Решение № 682 от 01.07.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Кюстендил, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100804 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представлявано от А. А. – изп. директор и И. Е. – председател на УС, чрез адв. И. е предявило против Ц. Д. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, общ. ********, ж. к. „**********“, ул. „*********“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап.

**, да бъде признато за установено, че Г. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 418, 22 лв., от които 330, 06 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 07.2020 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземанетo, 69, 25 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 06.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение 15, 16 лв. – главница за периода 02.2020 г. до 07.2020 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 3, 75 лв. – лихва за периода от 31.03.2020 г. до 06.01.2023 г. Претендират се разноските в производството.

Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение по продажба и покупка на топлинна енергия за имот, находящ се вгр. *******, общ. ********, ж. к. „**********“, ул. „*********“, бл. ***, вх.

„*“, ет. *, ап. **. Сочи се, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. ОУ били влезли в сила. За процесния имот 1 били начислявани прогнозни месечни сметки, а по-късно били изравнявани от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата. Задълженията не били погасени.

Ето защо, предвид посоченото, „Топлофикация София“ ЕАД иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 418, 22 лв., от които 330, 06 лв.

– главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 07.2020 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, 69, 25 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 06.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение 15, 16 лв. – главница за периода 02.2020 г. до 07.2020 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и 3, 75 лв. – лихва за периода от 31.03.2020 г. до 06.01.2023 г.

Претендират се разноските в производството.

Ответната страна в законоустановения за това срок е депозирала писмен отговор. Заявява се, че е бивш собственик на процесното жилище и оспорва да има неизплатени задължения. Изразява мнение, че вероятно се касае за друга партида. Добавя, че понастоящем живее в с. Р.

Депозирана е молба с вх. №11187/03.11.2023 г. / л. 121/ от третото лице помагач – „Техем сървисиз“ ЕООД, с която се изразява становище за основателност на исковите претенции.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа посредством предварително депозирано от ищеца становище в посочения смисъл, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №30, дело №10604/1992 от 06.07.1992 г. / л. 18 – 19/ ответникът към посочената дата е станал изключителен собственик на процесния имот. Чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №7, том II, рег. №2444, дело №185/2020 г. от 08.07.2020 г. Ц. Г. е прехвърлил собствеността на апартамента, като на същата дата е съставено споразумение между страните по сделката /л. 21/, съобразно което всички сметки към доставчици на услуги, включително и предоставяни от ищеца, за процесния имот, ще се дължат от ответника по делото до фактическото предаване на имота. Последното е осъществено на 21.07.2020 г., видно от протокол за въвод във владение от посочената дата / л. 20/ и в него са отразени ръкописно определени показания на водомери. В този смисъл е относимо твърдението на ответника в писмения 2 отговор, че не дължи, тъй като понастоящем не е собственик на този жилищен имот.

Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този обект. Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с „Техем сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Същото е вписано в публичния регистър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за извършване на услугата дялово разпределение и е извършвало индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки за апартаментите, находящи се на процесния адрес.

Приобщени са и копия от счетоводни документи: съобщения към фактура и издадени кредитни известия за процесния период, а и са публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.

От приетото, като обективно и компетентно изготвено, заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза с вх. №10932/30.10.2023 г. /л.

103-109/, изготвено от вещото лице инж. Б. Й., се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение - „Техем сървисиз“ ЕООД – нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в изравнителните сметки. Начислените суми са в съответствие с действалите такива в процесния период, като фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, а общият размер на задължението към 31.07.2020 г. е 501, 57 лв. От заключението се установява също, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки.

Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице С. Т. с вх. №31/02.01.2024 г. / л. 152- 155/, според което за процесния период са издадени две фактури на обща стойност 535, 46 лв., от която е платена сума в размер на 167, 40 лв., а също така общата сума трябва да бъде намалена и със сумата от 38 лв. по кредитно известие №1005730495/31.07.2020 г. С оглед на посоченото остатъкът по главницата бил в размер на 330, 06 лв., а наред с това непогасена била и сума в размер на 15, 06 лв. за дялово разпределение, посочени са и размери на лихви. Съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-счетоводната експертиза като обективно и компетентно изготвено.

Събрани са и данни, че М. Г., майка на ответника е починала на 06.01.2017 г. /видно от препис-извлечение от акт за смърт на л. 172 от делото/.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на 3 съда, поради което не се обсъждат подробно.

При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.

По основателността:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 от Закона за енергетиката, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника за заплащане на претендираните суми за топлинна енергия.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. *******, общ. ********, ж. к. „**********“, ул. „*********“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **.

Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно ответника, съдът счита следното:

За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.

4

Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че не дължи исковите претенции, тъй като е бивш собственик на процесното жилище, вече не живеел в него и вероятно се касае за друга партида. Съобразно доказателствата и възприетата по-горе фактическа обстановка се установява, че за процесния период ответникът е бил собственик на имота, а в края му до предаването на фактическото владение на имота продължил да потребява услуги, за което съответно и дължал заплащане съобразно уговореното в две споразумения с купувачите на имота. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че няма разминаване в индивидуализацията на партидата за съответното жилище.

Съдебното–счетоводната експертиза установи размера на непогасените задължения, както и наличните плащания.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.

№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други) , без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Ето защо, съдът намира ищцовите претенции за изцяло основателни, в каквато насока и ще бъде съдебният акт.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищцовата страна.