Определение № 418 от 28.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Враца, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500341 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпили частни жалби, съответно с вх.№3221/10.06.2025г., подадена от „Суфле Агро България“ЕООД-гр.София и вх.№4402/17.06.2025г., подадена от „Восток Трейд“ЕООД-гр.София.

С подадената от „Суфле Агро България“ЕООД-гр.София частна жалба вх.№3221/10.06.2025г. се обжалва разпореждане за незабавно изпълнение на Районен съд-Козлодуй, инкорпорирано в заповед №229/27.03.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, изд. по ч.гр.дело №397/2025г.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение е незаконосъобразно, тъй като заповедта за изпълнение е издадена въз основа на нередовен от външна страна акт по чл.417 от ГПК. Поддържа се, че в заповедното производство са използвани антидатирани документи с невярно съдържание, както и че към датата на нотариалната им заверка лицето К. В., което е подписало от името на „Суфле Агро България“ЕООД не е разполагало с представителна власт и е договаряло във вреда на дружеството.

Развиват се подробни доводи, че споразумението, послужило като основание за издаването на заповедта за изпълнение и на разпореждането за незабавно 1 изпълнение, няма достоверна дата съгл.чл.181, ал.1, вр.с чл.569, т.2, вр.с чл.580, т.1 от ГПК и не е нотариално заверено на посочената в него дата на сключване. Посочва се, че презаверяването на подписите е невалидно действие, което не може да създаде годен документ по чл.417 ГПК, при положение, че документът няма достоверна дата и нотариално се удостоверява подпис на лицето К. В., което към датата на заверката не е било управител на „Суфле Агро България“ЕООД.

На следващо място в жалбата на „Суфле Агро България“ЕООД се развиват подробни оплаквания, свързани с връчването на заповедта за изпълнение от ЧСИ П. М., като се посочва, че заповедта и поканата за доброволно изпълнение не са били връчени на дружеството, а отново на лицето К. В. въз основа на невалидно пълномощно, при което за издадената заповед за незабавно изпълнение жалбоподателят е узнал едва на 06.06.2025г. при посещение на упълномощения му адвокат в кантората на ЧСИ П. М..

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Препис от частната жалба на „Суфле Агро България“ЕООД е бил връчен на насрещната по жалбата страна „Восток Трейд“ЕООД, от която е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Развиват се доводи, че жалбата е подадена след изтичането на законоустановения срок за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело е била получена от пълномощника на „Суфле Агро България“ЕООД на 25.04.2025г. след залепване на уведомление по чл.47 от ГПК от ЧСИ М.. Поддържа се, че освен недопустима, частната жалба на „Суфле Агро България“ЕООД е и неоснователна, тъй като няма пороци при нотариалното удостоверяване на подписите върху документа по чл.417 ГПК, а в заповедното производство съдът не извършва проверка на действителността на сделките и волеизявленията, съдържащи се в документа по чл.417 ГПК. В отговора се посочва също така, че тъй като с определение от 11.06.2025г. РСКозлодуй е приел възражението по чл.414 ГПК и е указал на заявителя да представи доказателства за заведено исково производство, правния интерес за жалбоподателя „Суфле Агро България“ЕООД от настоящето производство е отпаднал.

С подадената от „Восток Трейд“ЕООД-гр.София частна жалба вх.

2

№4402/17.06.2025г. се обжалва определение №556/10.06.2025г.на Районен съд-Козлодуй по ч.гр.дело №397/2025г., с което на осн.чл.420, ал.1, т.1 от ГПК съдът е спрял изпълнението по издадените заповед за изпълнение №229/27.03.2025г. и изпълнителен лист №152/28.03.2025г.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като искането за спиране на изпълнението и възражението по чл.414 ГПК са били подадени от длъжника „Суфле Агро България“ЕООД след изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК, а освен това молба за спиране и възражение по чл.414 ГПК са били подадени само от „Суфле Агро България“ЕООД, но не и от втория солидарен длъжник „Иберотранс“ЕООД, а изпълнението на заповедта е спряно и по отношение на двамата длъжници. Поддържа се също, че обжалваното определение за спиране е и неправилно, тъй като не са били налице предпоставките по чл.420 ГПК за това, а длъжникът не е навел оплаквания и не е представил доказателства, че вземането не се дължи.

