Определение № 148 от 12.08.2024, Районен съд - Сливница

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Сливница, 12.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20231890200745 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. П., ЕГН **********, срещу Електронен фиш Серия К № 7125861, издаден от ОДМВР С., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1700,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това че на 16.02.2023 г., в 14.06 часа, в обл. Софийска, общ. Драгоман, ПП I-8 км. 15+800, с посока на движение от гр. Сливница към ГКПП Калотина, при ограничение за извън населено място, въведено с пътен знак В-26 от 50 км. на скоростта за движение, в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5215928, е управлявал МПС марка „Киа“, модел „Соренто“, рег. № СВ 4727 АС, със скорост на движение 129 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 504.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е бил търсен за връчване на ЕФ, а същият му е бил връчен при подмяна на свидетелство за правоуправление на МПС. Сочи се, че в обстоятелствената част на ел. фиш няма доказателства за посоченото твърдение, че нарушението е извършено при условията на повторност и липсва всякакво пояснение за това, както и че посоченото място на нарушението в самия ЕФ не съвпада като описание с мястото на заснемане. В тази връзка се поддържа, че е налице е противоречие относно мястото на заснемане, а от тук и относно мястото на извършване на вмененото нарушение, като липсата на яснота означава недоказаност на факта на извършване на нарушението, предвид спецификата на нарушението, за което от съществено значение е именно автомобилът да се е намирал в посочената от фиша зона на нарушение. Поддържа се, че е видно от описанието нарушението, че същото е извършено в обл. Софийска, община Драгоман ПП I-8 км 15+800 с посока от гр. Сливница към ГКПП Калотина, а същевременно видно от приложението Гугъл мапс, посоченият адрес Републикански път I-8 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България в направление запад – изток и преминава по територията на 5 области: Софийска, Област С., Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска, като общата му дължина е 386,1 км. и е четвърти по дължина Републикански път в България след Републикански път I-6, Републикански път I-1 и Републикански път I-5. Това жалбоподателя счита, че прави мястото на извършване на нарушението неясно, което означава недоказаност на факта на извършване на нарушението, предвид гореизложените 1 съображения. Сочи се наред с това, че в случая неправилно е приложена и санкционната норма, като в обжалвания електронен фиш е посочено, че наказанието глоба в размер на 1700 лева се налага на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 ЗДвП, макар че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП има бланкетен характер, като изчерпателно посочва хипотезите на повторност по ал. 1 и ал. 3 на същия законов текст. Сочи се, че в случая обаче, от една страна в обстоятелствената част на електронния фиш липсва посочването на друг, конкретен санкционен акт, с данни кога е влязъл в сила, обуславящ приложението на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, което препятства възможността съда да осъществи съдебен контрол в тази част от акта, а от друга страна липсва посочването от наказващият орган на санкционната норма, касаеща самото нарушение, което препятства възможността да бъде преценено, доколко правилно е квалифицирано нарушението и определена санкцията за него. Непосочването от наказващият орган на нарушената правна норма, респ. правна квалификация на нарушението, според жалбоподателя не може да бъде санирано от решаващият съд, тъй като това би довело до неправомерно допълване в съдържанието на санкциониращият акт и извличане волята на санкционния орган по тълкувателен път. Сочи се, че ЗДвП говори за установяване на нарушения с техническо средство, но в случая липсва каквото и да било удостоверяване на действията. следващи преустановяване на работата на АТСС, като липсвал и протокол, на който да са били попълнени всички точки и графи, като не ставало ясно къде се съхранявал снимковия материал, което пък водело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че липсва и представен снимков материал за разположението на АТСС, като това място следва да отговаря на описаното в акта или в електронния фиш, поради което същите не биха могли да се явяват годно доказателствено средство. Поддържа се, че към настоящия момент (както и кьм момента на извършване на твърдяното нарушение) нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез съставяне на АУАН или издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В тази връзка се поддържа, че нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), следва да отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна жалбоподателят счита, че следва да се приеме, че АУАН за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з–532 от 12.05.2015 г. В този смисъл контролните органи следва да докажат, че са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Твърди се, че в ЕФ е допуснато нарушение относно липсата на пълно посочване на нарушението, без конкретизация кое конкретно нарушение е извършил жалбоподателят – относно повторността по отношение кога е влязъл в сила предходен ел. фиш. На последно място се поддържа, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение — което е нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като липсват и текстове относно наличието на подбуди за извършването на нарушението, обуславящи неприложимост на чл. 28 ЗАНН. С оглед на горното се иска цялостна отмяна на атакувания ЕФ.

2

В последно проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна ОДМВР С., редовно уведомена, не изпраща представител. По делото е постъпила молба вх. № 100 от 08.01.2024 г., с която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената по делото справка от системата АИС АНД, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 05.09.2023 г., а жалбата е подадена по куриер на 18.09.2023 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Същевременно обаче, макар и след обявяване на делото за решаване, съдът констатира, че жалбата се явява недопустима, тъй като обжалваният електронен фиш е влязъл в сила и не подлежи на съдебен контрол.

Видно от представения по делото ЕФ, на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1700,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че съгласно чл. 189, ал. 9 ЗДвП при доброволно заплащане на глобата в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото с обратна разписка, се дължи 70% от нейния размер, а именно сумата в размер на 1190,00 лв.

Макар и това да не е било релевирано като основание за недопустимост на жалбата в съпроводителното писмо на ОДМВР – С., с което преписката е била изпратена в съда и да не е посочено и в подадената по делото жалба, съдът констатира, че на гърба на представения по делото електронен фиш се намира копие на платежно нареждане, видно от което жалбоподателят К. С. П. е заплатил по сметка на Фонд за безопасност на движението сумата в размер на 1190,00 лв.

Съгласно чл. 189, ал. 9 ЗДвП при плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер, а глобата, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен размер. Същевременно, съгласно чл. 189, ал. 10 ЗДвП влизат в сила електронните фишове, които не са обжалвани в срока по ал. 8 или са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда, а също и тези, които са платени в срока за доброволно плащане - считано от датата на плащането (нова т. 4 - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.).

В настоящия случай ЕФ, макар и издаден за нарушение, извършено преди влизане в сила на посочената разпоредба на чл. 189, ал. 10, т. 4 ЗДвП, следва да се счита за влязъл в сила, доколкото е връчен на жалбоподателя на 05.09.2023 г., заплатен е, а жалбата е подадена по пощата на 18.09.2023 г. Тази разпоредба, доколкото не е предвидено нищо в противен смисъл и съобразявайки, че има процесуалноправно значение, следва да намери приложение за всички неприключили производства, по които глобата е платена. Нещо повече, ирелевантно се явява, дали плащането е станало преди или след подаване на жалбата, тъй като по арг. от чл. 189, ал. 11 ЗДвП приложение следва да намери чл. 79б, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАНН, съгласно която, когато глобата, наложена с наказателно постановление, е платена в срока за обжалването му, същото влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането й, а в случай, че нарушителят е обжалвал НП и в срока за обжалването му е платил глобата, производството по разглеждане на жалбата се прекратява в тази му част (в този смисъл Определение № 727 от 6.06.2024 г. на АдмС - С. област по к. ч. а. н. д. № 542/2024 г.).

3

С оглед на горното съдът намира, че жалбата се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, като производството по делото бъде прекратено.

Само за пълнота следва да се посочи, че с оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, а също и обстоятелството, че е извършено при условията на повторност, като релевираните в жалбата доводи се явяват неоснователни.

Доколкото жалбоподателят е станал причина за образуване на производството, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 4, вр. чл. 77 и чл. 76 ГПК, в негова тежест следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски, а именно разноските по служебно допусната на разноски на съда СТЕ (които, с оглед тежестта на доказване, биха били сторени от въззиваемата страна, която би имала право на разноски).

На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК на въззиваемата страна се дължат и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като следва да се има предвид, че тези разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПрПом. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПрПом.