Определение № 592 от 15.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Стара Загора, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500314 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД - гр.С., чрез юриск. К. М. против разпореждане № 1355 от 19.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 634/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. Й. С. за сумата 75 лв. такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за предоставяне на платежни услуги от 24.03.2020г. и Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 22.02.2022г.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира за разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД - гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. Й. С. за сумата 75 лв. такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от 24.03.2020г. и Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 22.02.2022г.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че претендираното вземане за такса, поради липса на действително предоставена услуга на клиента, противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Счел е също, 1 че по характера си това вземане не представлява такса, а неустойка неустоечна клауза под форма на такса за обслужване на картата, за неизпълнение на задълженията на картодържателя по договора, което е в противоречие с чл. 33, ал 1 ЗПК.

Частно гражданско дело № 634/2025 г. по описа на Районен съд Казанлък е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 960 лева главница от невърнат кредит, 467,31 лева - възнаградителна лихва, 5,17 лв.законна лихва за периода от 19.02.2025г. до 06.03.2025г.; 37.38 лв. такса управление; 15.32 лв. –такса теглене на АТМ; законна лихва върху главницата, считано от 10.03.2025г. до изплащане на вземането и разноски по делото 29.70 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 75 лв. - такса за нереволвиране на кредитна карта.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 414 на 19.03.2025г. за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението - 10.03.2025г. до изплащането й, разноски и 15,32 лв. такси за теглене на АТМ.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.13 на заявлението се претендира сумата от 75 лв. - такси за нереволвиране на кредитна карта.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Претенцията на заявителят е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Процесната претендирана сума от 75 лв., посочена като такса за нереволвиране на кредитна карта е в противоречие и с разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Това е така, защото тази такса е предвидена по повод неизпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, а при забава на потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания. Таксата за нереволвиране е предвидена като дължима при невнасяне на минимална сума за револвиране в гратисния период и/или при внасяне на сума под предвиден минимум, което я квалифицира като санкция /неустойка/ за неизпълнение на задължението по ал.1 на същата клауза. В подкрепа на горното съдът тълкува и предвиденото съгласно клаузата от ОУ, че невнесаната част се олихвява със санкционна лихва. По същността си тази санкция се припокрива с лихвата за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, до размера на която е лимитирана отговорността на потребителя при забавено плащане съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, независимо какви са действително претърпените от кредитора вреди. Доколкото обезщетение за забава в настоящия случай е 2 претендирано със заявлението и уважено в тази част, сумите за процесната такса с идентична функция не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1355 от 19.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 634/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3