Определение № 4471 от 01.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4471 гр. София, 01.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110123304 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 339887/17.10.2025г., подадена от името на ответниците В. Д. и М. Д.а - Т. за допълване на определение № 42839/15.10.2025г. по гр.д.№ 23304/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските с искане в полза на ответниците да бъдат присъдени сторените от тях разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като делото е било прекратено. Сочи се, че по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лева от всеки от тях, като така посоченият размер бил под минималния предвиден в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни по молбата – ищеца В. С. М. изразява становище с молба с вх.№ 353540/29.10.2025г., че искането за присъждане на разноски в полза на ответниците е неоснователно. Сочи се, че от името на ответниците е подаден един общ отговор на исковата молба, като според ищеца в договорите за правна защита и съдействие, приложение от насрещната страна, липсвало уговорено възнаграждение за депозиране на отговори, а уговорката касаела само явяване в съдебни заседания. Ето защо се изтъква, че доколкото по делото не е проведено нито едно открито съдебно заседание, разноски не следва да се присъждат. Релевирано е възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Следва изрично да се посочи с оглед пълнота на изложението, че в конкретната хипотеза представянето на списък по чл. 80 ГПК не е изискване на допустимост на молбата по чл. 248 ГПК, въпреки че такъв е бил представен с молба от 19.09.2025г.

Съгласно задължителните указания на т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В конкретния случай, настоящият състав 1 не се е произнесъл по своевременно заявената претенция на ответника за разноски с прекратителното определение, поради следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски по реда на чл. 248 ГПК. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението /определение/ в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В този смисъл е и константната практика определение №10/15.01.2018г по ч.гр.д. № 4628/2017г. на ВКС, II г.о., определение № 149/.05.10.2016г по гр.д.№ 1733/2016г на ВКС, II г.о. Разгледани по същество, искането се явява основателно.

Следва да се съобрази, че трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за разлика от хипотезата, когато разглеждането на делото приключва в открито съдебно заседание, когато производството по делото приключва в закрито съдебно заседание, страната може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл. 248 ГПК (определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г. о . , определение № 688 от 27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 401/17.09.2019т. по ч.т.д.№1708/2019г., ВКС, І т.о.). Няма спор и относно правомощията на съда в производството по чл. 248 ГПК, да разгледа искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Производството по делото е образувано по подадена от В. С. М. срещу В. С. Д. и М.

В. Д.а - Т. искова молба с предявени искове по чл. 30 ЗН.

От името на ответниците В. С. Д. и М. В. Д.а - Т. е подаден един общ отговор на исковата молба, чрез упълномощения от тях процесуален представител - адв. М. .. В отговора на исковата молба е направено и искане за присъждане на сторените по делото разноски. С молба от 19.09.2025г от името на ответниците е представен и списък по чл. 80 ГПК, с приложени два договора за правна защита и съдействие, сключени съответно между адв. А. и ответника Д. и между адв. А. и ответника Т.. В двата договора е уговорено заплащането по банков път на сумата от по 3000 лева за процесуално представителство по гр.д.№ 23304/2025г. по описа на СРС, 153 състав.Представени са на 16.09.2025г и две фактури за дължимото адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците, ведно с платежни нареждания, удостоверяващо плащане на сумата, посочена в договорите за правна защита и съдействие.

С определение № 42839/15.10.2025г по гр.д.№ 23304/2025г по описа на СРС, 153 състав, съдът е прекратил производството по делото, поради направено оттегляне на предявените искове.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, доколкото с връчването на препис от исковата молба на ответника, същият вече става част от производството, а в настоящия случай ответниците са поравили активност, като в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали отговор на исковата молба, за което ответниците са ангажирал свой процесуален представител, който е изготвил отговор на искова молба.

2

Съобразно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за доказване заплащането на претендирания адвокатски хонорар по делото са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между всеки от ответниците и процесуалния им представител, в които е договорено заплащането на възнаграждение в размер на по 3000 лева от всеки от тях, ведно с фактури и платежни нареждания, от което е видно, че сумите от по 3000 лева са изплатени изцяло. Следователно от страна на ответниците е доказано, че са сторили разноски във връзка с образуваното производство. Предвид това на основание чл. 78, ал. 4 ГПК именно в тяхна полза следва да бъдат присъдени разноски.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата, че договорите за правна защита и съдействие са сключени единствено за процесуално представителство в открити съдебни заседания. Напротив, видно от клаузите на двата договора за правна защита и съдействие, които са идентични, същите се сключват за осъществяване на „пълно процесуално представителство“, като не съществува изискване да се изброяват изчерпателно процесуалните действия, които следва да се осъществяват от адвоката. Аргумент в подкрепа на обратното не може да се изведе и от клаузата на чл. 4, в който е уговорено, че в рамките на възнаграждението от 3000 лева е включено процесуално представителство в три открити съдебни заседания, като за всяко следващо съдебно заседание ще се дължи възнаграждение в размер на 3000 лева. Тази клауза касае възникване на задължение за заплащане на допълнително възнаграждение при настъпване на определени условия, а не че заплатеното възнаграждение е само за явяване в съдебно заседание.

От името на ищцата е релевирано обаче възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение, което възражение се явява основателно.

При определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба

№

1 от

9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минимални размери. В подкрепа на това е и разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо при извършване на преценката си за размера на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, положените усилия. (в този смисъл определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение, следва да е справедлив и обоснован. С оглед на гореизложеното справедливият и обоснован 3 размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Именно при съобразяване на това Софийски районен съд приема, че като ориентир при определяне на размера на дължимото възнаграждение за подготовка и изготвяне на отговор на исковата молба, в който ответниците с оглед предвидените преклузии по чл. 133 ГПК е следвало да релевират всички относими възражения, следва да се използва именно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва изрично в случая да се подчертае, че исковете по чл. 30 ЗН са неоценяеми искове, а не както се сочи от ответниците в тяхното становище и в молбата им по чл. 248 ГПК, че искове са с цена над 25 000 лева. В този смисъл и определение № 2583/28.05.2024г. по гр.д.№ 1357/2023г на ВКС, II г.о., определение № 74/26.04.2022г по ч.гр.д.№ 600/2022г на ВКС, I г.о.

В чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е предвидено, че за производство по неоценяеми искове минималният размер на адвокатското възнаграждение се равнява на 1000 лева. В настоящия случай от процесуалния представител на ответниците е депозиран един общ отговор на искова молба, като делото не се отличава с изключителна правна и фактическа сложност извън тази характерна за исковете по чл. 30 ЗН, което се отчита от настоящия състав. В действителност изготвеният отговор на исковата молба е подробен, като от процесуалния представител са приложени и голям брой писмени доказателства. В случая съдът отчита и обстоятелството, че се касае за твърдения за накърняване на запазена част от наследството на двама наследодатели. Въпреки това следва да се съобрази и, че производството по делото е прекратено без същото да е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и без процесуалният представител да е участвал в извършването на процесуални действия, извън подаването на отговора на исковата молба.

Ето защо настоящият състав счита, че адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лева /общо 6000 лева/ за подаване на един отговор на искова молба се явява прекомерно, поради което следва да бъде намалено до сумата от по 1000 лева за всеки от ответниците във връзка с осъществената от процесуалния представител дейност по подготовка и подаване на един отговора на искова молба.

Ето защо съдът счита, че подадената от ответниците молба по чл. 248 от ГПК за допълване на определението за прекратяване на производството по делото следва да бъде уважена частично и в тяхна полза да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на по 1000 лева. В останалата част искането следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 42839/15.10.2025г по гр.д.№ 23304/2025г по описа на СРС, 153 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес в гр..., да заплати на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на В. С. Д., ЕГН ********** и М. В. Д.а – Т., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр..., сумата от по 1000 лева за всеки от тях, 4 представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред Софийски районен съд., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК, обективирано в молба с вх.№ 339887/17.10.2025г, в останалата част.

Разпечатката съдържа 30 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a2da30a-10e6-4ce0-aae1-ba41954c9576