Решение № 1410 от 24.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. Плевен, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430102868 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, вр. чл.22, ал.1 от ЗПК, вр. чл.11, т.10 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба Л. В. С. с ЕГН ********** против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** Съгласно обективираното в договора, ищцата дължала такса бързо разглеждане в размер на 143,76 лева и такса динамично плащане в размер на 215,70 лева.

Навеждат се доводи, че клаузите, обективиращи тези задължения очевидно заобикаляли закона и накърнявали правата на заемополучателя по облигационното отношение. Таксата за експресно разглеждане била във фиксиран размер и надхвърляла заемната сума. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.144, т.9 от ЗЗП неравноправни били клаузи, които налагали на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването па договора. В чл. 146, ал. 1 от 1

ЗЗП било посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуални, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът бил потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Оттук така предвидените клаузи имали неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, като с тях се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тези такси представлявали и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Навеждат се доводи, че сумата търсена от кредитора за такса бързо разглеждане и такса динамично плащане била недължима, поради недействителност на клаузите, с които била уговорена, при наличие па предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Сочи се, че последните две разпоредби били императивни и въвеждали следните изисквания: „Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит", и че: „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита." Приведени към настоящия казус, тези отрицателни условия намирали своето обективно проявление в т.нар. такса бързо разглеждане и такса динамично плащане, в действителност тези действия, за които били начислени таксите са действия, свързани с усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с процесния договор, както и създавали разходи, които също са свързани с договора за кредит.

По този начин кредитодателят се домогвал да заобиколи изискванията на ЗПК, което му било забранено с чл. 21 и предпоставяло нищожност на клаузата.

Сочи се, че било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаша пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от четири пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с 2

ПMC № 426/14г. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПK и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирали допълнителна/лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит от 11.01.2023г.

Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който на първо място навежда доводи за недопустимост на иска. Излага, че ищцата е усвоила кредита в размер на 500лв. на 11.01.2023г. и е върнала заемната сума на 25.01.2023г., в 14-дневния срок за отказ от договора. При това се навеждат доводи, че липсва правен интерес от предявяване на иска.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска, т.к. същата е върнала единствено главницата и е останала задължена за дължимата по оспорената клауза такса за бързо разглеждане. В случая не се и установява упражнено право на отказ от договора, т.к. ответника не е представил изрично писмено изявление на ищцата за упражняване на това право. Твърди единствено, че е върнала главницата в срок от 14 дни, което предпоставя предсрочно погасяване на задължението за главница, но не и отпадане на други, уговорени задължения – в това число таксата за бързо разглеждане и лихва за периода на ползване на заемната сума. След като процесния договор, преди обявяването му за недействителен, е източник на задължения за ищцата в правоотношението с ответника, за нея съществува правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност.

От представения препис на Договор за кредит с номер МАХ_300832375 от 11.01.2023г., подписан между ответника „Би енд джи кредит“ ООД, в качеството на кредитор и ищцата Л. В. С., в качеството на кредитополучател, се установява, че по силата на обективираното в това съглашение, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 500лв. Според 3 отразеното в чл.1, ал.1 за сключването му страните са използвали изключително Средства за комуникация от разстояние.

Страните са приели връщането на кредита да се извърши на шест погасителни вноски с падеж 10-то число на месеца и считано от 10.02.2023г. до 10.07.2023г., съгласно погасителния план неразделна част от съглашението.

При това са приели, според обективираното в чл.5, че лихвения процент по заема е в размер на 36,32%, а ГПР е определен на 44,08%. Общата стойност на плащанията е посочена на 554,28лв., като при главница от 500лв., възнаградителната лихва се изчислява на 54,28лв.

Видно е от обективирания в чл.6 погасителен план, че месечните вноски за главница и лихва са били определени на 152,29лв. всяка или общо за периода на договора 913,74лв.

Според обективираното в чл.8 от договора правата и задълженията на кредитополучателя са били подробно описани в раздел V от Общите условия.

Установява се от обективираното в чл.9, ал.1, че кредитополучателя изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 143,76лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.

Според обективираното в чл.9, ал.2 от договора, кредитополучателя изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, като дължимата за тази услуга сума е в размер на 215,70лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.

Видно е, че сумите за горните услуги са били предвидени за плащане към всяка месечна вноска, която по този начин е станала в размер на 152,29лв. и общо плащанията от кредитополучателя за срока на договора са били определени на 913,74лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира за основателен наведения от ищцата довод за нищожност 4 на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 44,08%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираните такса за бързо разглеждане и сума за динамично плащане, които съдът намира, че следва да бъдат включени. Според дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

5

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който към момента на сключване на договора е бил 1,42 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 57,10 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 44,08 %, а е безспорно, с оглед становището на ответника, че в него не са включени разходите по тези две услуги. Така, включвайки таксата за екпресно разглеждане и сума за динамично плащане към приложимия по договора размер на ГПР, това несъмнено ще доведе до превишение на посоченото ограничение в размера на ГПР от 57,10%.

На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.

Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.