Развиват се съображения във връзка с нотариалното удостоверяване на подписите в документа по чл.417 от ГПК и се твърди, че действителността на сделките и волеизявленията, обективирани в документа по чл.417 ОПК, не може да бъде проверявана в производството по чл.420 от ГПК.

С жалбата на „Восток Трейд“ЕООД се иска обезсилване на определение №556/10.06.2025г.на Районен съд-Козлодуй по ч.гр.дело №397/2025г., а в условията на евентуалност-неговата отвяна.

С подадения от него отговор „Суфле Агро България“ЕООД оспорва частната жалба на „Восток Трейд“ЕООД-гр.София като неоснователна.

Излага подробни доводи, че заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са му били връчени редовно едва на 06.06.2025г., поради което молбата му за спиране на изпълнението не е просрочена. Излага също подробни доводи, че вземането не се дължи, като тези доводи преповтарят съображенията, наведени в жалбата на „Суфле Агро България“ЕООД против разпореждането за незабавно изпълнение.

За да се произнесе по допустимостта и основателността на постъпилите частни жалби, въззивният съдебен състав съобрази следното от фактическа страна:

Частно гражданско дело №39782025г.по описа на Районен съдКозлодуй е образувано въз основа на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Восток Трейд“ЕООД3 гр.София. Със заявлението е поискано да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници „Суфле Агро България“ЕООД, с ЕИК *** и „Иберотранс“ЕООД, с ЕИК *** за следните суми: 1/ сумата от 3 500 000 лв. главница, представляваща неустойка по чл.3, ал.8 от общите условия на заявителя „Восток Трейд“ЕООД към договори за покупко-продажба на минерални торове при условията на доставка на Incoterms2010, за признанието на която е сключено споразумение с нотариална заверка на подписите от 18.03.2025г.; 2/ сумата от 971 771,11 лв.лихва за забава за периода от 22.02.2023г.до 21.03.2025г.; 3/ законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Към заявлението е представен договор за покупко-продажба на минерални торове с плащане на депозит №***/24.10.2022г., сключен между заявителя „Восток Трейд“ЕООД и длъжника „Суфле Агро България“ЕООД, от който се установява, че страните се съгласили „Суфле Агро България“ЕООД да закупи от „Восток Трейд“ЕООД минерални торове на обща стойност 4 900 000 без ДДС, които следвало да бъдат доставени от продавача до пристанище Бургас в срок до 30.11.2022г. Съгласно договора, в 3 дневен срок след подписването му купувачът следвало да внесе депозит в размер на 3 500 000 лв. за количество от 3500 МТ минерални торови, а остатъка от продажната цена, равняващ се на 2 380 000 лв.с ДДС следвало да бъде заплатен при пристигането на продукта в пристанище Бургас и след издаването на данъчна фактура на стойност 5 880 000 лв.с ДДС.

Договорът бил сключен при общи условия, копие от които също е приложено към заявлението по чл.417 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл.3, ал.8 от които, при отказ на купувача от договора преди да е изпратил заявка за експедиция до продавача, той дължи неустойка в размер на депозита по договора.

Към заявлението са приложени съща така оригинал на уведомление и оригинал на споразумение от 08.02.2023г.към договора за покупко-продажба на минерални торове.

В уведомлението няма отразени изходяща и входяща регистрация на документа /номер и дата/, съответно в „Суфле Агро България“ЕООД и във „Восток Трейд“ЕООД, но съгласно същото „Суфле Агро България“ЕООД, чрез управителя си К. В., уведомява „Восток Трейд“ЕООД, че се отказва от 4 договора за покупко-продажба на минерални торове и моли договорът да се счита за прекратен.

Съответно, от представеното споразумение от 08.02.2023г. е видно, че то е сключено между „Восток Трейд“ ЕООД, „Суфле Агро България“ЕООД и „Иберотранс“ ЕООД и съгласно същото „Суфле Агро България“ЕООД и „Иберотранс“ ЕООД признават задължение на „Суфле Агро България“ ЕООД към „Восток Трейд“ ЕООД, представляващо неустойка по чл.3, ал.8 от Общите условия към договора за покупко-продажба на минерални торове, при което „Иберотранс“ ЕООД встъпва в посочените задължения на „Суфле Агро България“ ЕООД като солидарен длъжник, и двамата длъжници се задължават да заплатят на „Восток Трейд“ ЕООД дължимата неустойка в двуседмичен срок от подписването на споразумението.

Споразумението е подписано от представители на страните като за „Суфле Агро България“ ЕООД е посочено, че подписът е положен от управителя К. В.. Видно от извършеното върху споразумението нотариално удостоверяване на помощник-нотариус по заместване В. Я., на 18.03.2025г. представителите на страните са потвърдили подписите си в споразумението и са го преподписали пред пом.нотариуса, който е извършил заверка на подписите.

Както това се установява от представената със заявлението справка за актуално състояние на „Суфле Агро България“ ЕООД към 19.03.2025г., към същата дата К. В. не фигурира като вписан управител на дружеството, а след извършена от настоящия състав служебна справка в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен, К. В. не е бил управител и представляващ дружеството и към датата на нотариалната заверка на споразумението 18.03.2025г.

Въз основа на така подаденото заявление и представените към него доказателства, на 27.03.2025г. Районен съд – Козлодуй е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против солидарните длъжници „Суфле Агро България“ ЕООД и „Иберотранс“ ЕООД за посочените в заявлението суми, както и за разноските в заповедното производство- държавна такса и адвокатско възнаграждение. В т.ІІ от заповедта е допуснато незабавното й изпълнение, а съгласно т.ІІІ е постановено издаването на изпълнителен лист. Първоначално издаденият изпълнителен лист рег. №149/27.03.2025г. е бил обезсилен, поради допусната в 5 него грешка, след което нов изпълнителен лист е бил издаден с рег.

№152/28.03.2025г.

На 05.05.2025г. ЧСИ П. М. е изпратил до Районен съд – Козлодуй копия от покани за доброволно изпълнение с изх. №718/16.04.2025г. и №719/16.04.2025г., като в поканата за доброволно изпълнение до „Суфле Агро България“ ЕООД е налице отразяване, че на 17.04.2025г. на фирмения адрес на дружеството е залепено уведомление по чл.47 ГПК, а на 25.04.2025г. в кантората на ЧСИ се явило лицето С. И. С., легитимиращо се като пълномощник на дружеството и заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са били връчени на това лице. На 10.06.2025г. „Суфле Агро България“ ЕООД е подало до Районен съд – Козлодуй молба вх. №3246 за спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение, както и възражение по чл.414 ГПК с вх. №3223 от същата дата. В молбата за спиране длъжникът е развил оплаквания, че едва на 06.06.2025г. в кантората на ЧСИ М. е получил покана за доброволно изпълнение изх. №979 и заповед за изпълнение към нея, като е посочил също, че за воденото изпълнително дело дружеството е узнало от „УниКредит Булбанк“ АД, в която банка е бил наложен запор на сметките му. В молбата си по чл.420, ал.2 от ГПК „Суфле Агро България“ ЕООД е развило всички доводи и възражения против издадената заповед за изпълнение, които се развиват и в настоящата частна жалба, а във възражението по чл.414 ГПК изрично е заявило, че не дължи вземанията за които е издадена заповедта за изпълнение. Към молбата е представено копие от покана за доброволно изпълнение по изп.д. №54/2025г., по описа на ЧСИ П. М., от която е видно, че поканата и заповедта за изпълнение са връчени на „Суфле Агро България“ ЕООД на 06.06.2025г. Към молбата си по чл.420 ГПК „Суфле Агро България“ ЕООД е представило и доказателства, а именно декларация с нотариална заверка на подписа от 03.04.2025г., пълномощно от 08.02.2023г. и молба вх. №1229/25.04.2025г., като от тези доказателства е видно, че първоначално заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са били връчени на С. С. (управител на втория длъжник “Иберотранс“ ЕООД) заради представено от него пълномощно от К. В., като управител на „Суфле Агро България“ ЕООД, препотвърдено с декларация с нотариална заверка на подписа от 03.04.2025г.