Решение № 7 от 22.01.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100011 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от изпълнителните директори А. П. Л. и Р.

К. Д., чрез пълномощника адв. Г. Х. от САК, против Ю. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***. С нея е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) за сумата от 4 178,16 лева, а след допуснатото намаляване размера на иска с протоколно определение от 19.12.2023 г. – за сумата от 4 081,90 лева.

Ищецът твърди, че на 06.08.2020 г., около 18,10 часа, на АМ Тракия, в посока гр. Пловдив, се движил състав от ППС влекач марка „Скания“, модел „Р 420 ЛА“, с peг. № **, с прикачено полуремарке, управляван от ответника.

В района на км. 99+300 м., вследствие техническа неизправност, от влекача на платното за движение изпаднал неукрепен елемент – предпазен капак за акумулатори, в който се блъснало движещото се след него в изпреварваща лента МПС марка „Мазда“, модел „ЦX3“, с peг. № ** и настъпило ПТП с материални щети. Твърди се още, че ответникът не изпълнил задължението си да остане на място на произшествието до пристигане на органите на МВР и напуснал местопроизшествието, а по повод инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1747237/06.08.2020 г., по описа на СПП при ОД на МВР – Пазарджик, като спрямо посочения в него виновен водач е взето административно отношение с АУАН № GA195070/06.08.2020 г., въз основа на който било издадено Наказателно постановление № 20-1006003226/09.11.2020 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик. Излагат 1 се и твърдения, че вследствие на инцидента собственикът на увредения автомобил, който имал сключена валидна застраховка „Каско“ със „ЗД Евроинс“ АД, с полица № 50500100000601, валидна от 11.04.2017 г. до 10.04.2022 г., подал Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ в представителство на „ЗД Евроинс“ АД и предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, като след преценка на основателността на претенцията, „ЗД Евроинс“ АД изплатило обезщетение на собственика на уреденото МПС и изпратило регресна покана до ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарния автомобил, чийто водач е причинил ПТП, с която претендирало възстановяване на сумата от 4 162,16 лева, ведно със сторените по щетата ликвидационни разноски в размер на 15 лева или сума в общ размер на 4 178,16 лева. Твърди се, че това задължение е погасено въз основа на извършено от страна на ищцовото дружество едностранно прихващане на насрещни задължения на основание регресни претенции, в резултат на което дължимите суми били погасени до размера на по-малката. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4 178,16 лева, а с молбата за изменение на иска чрез неговото намаляване, допуснато с протоколно определение от 19.12.2023 г. – сумата от 4 081,90 лева, представляваща платено от ищеца на „ЗД Евроинс“ АД застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ3“, с рег.

№ **, вследствие на ПТП, настъпило на 06.08.2020 г. (съдът намира за фактическа грешка сочената в петитума на исковата молба и в молбата за изменение на иска дата 11.10.2020 г., доколкото в обстоятелствената част на исковата молба ясно е посочена датата на ПТП), ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. С молба от 11.05.2023 г., чрез пълномощника адв. К. Г. от САК оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер, за което излага подробни съображения и правни изводи въз основа на представените от ищеца доказателства.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел, назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

В чл. 500 от КЗ са уредени случаите, в които платилият застрахователно обезщетение застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 500, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КЗ, ищецът следва да установи всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното му право, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен досежно МПС, с което е причинено ПТП; осъществен от ответника деликт, 2 включващ елементите: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина на дееца; плащане от ищеца на застрахователно обезщетение и неговия размер. С оглед въведените от ищеца основания за упражняване на правото му на регрес, същият следва да докаже също, че ответникът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това, както и че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

По настоящото дело ищецът успя да докаже, че към датата на пътнотранспортното произшествие, 06.08.2020 г., е съществувало застрахователно правоотношение по действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – застрахователна полица № BG/23/120001390521/22.05.2020 г., относно ППС влекач марка „Скания“, модел „Р 420 ЛА“, с peг. № ***.

