Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 735 от 30.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 478/2025
Вид
Решение № 735
Подписан
30.05.2025
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 145 ал. 1 т. 5 · Закон за съдебната власт
  • чл. 325 ал. 1 т. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 31 ал. 3 · Конституция на Република България
  • чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 196 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 226 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 6 · Наредба № 2 от 27 март 2017 г. за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500478 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение рег. № 105 от 09.01.2025 г. по гражданско дело № 20241100101237 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-18 състав на основание чл. 2 ал. т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. В. В. сумата 15000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство № 3286 ЗМ-73/2018 г. по описа на ГД „НП“ при постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от влизане на присъдата в сила – 07.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Решението е обжалвано в отхвърлителната част от Л. В. В. – наричан впоследствие ищец или въззивник. Наведен е довод за неправилна оценка на доказаните по делото и специфични за конкретния случай факти. В тази насока се позовава на срив на общественото му положение, широк обществен отзвук от незаконното обвинение още при повдигане на обвинението и за самия процес; отличните характеристични данни за личността на ищеца;

1 отрицателна промяна в начина му на живот след незаконното обвинение – останал без работа, влошени отношения с най-близките му хора (две малолетни деца и жена му), ограничение на обичайната му социална среда и контакти; непоправимо засегнат авторитет на професионален футболист с безупречна работа в полза на българския футбол, препятствало го да продължи да се занимава с футбол като треньор и се наложило да търси алтернативно препитание. Иска се решението да бъде отменено, а обезщетението да бъде присъдено в пълния претендиран размер.

В отговор по въззивната жалба Прокуратура на Република България, наричана впоследствие ответник или въззиваем, представлявана от прокурор Х. Х., навежда довод за съответствие на присъдения размер на обезщетение с претърпените неимуществени вреди. Застъпва и теза, че спецификите на конкретния случай са отчетени от съда – медийният отзвук е с регионален обхват, довело до ограничен кръг от хора с интерес по темата. Смята за съобразено и въздействието на наказателното производство върху професионалната реализация на ищеца предвид неговата възраст и плановете му да се насочи към треньорска кариера.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – адв.

М., поддържа жалбата. Позовава се на противоречие на решението на трайната съдебна практика досежно размера на обезщетението без да се установяват вреди, надхвърлящи обичайните. Иска се обезщетението да бъде намалено.

Въззиваемите чрез адв. И. от САК оспорват жалбата. Намират решението за правилно и законосъобразно. Евентуално застъпва теза, че за случая е меродавна по-високата от възприетата в практиката сума за обезщетение на вреди от процесното увреждане от 30 000 лв. Навежда подробни доводи в писмени бележки.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Въззивникът не дължи държавна такса.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност.

При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

2

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

В случая поддържаният спор пред въззивния съд не касае факта на увреждането, поради което следва да се приеме, че ищецът е пострадал от незаконно обвинение, отречено с влязла в сила присъда. Спорът е ограничен до размера на справедливото обезщетение, което налага да бъдат изследвани твърдяните и доказано в случая негативно отражение на обвинението върху ищеца в личностен, социален в това число и професионален аспект.

В исковата молба се твърди, досъдебното производство да е било образувано на 16.03.2018 г., ищецът да е привлечен като обвиняем на 12.12.2018 г. за това, че за времето от неустановена дата от началото на месец май 2015 г. до 12. 12. 2018 г. , на територията на Р. България, гр. Банско е участвал в ОПГ по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 307г, ал. 1, т. 2, вр. чл. 307в, ал. 1 нк /обещаване и даване на повече от двама участници в спортно състезание – футболисти от ПФГ„Банско “ на облага, която не им се следва, за да повлияват на развитието на спортно състезание — футболни срещи в първенството на „Б‘‘ ПФГ на Р. България, в които участва ПФК „Банско“, като губят спортните сьстезания/, определено като престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК с предвидено наказание „лишаваие от свобода“ от 3 до 10 години. Твърди се обвинението да му е предявено на 31.12.2018 г., когато и бил разпитан по него. На 05.02.2019 г. прокурор при Специализираната прокуратура изготвил обвинителен акт, който бил внесен за разглеждане от съда и по него, за периода 04.04.2019 г. до 21.10.2021 г. били проведени общо 17 съдебни заседания. Първоинстанционният съд оправдал ищеца, но по протест на Специализираната прокуратура се развило и въззивно производство, в рамките на което, за периода от 06.04.2022 г. до 22.06.2023 г., когато оправдателната присъда била потвърдена, а решението на въззивния съд влязло в сила на 07.07.2023 г.

Ищецът твърди до незаконосъобразното обвинение да се е отдал на 3 футбола. Започнал да тренира на 12-годишна възраст, а през 1998 г. дебютирах в мъжкия отбор на гр. Гоце Делчев, където играл до 2003 г. След това до 2004 г. играл във футболен клуб „Тиквеш“ – Кавадарци, Р. Македония, където бил професионален еъстезател и спечелил купата за най-добър футболист в турнира „Вуко Каров“. През 2005 г. участвах в националния аматьорски отбор на Р. България на Европейско първенство, където спечелили сребърен медал. Играл и в малтийски отбор „Хамрун“ за периода от 2012 г. до 2013 г. Бил футболист и във ФК „Пирин“ – Благоевград за периода от 28. 07.

2005 г. до 01. 01.2009 г. като с този отбор през 2009 г. играл за купата на България и спечелили сребърни медали. След това бил професионален футболист в ПФК „Миньор“ – Перник в периода от 27. 07. 2009 г. до 14. 01.

2011 г. и в ПФК „Локомотив“ – Пловдив в периода от 17. 02. 2011 г. до 30. 06.

