Решение № 3219 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3219 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №

20253110112860 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „М.“ ЕООД, гр. Варна, с която срещу „З. *******“ АД, гр. ***, е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба ищецът „М.“ ЕООД твърди, че ползва на лизинг л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ******* по силата на договор с „Р. Л. Б.“ ЕООД от 25.05.2022 г.. На 16.02.2025 г. на главен път **, км. **** е настъпило ПТП, причинено виновно от водача на л.а. „БМВ 523 И“ с рег. № *******. При дъжд и мокра настилка, на десен завой, водачът на БМВ-то е загубил контрол поради несъобразена скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е блъснал странично автомобила на ищеца. За събитието е съставен Протокол за ПТП рег. № *******/16.02.2025 г., от който е видно, че виновният водач има задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. На 20.02.2025 г. ищецът е предявил претенция пред застрахователя, по която е образувана щета № *******. Застрахователят е определил, че е налице „икономическа тотална щета“ съгласно чл. 390 КЗ. Ответникът е изплатил сумата от 24 500 лв., като е приел пазарна стойност на МПС 35 000 лв. и е приспаднал запазени части в размер на 10 500 лв.. Ищецът твърди, че стойността на запазените части е неправилно определена и е в много по-нисък размер. На 22.08.2025 г. ищецът е продал останките на автомобила на „Д. В. А.“ ООД за сумата от 2 400 лв. Сочи, че реално дължимото обезщетение се получава като от пазарната стойност (35 000 лв.) се извади платеното от застрахователя (24 500 лв.) и полученото от скрап (2 400 лв.), което формира разлика от 8 100 лв. Твърди, че на 13.11.2025 г. вземането от „К. Б. С. Л. Б.“ ЕООД (цедент) е прехвърлено на „М.“ ЕООД (цесионер). Предявява частичен иск за 100 лв. и претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът „З. ******“ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието, нито механизма на ПТП и вината на водача. Твърди, че е налице „икономическа тотална щета“ на автомобила съгласно чл. 390 КЗ, тъй като прогнозната стойност на ремонта (27 050 лв.) надвишава 70% от средната пазарна стойност на МПС (35 000 лв.).

Поддържа, че правилно е изчислил и изплатил сумата от 24 500 лв. съгласно методиката за 1 тотална щета. Оспорва претендирания размер от 8 100 лв. като необосновано завишен и несъответстващ на действителните щети. Счита, че обезщетението е изцяло изплатено и лихва не се дължи. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Допуснато увеличение на размера на предявения частичен иск от сумата 51.13 евро до сумата от 4 141.46 евро.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представения Протокол за ПТП № ******* от 16.02.2025 г. /л. 8/ съставен от Г. Г.

/мл. автоконтрольор при РУ-***/ се установява, че на 16.02.2025 г. в 12,42 ч. е настъпило ПТП между водачите на на л.а. „БМВ 523 И“ с рег. № ******* и л.а. „Тойота Корола“ с рег.

№ *******, причинено при вина на първия, който при дъжд и мокра пътна настилка, на десен остър завой поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия, губи контрол над МПС, навлиза частично в лентата за насрещно движение и блъска странично насрещно движещия се автомобил на другия водач и реализира ПТП с материални щети. Съставен му е АУАН.

На 20.02.2025 г. увреденото дружество е отправило претенция до застрахователя на виновния водач за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 9/. От представените три опис-заключения на щета /л. 10-12/ се установяват уврежданията по процесното МПС, при извършения оглед от застрахователя. Представени са и няколко калкулации-ремонт /л. 36-41/ и ликвидационен акт /л. 45/. Представено е писмо /л. 13/ от ответника до ищеца, с което го уведомява, че следва да прекрати регистрацията на автомобила, предвид наличието на тотална щета, както и удостоверение /л. 14/, че е била образувана преписка.

От представеното свидетелство за регистрация на л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ******* /л. 15/ се установява, че като собственик на МПС-то е вписан Р. Л. Б. ЕООД, а ползвател е ищеца „М.“ ЕООД, като регистрацията е прекратена на 28.07.2025 г., поради наличието на тотална щета. Представено е Удостоверение от МВР /л. 42/, от което се установява, че автомобил е бил собственост на „К. Б. С. Л. Б.“ ЕООД за периода 01.06.2022 г.

– 28.07.2025 г.

От платежно нареждане от 08.08.2025 г. /л. 16/ се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 24 500 лв. във връзка с процесната щета.

От Договор за покупко-продажба на МПС от 22.08.2025 г. /л. 17/ се установява, че ищецът е продал на „Д. В. А.“ ООД процесния автомобил за сумата от 2 400 лв. Представен е приемо-предавателен протокол към договора, опис на останките от автомобила, които са оценени за тази сума, фактура и платежно нареждане от 27.08.2025 г. /л. 18-21/.

От Договор за прехвърляне на вземане от 13.11.2025 г. /л. 22-23/ се установява, че „К.

Б. С. Л. Б.“ ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането срещу ответника за изплащане на застрахователно обезщетение на лизинговия автомобил. Ответникът е уведомен за прехвърлянето /л. 24-25/, включително за съгласието обезщетението да бъде изплатено на ищеца /л. 44/.

От заключението на вещото лице инж. А. Я. по допуснатата по делото съдебнооценителна експертиза /л. 74-82/ се установява, че средната офертна пазарна стойност на процесното МПС към февруари 2025 г. е 41 189 лв. с ДДС.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

2

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането (не се спори), както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на от л.а. „БМВ 523 И“ с рег. № *******, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца (не се спори), в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че определеното по процесната застрахователна претенция обезщетение е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, и че е заплатил същото.

Между страните няма спор и се установява от доказателствата по делото, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. „БМВ 523 И“ с рег. № *******, валидна към датата на ПТП, настъпило на 14.10.2023 г. между ищеца и застрахования при ответника водач, последният от които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна претенция и е заплатено обезщетение в размер на 24 500 лв.

Основен спорен въпрос по делото остава този за размерът на застрахователното обезщетение за претърпените от ищеца вреди. Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност).

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Не се спори между страните, че в случая е налице т.нар. „тотална щета“, доколкото увреждането на автомобила е такова, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В тази връзка ремонтът на увредената вещ е икономически необоснован (нецелесъобразен) и дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по средната пазарна цена на погиналата вещ.

В случая от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, на което съдът дава вяра, се установява, че пазарната стойност на автомобила към датата на увреждането е в размер на 41 189 лв. с ДДС, доколкото се касае за лизингов автомобил. В тази хипотеза, доколкото е налице тотална щета ремонтът на автомобила е необоснован. Дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно реално претърпените вреди, които са в размера на 41 189 лв. (реалната стойност на вещта), от които следва да се приспадне сумата в размер на 2 400 лв., за която е запазените части на автомобила са били продадени. Застрахователят дължи 38 789 лв. застрахователно обезщетение за щетата.

Същият е заплатил сумата от 24 500 лв. и е останал задължен за сумата от 14 289 лв.

С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 8 100 лв. /4 141.46 евро/ е основателен и следва да се уважи изцяло, ведно с дължимата законна лихва.

По отношение на претендираната законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. /В този смисъл е постановената непроменена практика на ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д № 3

775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и др./ В настоящия случай са представени доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/ на 28.07.2025 г., но не и такива кога застрахователят е уведомен за това.

Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на застрахователна услуга. Доколкото застрахователят е заплатил обезщетение на 08.08.2025 г. настоящият състав намира, че същият е бил уведомен най-късно на тази дата, поради което и законна лихва за забава следва да се дължи от тогава до окончателното изплащане на задължението. Претенцията за законна лихва от 20.02.2025 г. до 07.08.2025 г. следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 1 165.66 евро за които са представени доказателства за плащане, които включват сумите от 165.66 евро държавна такса, 300 евро депозит за вещо лице и 700 евро адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не е прекомерно, поради което възражението в тази насока е неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З. *******“ АД, ЕИК 2*******, със седалище и адрес на управление гр.