Решение № 3950 от 24.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3950 гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. ХР. Ш.-М. при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно дело № 20211110216071 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

„СИРАКОВ“ ЕООД, представлявано от управителя С. Е. С. чрез адв. Е. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №42-0002203/27.10.2020г. на директора на РД ”АА” София, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Намира, че наложеното наказание по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП не съответства на вменено нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП, тъй като се описва деяние - бездействия при допустителство, а санкцията е наложена за извършител, като в текстовата част на АУАН и НП е описано различно нарушение от страна на дружеството, което ограничава правото на защита. Това нарушение водило и до липсващо съдържание в НП на чл.57, ал.1, т.6 ит.7 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Е. е депозирала молба с вх.

№219706/17.10.2022г., в която поддържа жалбата и моли въз основа на изложените съображения, НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира за разноски по представен списък, в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Наказващият орган не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от 1 фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „СИРАКОВ“ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 3000лв. за това, че на 15.10.2020г., около 13:30ч. в гр. София, на ул. “Витиня“ №1 в сградата на РД АА при извършена тематична проверка по сигнал е установено, че дружеството, притежаващо лиценз за товарни превози в Общността като превозвач е допуснал водача С. Е. С. да извършва обществен превоз на товари, видно от разпечатка на дигиталната карта на водача с товарен автомобил, вписан в лиценза, без да притежава валидна карта за квалификация, видно от справка в информационната система на ИА АА, за превоз извършен на 27.11.2019г., 24.11.2019г., 12.11.2019г. и на 11.11.2019г. - нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН, серия А-2020, бл.№279302/15.10.2020г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, ведно с приложени към жалбата писмени доказателства Разпитани по делото са свидетелите И. Д. С. - актосъставител и М. Ц. Я. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при извършване на проверка на дружеството - превозвач по документи и въз основа на дигиталната карта на водача установили, че на посочените в АУАН дати е извършен превоз на товари от водач на товарен автомобил, без да притежава валидна карта за квалификация, а това се потвърдило и при справка в информационната система на ИААА. За нарушението съставили акта в присъствие на управителя на дружеството и му го предявили.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.

При проверка на съставения АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи, че формално са спазени изискванията на ЗАНН за съдържание по чл.42 по ЗАНН, а друг е въпроса за съответствието на описаното нарушение и посочената за нарушена законова разпоредба. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и му е предявен по правилата, съответно на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен е от длъжностно лице, в кръга на неговите правомощията.

При проверка на НП, съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване, което е с необходимото съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.6 и т.7, тъй като ясно е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена, 2 както и вида и размера на наказанието. Тук трябва да се каже, че става въпрос за задължителен реквизит, а не са съответствие между посочената законова разпоредба и санкционната такава. НП е издадено от компетентен орган, овластен със заповед №РД08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Констатациите в акта и НП, че на 27.11.2019г., 24.11.2019г., 12.11.2019г. и на 11.11.2019г. водачът С. Е. С. е извършвал обществен превоз на товари, с товарен автомобил, вписан в лиценза на „СИРАКОВ“ ЕООД се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като логични и последователни, както и незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от приложените писмени доказателства, които са част от АНП.

Категорично също се установи и това не се отрича от жалбоподателя, че водачът С., при извършване на превозите не е притежавал валидна карта за квалификация.

Всъщност това беше в тежест на дружеството - превозвач да представи такава, в случай, че е била налична, но не стори това.

Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.7б, ал.1, изрп.1 от ЗАвП, за това, че като лицензиран превозвач, осъществява превоз на товари с МПС от категории M2, M3, N2, N3 с водач, който не отговаря на изискването за квалификация на водача и не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на МПС за обществен превоз на товари по шосе.

В текстовата част на АУАН и НП обаче не е описано такова нарушение, при такива обстоятелства, а е посочено, че дружеството като превозвач е допуснало извършване на превоз на товари от водач, който не притежава валидна карта за квалификация. На практика е въведена форма на изпълнителното деяние - превозвачът е допуснал извършване на превоз на товари, каквато не се съдържа в цитираната за нарушена законова разпоредба - лицензираният превозвач осъществява превоз на товари с МПС от съответна категория и с водач, който отговаря на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача. Налице е несъответствие между описаното нарушение и посочената за нарушена законова разпоредба, което е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на лицето, да разбере какво нарушение е извършено.

На следващо място, видно от дигиталната карта на водача С. С., той е управлявал товарен автомобил, вписан в лиценза на дружеството на четири отделни дати - на 27.11.2019г., 24.11.2019г., 12.11.2019г. и на 11.11.2019г., което означава, че превозвачът - жалбоподателят по смисъла на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП е осъществявал четири отделни превоза на товари с МПС от съответна категория и с водач, който не отговаря на изискването за квалификация на водача и не притежава карта за 3 квалификация на водача. Иначе казано е извършил четири отделни деяния в нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП. В противоречие с основните принципи на административнонаказателната отговорност /арг. чл.18 от ЗАНН/, че за всяко нарушение се налага отделно наказание, в НП е наложено едно наказание по чл.96г, ал.1 от ЗАвП, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

На последно място, е налице несъответствие между законовата норма, посочена за нарушена и санкционната разпоредба, по която е наложено наказанието. Горе вече съдът посочи, че в чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП се вменява задължение на превозвачите да осъществяват превоз на товари с водачи, който отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача, т.е. не се има предвид допустителство в смисъла на чл.10 от ЗАНН и чл.24, ал.2 от ЗАНН. Според предвиденото в чл.24, ал.2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия отговарят и ръководителите, които са допуснали да бъдат извършени. Става въпрос за изрично предвидена възможност по ЗАНН да се наказва допусналия извършване на нарушението, но това е ръководителят на предприятието, т.е. има се предвид физическо лице. Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до извършване на административно нарушение.

Доколкото представлява непопречване на извършване на нарушение от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, в какъвто смисъл е съдебната практика на административните съдилища. Изводът се потвърждава, а не противоречи на разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

В подкрепа на изложеното е възможността на по чл.96г, ал.1 от ЗАвП да се налага наказание, както глоба, така и имуществена санкция, т.е. отговорност е предвидена за юридически лица/ ЕТ да назначат на работа водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за превоз на товари, така и отговорност за физическо лице /по арг. чл.24, ал.2 от ЗАНН - ръководител/, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за превоз на товари. Така, в самата санкционна разпоредба са очертани и хипотезите на изпълнителното деяние, както и извършителите, респективно тези, които са допуснали извършване на нарушение. Ако се има предвид втората хипотеза на чл.96г, ал.1 от ЗАвП - за допустителство, трябва да се ангажира отговорност на физическо лице, като се наложи глоба, а в обстоятелствената част на АУАН и НП да се изложат такива обстоятелства. Противното е сторено в процесното НП, какъвто подход е неправилен.

При горните съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

4

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатска защита, в размер на 500 лева, така, както са претендирани и по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да се осъди организацията или учреждението чийто орган е издал акта по чл.58а от ЗАНН - РД „АА“ да ги заплати на „СИРАКОВ“ ЕООД. Наказващият орган не е направил възражение за прекомерност по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, а и съдът не счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, включително продължителността на производството, не по вина на жалбоподателя и извършените от адвоката действия въпреки, че надвиша минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №42-0002203/27.10.2020г. директора на РД ”АА” София като незаконосъобразно. на

ОСЪЖДА РД „АА“ София да заплати на жалбоподателя „СИРАКОВ“ ЕООД с ЕИК 175286470 направени в производството разноски, в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5