2012 г., в който отбор многократно бил избиран за футболист на мача от феновете и спечелил сребърен медал на мач за купата на Р. България. Бил професионален футболист и във ФК „Пирин“ - гр. Гоце Делчев от 19. 02. 2013 г. до 12. 09. 2013 г. и от 13. 02. 2014 г. до 03. 07. 2014 г., където също бил избиран многократно за футболист на мача от феновете. След това играл във ФК „Банско“ в периодите от 07. 08. 2014 г. до 15. 01. 2015 г. и от 13. 07. 2015 г. до 25.07.2016 г.

Ищецът твърди също така да се е ползвал с авторитет във футболните и социалните среди и да е срещал уважение сред съдиите и младите футболисти. Планирал и при приключване на активна състезателна кариера разполагал с перспектива да стане треньор. След повдигнатото обвинение обаче бил отстранен от ФК „Банско“, а на 25.01.2019 г. Дисциплинарната комисия към Българския футболен съюз му отнела правата на професионален футболист. Никъде не успял да си намери работа като футболист при твърдение да е обичайно продължаване на кариерата на футболист до 40годишна възраст. Понеже никога не се е занимавал с друго, бил обречен на безработица и мизерия. Наложило се да работи като общ работник на надница и да изтегли кредит, за да посрещне неотложни нужди на семейството си и най-вече на двете му непълнолетни деца. Задлъжнял и към свои близки.

Още на 25.01.2019 г. централни и местни медии публикували материали по темата при твърдение информацията да е подадена от прокуратурата. От това твърди много хора да са загубили доверие в него като го гледали с недоверие и започнали да го избягват. Твърди и непоставен в плик 4 обвинителен акт да е станал достояние на негови съседи, което също променило отношението им към ищеца. Негови колеги и познати започнали да странят и да шушукат зад гърба му.

Ищецът се затворил и ограничил контактите си до най-близките му хора.

Срамувал се, че е обвинен в престъпление и се притеснявал за бъдещето на децата си съответно на 7 и 1 година към датата на повдигане на обвинението.

Същевременно станал раздразнителен, нетърпелив, избухлив, неуверен в себе си. Започнал често да предизвиква скандали в дома си. Чувствал се объркан, трудно се съсредоточавал. Не виждал никаква перспектива. Нямал желание за нищо. Не изпитвал удоволствие от неща, които преди процеса му били приятни – пътувания със семейството, спорт, грижа за децата и близките му.

Постоянно бил изтощен, със значителна загуба на енергия. Измъчвали го състояния на обида, омерзение, подтиснато настроение, напрегнатост.

Започнал да получава пристьпи на главоболие, да страдам от безсъние.

Макар и невинен, години наред изпитвал чувство за вина и срам пред колеги, близки и познати. Страхувал се, че може да попадне в затвора и да бъде лишен от възможността да отглежда децата си. Оправдаването не било оповестено никъде, за разлика от повдигането на незаконното обвинение, което било разгласено широко в медиите. Това го поставило в нетърпимата ситуация да бъде очернен без възможност публично да защити доброто си име и репутацията си. Най-тежко му било, че е обвинен във връзка с работата си, която намирал за смисъл и кауза на живота си.

Видно от докладна записка от 24.12.2018 г. в РУ-Гоце Делчев е връчена призовка на ищеца да се яви на 31.12.2018 г. в сградата на ГДНП при указани имена на полицейски служител, а от съдържанието на приложената призовка се налага извод за 31.12.2018 г. да е насрочено предявяване на постановление за привличане към наказателна отговорност и провеждане на разпит в качеството на обвиняем.

От съдържанието на неоспорения обвинителен акт се установява повдигнато срещу ищеца обвинение при твърдяното съдържание.

С протокол № 27 от 25.01.2019 г. на Дисциплинарната комисия към Зоналния съвет на БФС-София се установява да е разгледано писмо от изпълнителния директор на БФС относно повдигнати обвинения срещу ищеца 5 и още двама футболисти за образуване на организирана престъпна група с цел извършване на престъпления против спорта. Взето е решение на основание чл.

46 ал. 2 от Дисциплинарния правилник на БФС за спиране състезателните права на обвинените лица, в това число и на ищеца.

От неоспорени в процеса публикации от 25.01.2019 г. се съобщава, че БФС спряло правата на ищеца и друго лице от Банско. Публикациите се позовават на повдигнати обвинения, а изданието „КЛУБ Z“ възпроизвежда съобщение с указан източник БФС, възпроизвеждащо мотивите към писмото с конкретизация, че обвиненията срещу В. и Топузов са за манипулиране на двубои с участието на ОФК Банско през сезон 2016-2017 г. във Втора професионална лига. Разследването на случая се проведе с участието на Икономическа полиция към МВР.

Публикация от 26.01.2019 г. в изданието „България ДНЕС“ представя случая ведно с пресъздаден разказ на Х. Г. и възпроизведено негово мнение за загубени срещи и получавани премии за загубени мачове.

От представеното копие на трудова книжка на Л. В. В. се налага извод, че трудовото му правоотношение с ФК Банско ООД е прекратено на 25.07.2016 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 КТ. Свидетелите А. и А. определят ищеца за активен футболист и към 2018 г.

От събраните доказателства се установява, че през периода 14.05.2019 г. до 27.10.2021 г. ищецът е присъствал на 16 открити съдебни заседания пред Специализирания наказателен съд и на 6 открити съдебни заседания пред Апелативния специализиран наказателен съд. Протоколът от съдебното заседание на 10.06.2020 г. отразява, че ищецът не се явил лично в съдебната зала.