Присъда № 79 от 31.05.2022, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 79/31.05.2022 год. постановена по НОХД № 501/2021 год. по описа на ЯРС:

ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия М. Н. Б. за това, че на 15.12.2019 г. около 04.00 часа в гр. Ямбол, на ул.Т., в района на Старата автогара, чрез нанасяне на удари причинил средна телесна повреда на ЯВ. АТ. АТ. от гр.Ямбол – контузия в областта на лявата раменна става, изразяваща се в нейното изкълчване, довела до затруднения движението на едноименната ръка за срок не по-малко от 1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В хода на производството са приети за съвместно разглеждане предявените от пострадалия ЯВ. АТ. АТ. против подсъдимия М. Н. Б. два граждански иска - за присъждане на обезщетение за причинени неимушествени вреди в размер на 3000 лв. и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени такива в размер на 1 246.80 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на увреждането – 07.06.2021 г. до окончателното им изплащане на сумите, като пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец, съобразно своевременно направеното искане.

В съдебно заседание участващият по делото поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М. Н. Б., като изразява становище, че обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години. Относно предявените граждански искове, прокурорът изразява становище за доказаността им, поради което следва да бъдат уважени. Подсъдимият следва да бъде осъден и за направените по делото разноски.

Гражданският ищец ЯВ. АТ. АТ. не участва в съдебното заседание, като се представлява от редовно упълномощен повереник – адв. С. от АК – гр.Ямбол.

Повереникът пледира за уважаване на предявените граждански искове в претендирания им размер, като и за присъждане на направените от гражданския ищец разноски в производството.

Подсъдимият М. Н. Б. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адв. С. от АК – гр.Ямбол. Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения за начина на осъществяване на деянието, като не заявява, че не е удрял пострадалия, а само го е съборил на земята. Защитникът му пледира подсъдимия да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението срещу него не доказано, като излага, че обвинението се гради само на показанията на пострадалия и на неговата приятелка – свид. Ж.В.. Излага съображения, че деянието, извършено от подсъдимия е случайно събитие, че е извършено при условията на неизбежна отбрана, както и че извършеното от подсъдимия деяние е по непредпазливост. Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди, повереникът счита, че е прекомерно завишен, като следва да бъде уважен до сумата от 500 лв., а по отношение на гражданския иск за имуществени вреди се изразява становище за уважаването му до сумата в размер на 46 лв., като се оспорват фактури за извършена рехабилитация на пострадалия, тъй като са били издадени половин година след процесния случай, а и не е била налице необходимост от провеждане на такава процедура.

1

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.12.2019 г. около 00.30 часа свид. Я.А. и приятелката му – свид. Ж.В. отишли в бар „Валентин“ в гр.Ямбол. Там престояли до около 03.50 часа, след което напуснали заведението и пред него наели таксиметров автомобил. Подсъдимият Я.А. и свид. Ж.В. се качили в таксиметровия автомобил с рег. № ***, с водач подсъдимият М.Б.. Казали на подсъдимият да ги откара до Старата автогара на ул.Т. в гр.Ямбол.

След като пристигнали до мястото, подсъдимият им казал, че сметката за услугата е 3,30 лв., като не спрял брояча да отчита. Свидетелят Я.А. дал на подсъдимия 10 лв., като му предложил и 0,30 лв., за да улесни връщането на рестото, но подсъдимият отказал. Подсъдимият Б. върнал на свид. Я.А. 6,00 лв. Свидетелят А. поискал от подсъдимият Б. да му върне и останалата част от рестото в размер на 0,70 лв., но подсъдимият казал, че таксиметровият апарат продължава да отчита, и отказал да върне останалата част от рестото, както и да издаде касова бележка на свид. А..

Свидетелят А. и свид. В. излезли от таксиметровия автомобил, като свид. А. отишъл до вратата на водача на таксиметровия автомобил и отново поискал от подсъдимият да му върне останалата част от рестото и да му издаде касова бележка. Подсъдимият Б. излязъл от автомобила и нанесъл удар юмрук по челото на свид. А., след което го хванал и съборил на земята. Свидетелят А. паднал с лице към земята. Подсъдимият Б. продължил да нанася удари с юмруци в задната част на глава и по гърба на свид. А., който е бил на земята, включително и в областта на раменете му. След нанасянето на ударите, подсъдимият Б. се качил в автомобила си и потеглил. Свид. Ж.В. помогнала на пострадалия А. да стане, който си придържал рамото, понеже ръката му била провиснала. След това пострадалият А. се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се. На място пристигнали полицейски служители – свидетели А. И. и Е.К., на които пострадалия разказал за случилото се. След няколко минути пристигнали и линейка, която отвела пострадалия в Спешното отделение в гр.Ямбол, където му наместили рамото.

