Определение № 18564 от 19.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18564 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от Р. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110104153 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по исковата молба с вх. №

49466/16.02.2026 г., уточнена с молба с вх. № 69315/05.03.2026 г. срещу Р*, регистрирано в ирландския търговски регистър под номер 104547, седалище и адрес на управление: *, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: от С. Е. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. “Л*:

1. чл. 4, параграф 3 вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за неоснователно и непропорционално недопускане до борда на полет FR 6235, изпълняван от ответното дружество с маршрут София - Аликанте ( Испания) на дата 2.10.2025 година, ведно със законната лихва от датата но подаване на исковата молба (16.02.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата.

2. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 76 ЗГВ вр. чл. 17, ал.2 от Монреалската конвенция от 28 май 1999 г., (Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз) в размер на 50 евро до пълния размер на сумата от 195 лева, представляващи 99 Евро, над вече определените от ответника в размер на 50.00 евро, за увреждане на куфар, предоставен като регистриран багаж за полет FR 6235, изпълняван от ответното дружество с маршрут София - Аликанте ( Испания) на дата 2.10.2025 година ведно със законната лихва от датата но подаване на исковата молба (16.02.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата. от С. Р. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. “Л*, чрез своята майка и законен 1 представител С. Е. Н., ЕГН **********:

1. чл. 4, параграф 3 вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за неоснователно и непропорционално недопускане до борда на полет FR 6235, изпълняван от ответното дружество с маршрут София - Аликанте ( Испания) на дата 2.10.2025 година, ведно със законната лихва от датата но подаване на исковата молба (16.02.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата. от Р. П. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. “Л*:

1. чл. 4, параграф 3 вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 евро, , представляваща обезщетение за неоснователно и непропорционално недопускане до борда на полет FR 6235, изпълняван от ответното дружество с маршрут София - Аликанте ( Испания) на дата 2.10.2025 година, ведно със законната лихва от датата но подаване на исковата молба (16.02.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че ищците имали закупени билети за полет на ответника от София до Аликанте FR 6235 за 02.10.2025 г. Всеки един от тях имал право на един чекиран багаж и два ръчни багажа с приоритетно качване. Багажът за кабината на самолета е един куфар до 10 кг и една малка чанта. Твърди се, че се явили за качване на самолета, но служители на ответника отказали да допуснат до борда, защото двата ръчни куфара надвишавали минимално допустимите размери. Било поискано заплащане на допълнителни такса в размер на 75 евро, която ищците отказали да заплатят. Ето защо не били допуснати до борда. Твърди, че има право на обезщетение по смисъла на чл.4 от Регламент 261/2004 г. Твърди, че багажът отговарял на размерите на закупения билет и неоснователно ответникът не го е допуснал до борда.

Твърди се, че ищците закупили нови билети от София до Аликанте през Палма де Майорка.

Твърди, че ответникът дължи обезщетение в размер на 190.00 лева – стойността на увредения куфар. Имало увреден куфар. Твърди, че ответникът му определил обезщетение за увредения куфар в размер на 50 евро, което не е било достатъчно. Твърди, че това не е достатъчно да замени напълно повредения куфар.

Предявява петитуми за всеки един от ищците.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски

На основание чл.174, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: IBAN *, титуляр С. Е. Н., ЕГН **********.

С допълнителна молба с вх. № 69315/05.03.2026 г. ищецът уточнява 2 претенцията си. Отново твърди, че тримата ищци са оставили един куфар като регистриран багаж. Сочи, че преди качването на борда на самолета е проверен куфар, който следвало да се качи на борда на самолета като нерегистриран багаж. Този куфар е оценен от наземния персонал на компанията като неотговарящ на условията и е поискано заплащането на допълнителна такса в размер на 75 Евро без да се съставя документ, протокол или по друг съответен начин да се удостовери размера на куфара и неговото несъответствие с правилата на компанията, както и да се удостовери плащането на таксата.

Поради тази нередност ищците са отказали да заплатят исканата такса и съответно не са били допуснати до борда на самолета. Твърди, че действията на ответника били незаконосъобразни и непропорционални и твърди, че имали право на обезщетение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 261/2004, при отказан достъп до борда на пътници против тяхната воля, без наличие на извънредни обстоятелства.

Твърди се, че недопускането до борда на самолета за полет FR 6235 е наложило ищците да получат обратно един брой куфар, оставен като регистриран багаж. При получаването те констатират, че същият е увреден до степен на невъзможност да се ползва и ремонтира и подават веднага жалба на летище София. Този куфар бил закупен на 29.05.2023 год., видно от представения касов бон и е на стойност 195 лева (99 ЕВРО). Считат, че предложеното обезщетение от 50 евро не може да замени напълно унищоженият куфар. Затова претендират още 50 Евро над определеното от ответника обезщетение в размер на 50 Евро до пълния размер на цената, за която може да се закупи куфар от същия модел и качество. Претендират на основание чл. 17, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз ( Монреалска конвенция), Ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г. - ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г., издадена от Министерството на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.2004г., в сила от 9.01.2004 г.

Оттегля претенцията си по чл.86.ЗЗД.

С допълнителна молба с вх. № 95509/25.03.2026 г. уточняват, че им бил отказан достъп до борда, без да са налице причините за това. Твърди, че действието на ответника е незаконосъобразно и непропорционално, защото куфарът им бил с точно определените размери. Счита, че като ответникът им искал допълнителна сума, а ищците отказали да я заплатят имало неоснователно недопускане до борда

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: 1) Удостоврение за раждане; 2) Електронни билети / резервации за полета на Ryanair от София до Аликанте и електронни билети за следващия полет от София до Аликанте през Палма де Майорка 3) Бордни карти и потвърждение за онлайн регистрация; 4) Снимка на куфара, заради чиито размер не бяхме допуснати на борда; 5) Снимки на повредения куфар;

6) Документ за покупната стойност на куфара; 7) Документ за регистрация на жалба за повреден багаж; 8) .Отговор от авиокомпанията по заведените претенции - за обезщетение и за увреден багаж.

3

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва наличието на облигационно отношение по процесния полет, дата и място.

Твърдят, че причината за недопускането им до полета са две: агресивно поведение на ищците и че същите не заплатили таксата за допълнителен багаж, тъй като техният ръчен багаж (бордови) не отговарял на размерите на ОУ. Позовава се на чл.7 от ОУ и чл.8.3.2 от ОУ, поради размера на багажа и незаплащане на таксата от 70 до 75 евро. Твърди, че по отношение на агресивното поведение твърди, че не са го допуснали, тъй като подобно поведение може да ескалира по време на полет. По отношение на претенцията на С. П., твърди, че вината за недопускането му е липсата на родители с него в полета. Твърди, че поради отказът им да платят допълнителната такса и тяхното поведение, същите не са допуснати, поради което не е допуснато и малолетното им дете.

По отношение на увредения куфар прави възражение, че не е спазен чл.31, ал.4 от Конвенцията и срокът е пропуснат. При условията на евентуалност твърди, че размерът на увредата на куфара не е доказана, тъй като се определя към момента на настъпването на повредата. Признава, че размера на увредата е 50.00 евро.

Моли съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е прекомерно.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Извлечение от ОУ на ответника, Становище от г-н К*, Station Manager на летище София, Платнежно нареждане, удостоверяващо плащането на сума в размер на 50 евро.

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване. Моли да се издадат СУ за установяване неговата самоличност.

Моли да се изиска информация по чл.192 ГПК, а при евентуалност – съдебни удостоверения.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищците се представляват от адв. И. М*, САК, със съдебен адрес: гр. С*, *, [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л. 28 от делото)

Ответникът се представлява от Адвокатско съдружие „С*“, вписано в регистъра на адвокатските съдружия към САК под № *, БУЛСТАТ № *, със съдебен адрес на ответника: гр. София, п.к. 1000, район Средец, бул. „Ц*.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

4

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на всички искове е1250 евро, над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното и субективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за исковете на С. П. е 25.56 евро, тъй като защитава интерес от 450 евро.

Дължимата държавна такса за исковете на С. П. е 25.56 евро, тъй като защитава интерес от 400 евро.

Дължимата държавна такса за исковете на Р. П. е 25.56 евро, тъй като защитава интерес от 400 евро.

Следователно дължимата такса по това дело е 76.68 евро. Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, съгласно молба с вх. № 69315/05.03.2026 г. в размер на 50.00 евро.

Доплатени са още 26.68 евро. Сумата е представена с молба с вх. № 95509/25.03.2026 г. (л.55 от делото).

Налице е документ по чл.128, т.3 вр. чл.103з, ал.3 ГПК за исковата молба, както и за двете уточняващи молби.

По редовността на ИМ

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.