Обстоятелството, че същият автомобил на посочената дата е участвал в пътнотранспортно произшествие, съгласно описаното в исковата молба, както и че е бил управляван от ответника се установява от свидетелските показания на незаинтеросования от изхода на делото свидетел Б. У. С., които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и убедителни, като заявеното от свидетеля съответства на механизма на настъпване на процесното ПТП, установен от вещото лице по САТЕ и на писмените доказателства – Писмо Рег. № 100600-2505/2 от 12.02.2021 г. на ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ и приложените към него Протокол за ПТП № 1747237/06.08.2020 г., АУАН № GA195070/06.08.2020 г. и издаденото въз основа на последния Наказателно постановление № 20-1006003226/09.11.2020 г., връчено на ответника на 30.11.2020 г. и влязло в сила на 08.12.2020 г., съгласно посоченото в писмото. Със същите доказателства се установява и фактът, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а също така, че е наказан за това, че се е движил с техническа неизправност, вследствие на която, от управлявания от ответника влекач, на платното за движение е изпаднал неукрепен елемент – предпазен капак за акумулатори, в който се е блъснал управляваният от св. С. лек автомобил.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява следният механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие: На 06.08.2020 г., около 18,10 часа на АМ „Тракия“ в посока на движение към гр. Пловдив в района км. 99+300 от товарен автомобил „Скания“ с peг. № ***, който се е движил в дясната активна лента, в следствие на не добро укрепване изпада предпазния капак на акумулаторите, който при падането си на пътната настилка е застанал в лявата лента за движение, където се е движил лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ***, в следствие на което е настъпил удар между капака на акумулаторите и предна дясна част на лекия автомобил. От заключението на вещото лице се 3 установява още какви са причините за настъпване на процесния инцидент (не добро укрепване на капака – най-вероятно след извършен ремонт), наличието на причинно-следствена връзка между установения механизъм и щетите, нанесени на лекия автомобил, какви щети е получил последният, подробно посочени в заключението, каква е стойността на необходимия ремонт за възстановяване на лекия автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на произшествието (4 066,90 лева с ДДС) и размерът на обичайните ликвидационни разноски (15 лева), а също така, че след смяна на предна дясна гума с резервната лекият автомобил е бил в състояние да се придвижва на собствен ход.

Извършеното погасяване на сумата от 4 178,16 лева се доказва от представеното с исковата молба уведомление за прихващане и платежно нареждане от 28.01.2021 г., а извършването преди това на ремонта, неговата стойност и заплащането й – от Фактура № 1200014548/02.10.2020 г , издадена от „Стар моторс“ ЕООД, Приемо-предавателен протокол от 16.09.2020 г. и извлечение от банковата сметка на „ЗД Евроинс“ АД от 18.11.2020 г.

Настоящият съдебен състав напълно споделя, приетото в приложеното по делото Определение № 434 от 31.12.2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на иска, предявен по настоящото дело, че дори да бъдат събрани доказателства, от които да бъде установено по делото напускане на местопроизшествието от страна на ответника, въз основа на тях не може да се направи извод за съставомерност на неговото поведение по чл.

500, ал. 1, т. 3 от КЗ, тъй като, съгласно тази разпоредба, застрахователят има право на регрес спрямо виновния водач, ако последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, но само когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В същото определение е прието още, че случаите, в които такова посещение е задължително, са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като процесната фактическа обстановка не може да бъде подведена под нито една от хипотезите, визирани в този нормативен текст, а молителят (понастоящем ищец) дори не е изложил твърдения в тази насока (каквито няма и до момента).

Следователно, щом посещаването на местопроизшествието от контролните органи не е било задължително по закон, дори бъдещият ответник да е напуснал местопроизшествието преди тяхното идване, този факт е несъставомерен по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и не може да обоснове регресни права на ищеца спрямо ответника, с който извод на въззивния съд настоящата съдебна инстанция напълно се солидаризира.

В допълнение следва да се посочи, че ищецът не твърди изобщо, че в процесния случай е било задължително по закон посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата, въпреки изрично разпределената му по отношение на този факт доказателствена тежест с проекта за доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 от ГПК от 15.03.2023 г. и впоследствие обявен за окончателен с протоколно определение от 11.05.2023 г. Съответно няма от ищеца позоваване на нито една от изчерпателно изброените в чл. 125 от ЗДвП хипотези. Съобразявайки същите, съдът намира, че в случая няма данни при произшествието да е имало убит или ранен човек, същото да е предизвикало 4 задръстване на платното за движение, в него да е участвало пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който да се е разпилял на пътя и в резултат на това да е била създадена опасност за движението, да е имало съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или да е употребил наркотични вещества или техни аналози, или да не е притежавал необходимите права за управление на моторно превозно средство (установено е обратното – ответникът е притежавал валидно СУМПС, видно от АУАН и от протокола за ПТП, подписан от двамата водачи, като в коментираната част последният удостоверява действия, извършени от контролния орган), произшествието да е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея, произшествието да е било с един участник и моторното превозно средство да не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди (видно от протокола за ПТП и от САТЕ, участниците в ПТП са двама, а не един, както и че лекият автомобил е бил в състояние да се придвижва на собствен ход, а товарният не е имал щети), нито между участниците в произшествието да е имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него – такива твърдения и подкрепящи ги доказателства липсват, а и е установено обратното – видно от АУАН, в него изрично е посочено от ответника, че няма възражения, за което същият се е подписал и не е обжалвал издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, а протоколът за ПТП е подписан без възражения и от ответника и от собственика на увредения лек автомобил относно причините и условията за настъпване на ПТП. Ирелевантно е обстоятелството, че в действителност мястото е посетено от служител за контрол на движение по пътищата, който е съставил протокол за реализираното ПТП, тъй като посещаването му в случая не е било задължително по закон. Следователно дори и мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от водача – ответника, когато не е налице някоя от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, какъвто е процесният случай, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач, защото тяхното посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон.