Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3682 от 25.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29311/2025
Вид
Решение № 3682
Подписан
25.02.2026
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, параграф 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 3682 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110129311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. В.

М., ЕГН **********, със съгласието на законния си представител М Е Г и чрез пълномощник адв. А. И. от САК срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, с която са предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща дължимо обезщетение на пътник, на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет FB8774 от Хургада в Египет до Летище София, България, изпълнен на 02.01.2025 г. с повече от 3 часа закъснение, ведно със законна лихва за период от 14.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,84 евро, представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 14876/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

Ищецът К. В. М., ЕГН **********, твърди, че с ответника е сключил договор за въздушен превоз за полет FB8774, по направление Хургада – София, планиран за 02.01.2025 г., с час на излитане – 21:20 ч. местно време. Излага твърдения, че се е явил навреме за полета и е преминал всички необходими проверки, като полетът бил осъществен със закъснение от над 3 часа, тъй като е излетял на 03.01.2025 г., в 3:30 ч. местно време. Твърди, че на 08.01.2025 г. е подал жалба до ответното дружество, като на същата дата е получил бланкетен отказ за изплащане на претендираното обезщетение със съображение, че „полетът Ви е бил засегнат поради затваряне на полосата вследствие на форсмажорни обстоятелства, които са извън контрола на авиокомпанията“. Моли за уважаване на исковата претенция.

Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.Моли за приобщаване на ч. гр. д. № 14876/2025 г. по описа на СРС, 164-и състав, към настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, подава 1 отговор на исковата молба, чрез юрк. В Н, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че са налице освобождаващи от отговорност условия, преставляващи извънредни обстоятелства, а именно – наличие на метеорологични условия на летището за пристигане, несъвместими с безопасното му изпълнение. Излага твърдения, че в резултат на метеорологичната обстановка перонът бил затворен и наложеният от летищните власти слот е изпуснат. Ето защо счита, че процесният полет е закъснял поради ограничения в управлението на потока на въздушното движение вследствие на лоши метеорологични условия, като превозвачът не е имал възможност да предотврати закъснението. Също така оспорва явяването на пътника навреме за регистрация да е доказано от ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А. И., който поддържа иска, като счита възражението на ответника за наличието на извънредно обстоятелство, довело до закъснението на процесния полет, за недоказано. Депозира писмени бележки по съществото на спора, в които излага становище, че дори да се приемат за доказани твърденията на превозвача за затваряне на пистата на летище София, в диапазона от 22:55до 00:50 и от 01:15 до 03:00 ч., предвид планирания час за кацане на процесния полет от Хургада до София (2:35 ч.) би се формирало закъснение само от 25 мин., а действителното такова било повече от 3 ч., 50 мин., което отново обосновавало отговорността на авиопревозвача за закъснение с повече от 3 ч., по см. на Регламент 261/2004. В този смисъл моли съда да уважи предявения иск и признае, че в полза на ищеца К. М. съществува вземане срещу ответника в размер на 400 евро (782,33 лв.) и й присъди сторените в производството съдебни разноски, за които представя Списък по чл.80 от ГПК .

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на договорни правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез посредничеството на турооператор; закупен билет за полет FB8774 от 02.01.2025 г. по направление летище Хургада – летище София, с посочените в ИМ параметри / начален час на тръгване, планиран час на пристигане, час на фактическо пристигане, който да е по-късен с не по-малко от 3 часа от планирания, включително, че се е явил своевременно за началото на полета.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора / посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент 261/2004 г./ ЕО.

С доклада по делото, приет за окончателен, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между тях сключения договор за въздушен превоз з а п о л е т FB8774, осъществяван от ответника, по направление летище Хургада – летище София, планиран за 02.01.2025 г., с час на излитане – 21:20 ч. местно време и предвиден час за кацане 02,35 ч.

2 местно време, на 03.01.2025 г. Процесният полет е осъществен с над 3 часа закъснение, като е пристигнал в крайната си дестинация – Летище София на 03.01.2025 г. в 6:25ч. местно време.

По делото са приети като доказателства двупосочен самолетен билет, издаден чрез туроператорска агенция „Емералд Травел“, за пътник К. В. /дете/ за пътуване от София до Хургада на 28.12.2024 г. и връщане от Хургада до София, на 02.01.2025 г. от 21:20 ч. От приложената бордна карта е видно, че пътника К. М. е регистрирана за обратния полет до София, в икономична класа, място 18С, планиран за 02.01.2025 г. от 21:20 ч., като е излетяла в 23:35 ч.

По делото, въпреки дадените към ответника указания, не се представи Списък на пътниците от процесния полет № FB8774, поради което съдът приема за недоказано твърдението му, че ищеца не се е явил навреме на гишето за регистрация и за изпълнение на полета.

В хода на производството е представен от ответника документ, с неизвестен автор, именуван „Рапорт нощна смяна“ 02/03JAN2025, от който е видно, че вечерта на 02 срещу 03.01.2025 г. полосата за кацане и излитане на Летище София е била затворена, за интервалите от 22:50 ч. до 00:50 ч. и от 01:15 ч. до 03:00 ч., като е имало диапазон от 20 мин., в който са пускали самолети да кацат, но това довело до големи закъснения на полетите.

Един от засегнатите полети бил процесния, посочен като FB8774, за който се сочи, че е „чакал на излитащата си дестинация да премине ограничението в летището на пристигане“.

Към тази бележка е приложен документ „METAR“, който не е придружен на български език и е абсолютно неясен за съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото като доказателства самолетен билет и бордна карта, издадени на името на ищеца К. М., че между тях е сключил договор за въздушен превоз, за изпълнение на полет по направлението София – Хургада София.

Съдът приема също, че с издаването на бордната карта на името на пътника /ищеца в случая/ авиопревозвача признава, че ищеца се е явила навреме на гише за регистрация и съответно е изправна страна по договора за превоз. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС, по цитираното от ищеца дело № С-756/18, в което е прието, че „не може да бъде отказано предвиденото в Регламент 261/2004 обезщетение на пътник единствено поради това, че в рамките нна претенцията си за обезщетение не е доказал, посредством бордната си карта, че се е представил на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са превозени с разглеждания полет“. От цитираното решение се налагат два извода, че ако пътника е представил бордна карта, издадена от авиопревозвача, то посредством същата, той е провел успешно доказване на твърдението си, че е бил изрядна страна по договора за въздушен превоз и се е явил навреме на гишето за регистрация и второ, в случай че се оспорва същия да е превозен на съответния полет, доказването пък на този факт е в тежест на превозвача, който го твърди.

В настоящия случай, както бе посочено по-горе ищеца е представил вкл. в превод на български език двупосочен самолетен билет и бордна карта за полета от Хургада до София, което води до извода, че пътника е изрядната страна по договора за въздушен превоз.

За да бъде изпълнението на задължението по договора за въздушен превоз точно и за другата страна, авиопревозвачът следва да докаже в производството, че е изпълнил полета на посочените в билета дата и час на излитане, дата и час на кацане или да докаже, че са настъпили „извънредни обстоятелства“, които изключват отговорността му.

3

В конкретния случай страните не спорят и съда е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесния полет FB8774 е изпълнен със закъснение от повече от 3 часа, при пристигане в крайната дестинация, Летище София.

Спорът между страните основно се заключава относно наличието или отсъствието на обстоятелства, които за ответника се явяват „извънредни“ и които могат да го освободят от отговорност от заплащане на дължимото се обезщетение за закъснял с повече от 3 часа полет.

От представените в тази връзка доказателства от страна на ответника, съдът не може да направи достатъчно обоснован извод за наличието на т. нар. „извънредни обстоятелства“, които да са били извън контрола на авиопревозвача и наличието на които могат да изключат отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004.

Софийският районен съд счита, че представените в хода на производството доказателства за евентуално някакви влошени метеорологични условия, влияещи на кацането/излитането на Летище София в нощта на 02 срещу 03.01.2025 г., не са годни да установят с категоричност твърдението на ответника за „извънредни обстоятелства“ които са го възпрепятствали да изпълни процесния полет навреме или поне не с такова огромно закъснение. По делото не се установи нито кой е автора на т.нар. „Нощен рапорт“, нито на приложената към същия метео-справка „METAR“, като същите като частни документи, нямат за съда материална доказателствена сила по отношение на съдържащите се в тях факти.

Съгласно чл.5 § 3 от Регламент 261/2004 г. отговорността на въздушния превозвач за отмяна на полет или за закъснение на полет се изключва само „когато въздушният превозвач докаже настъпването на извънредни обстоятелства, които не е могъл да избегне, дори да са взети всички необходими мерки“. Съдът намира, че такова доказване в настоящото производство не бе проведено от страната, която носи доказателствената тежест и съдът не може да приеме за установено безспорно, че ответника е бил възпрепятстван от такова „извънредно обстоятелство“ довело до невъзможност полета да бъде изпълнен навреме или с по-малко закъснение. Както и представителя на ищеца заявява в писмената си защита, дори и да се е наложило самолета да изчака края на слота, в който полосата е била затворена /съвпадащ с часа на кацане на процесния полет/, т.е. до 03:00 ч. след полунощ на 03.01.2025 г., то закъснението му би било само около 25 мин., а не повече от 5 часа, колкото е в действителност закъснението.