Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1219 от 18.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1536/2023
Вид
Определение № 1219
Подписан
18.04.2023
В сила
18.04.2023
Състав
Руси Алексиев, Христина Михайлова, Даниела Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.290 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219 гр. София, 18.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Даниела Борисова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20231100601536 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.249 ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. М. Л. САК – упълномощен защитник на подсъдимата Л. П. срещу Определение от 21.02.2023 год., постановено по НОХД №7020/22 год., по описа на Софийски Районен съд, с което 98-ми състав на НО е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокурора и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът със същото определение е констатирал в мотивите на Обвинителния акт очевидна фактическа грешка, като е определил 7мо дневен срок за отстраняването й е дал необходимите указания. Предоставил е също възможност на прокурора да представи процесното пълномощно и превода му в четливи копия.

В депозираната частна жалба се твърди, че определението на съда е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на прокурора за привеждане на ОА в съответствие с изискванията на чл.246 ал.2 от НПК. Отбелязва се неточност в имена на страните, както и приложени негодни за възприемане документи – пълномощно и неговия превод. Счита, че тези обстоятелства препятстват правото на защита на обвиняемата.

Съдът, като съобрази събраните по делото материали, изразеното становище в жалбата, както и атакуваното определение, намира за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна, при следните доводи:

Пред Софийски районен съд е образувано НОХ дело №7020/22 год., въз основа на внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура, с който е повдигнато обвинение против Л. Л. П., с ЕГН **********, за това, че на 1

13.08.2021 г., в гр.София, ул.“**** I“ ** – сградата на 02 РУ-СДВР, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай, в качеството на свидетел е потвърдила неистина, че предявения й документ, на който е придаден вид, че представлява пълномощно от Е.С.М., с което упълномощава А.Л.С. да извършва разпоредителни действия с неин имот, е съставен в оригинал на руски език - престъпление по чл.290 ал.1 НК.

В проведеното Разпоредително заседание на 21.02.2023 год., Софийски Районен съд, НО, 98-ми състав е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокурора и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Със същото определение съдът е констатирал в мотивите на Обвинителния акт очевидна фактическа грешка, като е определил 7мо дневен срок за отстраняването й е указал, че определението за насрочване на делото ще бъде отменено и делото прекратено, ако прокурора не внесе ОА в посочения срок или не е отстранил констатираната ОФГ.

Предоставил е също възможност на прокурора да представи процесното пълномощно и превода му в четливи копия.

Доводите изложени от първостепенния съд в тази насока са че на ДП не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимата. Правилно СРС е приел, че имената на упълномощителката са посочени в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт по различен начин Е. – Е., както и бащиното й име на едно място е М., вместо С., но тези обстоятелства по никакъв начин не нарушават правото на защита на подсъдимата, за да се приемат за съществени процесуални нарушения, а както обосновано първия съд е преценил, така констатираното може да се преодолее по реда чрез поправка на очевидна фактическа грешка, като се даде възможност на прокурора да представи ОА, в който отстрани констатираната грешка. По отношение на второто възражение на адв.Л., което е било обект на внимание и пред първоинстанционния съд, за попълване на доказателствената съвкупност с ясни и четливи копия на пълномощното и превода му, то съдът е предоставил възможност на прокурора да стори това, като изхождайки от законодателно предвиденото, законосъобразно РС е приел, че това обстоятелство само по себе си не касае яснотата на обвинението и не ограничава правото на защита на подсъдимата.

Съставът на СГС изцяло споделя застъпеното становище от първостепенния съд. Възраженията, които фигурират и във възивната частна жалба са намерили своя отговор в мотивите на атакуваното определение, което СГС намира за правилно и се солидаризира с изложеното в него.

Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че при внимателен собствен прочит на внесения обвинителен акт от СРП пред СРС не се констатират допуснати пороци от кръга на съществените. Същият отговаря на визираното в чл.246 от НПК, както и на ТР №2 от 07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, с което допълнително се очерта кръга на процесуалните нарушения отстраними и съществени. В посоченото ТР е отбелязано, че процесуалните нарушения, които дават основание за връщане на делото от съда на прокурора, следва да се оценяват в светлината на чл.352 ал.3 т.1 /стар/ НПК.

2

Сочи се също, че първоинстанционния съд не може да прекратява съдебното производство и да връща делото на прокурора, когато допуснатите на предварителното производство нарушения не водят до ограничаване на правата на обвиняемия и неговия защитник. Изложените съображения са в насока, че някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото на прокурора. Следователно винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на ОА трябва да се изхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него.

В конкретния случай, както правилно е преценил и първия съд констатираното е само в сферата на ОФГ, поради което е върнал делото на прокурора за отстраняването й в седмодневен срок. Наред с това е указал на прокурора да представи и четливи копия на цитираното пълномощно и превода му. Тези непълноти не са от категорията на съществени процесуални нарушения, които да препятстват или нарушават правото на защита на подсъдимата или да са довели до ограничаване на процесуалните й права, поради което и възраженията в сезиращата въззивна жалба са неоснователни.

Неоснователен и непочиващ на материалите по делото и проверяваното определение на СРС се явява и призива в жалбата към съда, да не поставя прокуратурата в по-благоприятно положение в сравнение с обвиняемата и защитата й. Това е така, защото съдът стриктно съблюдава закона, доказателствата по делото и правата на страните в процеса. Ето защо първия съд, като е съобразил процесното обвинение по чл.290 ал.1 от НК и при ясно изложени аргументи е преценил, че в случая се касае до констатирана очевидна фактическа грешка и копие на пълномощно, за което е указал на прокурора да приведе в необходимия вид. Нито допуснатата неточност в името на упълномощителката Е., нито копието на пълномощното не е от естество което да обуславя съществен порок на досъдебната фаза, което от своя страна да налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение на СРС, НО, 98-ми състав следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 21.02.2023 год., постановено по НОХД №7020/22 год., по описа на Софийски Районен съд, с което е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокурора и 3 делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4