съдебното решение, за разлика от случаите по чл. 349, ал. 4 и, ал. 6 от ГПК и чл. 353 от ГПК, когато същата е задължителен елемент на решението, с оглед на уравнението на дяловете - така Решение № 50246 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 3160 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, заявена от Е. П., С. М. и М. М. за осъждане на В. Х. да им заплати обезщетение за еднолично ползване на процесния имот от датата на получаване на нотариалната покана - 07.12.2022 г. до дата на завеждане на исковата молба19.01.2023 г. в размер на 139,86 лева или по 46,62 лева за всеки от ищците.