Видно от заключението и показанията на вещото лице д-р С., изготвило назначената съдебномедицинска експертиза в резултат на нанесеният побой н а Я.А., последният е получил следните увреждания: контузия на главата с наличие на повърхностна, плоска рана с охлузени и неравни ръбове в областта на лявата половина на мелото с наличие на повърхностни охлузвания на кожата около раната и в посока към лявото слепоочие, с болезнен травматичен оток на меките черепни обвивки в тази област; контузия на лявата ръка, в областта на нейната длан с наличие в основата й на охлузвания на кожата и умерено изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани и контузия в областта на лявата раменна става с клинични и рентгенологични данни за луксация /изкълчване, пълно разместване на ставните повърхности една спрямо друга/, наложили репонирането на ставата в болнични условия и имобилизацията й с мака превръзка тип Дезо. Експертът сочи, че луксацията на лявата раменна става се получава най-често по индиректен механизъм с транспониране на травмиращата сила по остана на раменната става. Условия за действието на този механизъм се създават при падане и инстинктивно подпиране върху терена с изпъната лакътната става ръка. В конкретния случай този механизъм на получаване на луксацията на лявото рамо се потвърждава и от увреждането в областта на основата на дланта на лявата ръка, което най-вероятно се е получило при това подпиране с ръката върху терена при повалянето на пострадалия върху него. Контузията в областта на лявата раменна става, изразяваща се в нейното изкълчване е довела до затруднения в движенията на едноименната ръка 2 за срок не по-малък от 1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните имобилизационен, рехабилитационен и кинезитерапевтичен режими. Останалите увреждания в своята съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство допълнителна колективна съдебномедицинска експертиза от вещите лица д-р С. и д-р Х. се установява, че е малко вероятно изкълчването на лявата раменна става на пострадалия Я.А. да се е получило вследствие на рязко движение на ръката, на замахване с нея. В конкретния случай, най-честият механизъм на получаване на изкълчването, този на падне върху терена с изпъната в лакътната става ръка се потвърждава както от неговите характеристики, така и данните от медицинските документи за контузия, травматичен оток и охлузване на кожата в областта на основата на дланта на лявата ръка, което най-вероятно е резултат от това подпиране с ръката върху терена при падането на пострадалия върху него. Експертите сочат, че е малко вероятно при дърпането на автомобила врата, да настъпи луксация на здрава раменна става на млад мъж.

От заключението на изготвената комплексна психологично психиатрична експертиза от вещите лица д-р Ц. – психиатър и Г. А.а – психолог се установява, че подсъдимият Б. не страда от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. Правилно е могъл да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показанията за тях. Към времето на инцидента е бил вменяем. Не се констатира склонност към лъжа.

От заключението на изготвената допълнителна комплексна психологично психиатрична експертиза от вещите лица д-р Ц. – психиатър и Г. А.а – психолог относно състоянието на подсъдимия Б. е, че липсват драматични, животозастрашаващи, емоционално наситени и нерядко съдбоносни житейски феномени, провокиращи действия и поведение, характерни да физиологичния афект .

Също така, от заключението на изготвената допълнителна комплексна психологично психиатрична експертиза от вещите лица д-р Ц. – психиатър и Г. А.а – психолог е видно, че подсъдимият Б. към времето на инцидента не е бил в състояние на уплаха или смущение, породено от конкретните действия на пострадалото лице.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимиятМ. Н. Б. е неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия Я.А., отчасти от показанията на свид.

А.А., от показанията на свидетелите Ж.В. А. И., Е.К., Ив. и А. А., от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените съдебномедицинска експертиза, допълнителна колективна съдебномедицинска експертиза, комплексна психологично психиатрична експертиза и две допълнителни комплексни психологично психиатрични експертизи, както и от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им относно твърдението му, че не е удрял пострадалия А., а само го е съборил на земята, тъй като в тази им част стоят изолирани и неподкрепящи се от останалите доказателства по делото, а именно показанията както на самия пострадал и свид. Ж.В. – очевидец на инцидента, от които се установява, че подсъдимият Б. е ударил пострадалия по лицето 3

– челото, след което го е затиснал с тялото и продължил да му нанася удари по главата и гърба, включително и в областта на раменете. Обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия се потвърждава и от отразеното от вещото лице д-р С. в съдебномедицинската експертиза, че луксацията на лявата раменна става се е получило при падане и инстинктивното подпиране върху терена с изпъната в лакътната става ръка вследствие на повалянето на пострадалия от подсъдимия върху терена. Тук от значение е и физическото състояние на подсъдимия, за което съдът придоби непосредствено впечатление, който е значително по-едър от пострадалия, за който също съдът придоби непосредствено впечатление при разпита и натискът, който подсъдимият е оказал с тялото си, лежейки върху пострадалия и нанасяйки му удари, който е значително по-слаб от подсъдимия.

Съдът даде вяра изцяло на показанията на показанията на свид. Ж.В. която макар и в близки приятелски отношения към него момент /към момента на съдебното заседание не поддържат отношения от около година/ с пострадалия Я.А. възпроизвежда видяното със случващото се с приятеля й. Начина на получаване на телесните повреди на пострадалия изцяло кореспондират с показанията на свид. Я.А. относно механизма на причиняването им. Свид. В. е категорична, че подсъдимият е ударил пострадалия първо в областта на лицето, след което е паднал на земята. В тази насока съдът не намери основание да не кредитира показанията на свид. В., въпреки, че към момента на инцидента е имал връзка с пострадалия, предвид това, че показанията й са обективни, логични и непротиворечиви.