Решение № 387 от 10.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Велико Т., 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Димо Колев при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500187 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1537 от 14.12.2023г. постановено по гр. д. № 20234110102062 по описа за 2023 година, В. районен съд е отменил по иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, предявен от Я. Р. Б. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. “А.“, №., ет.1 срещу Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. В. Т., ул. “М.“, №.., вх.Ж, като незаконосъобразно Решение на Общото събрание на ЕС от 14.06.2023г. по т.4 в частта, с която е решено месечните такси за управление и поддържане на общите части на ЕС да се заплащат за собственик, ползвател или обитател, навършил 18 годишна възраст, като е отхвърлил иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, с който се претендира отмяна като незаконосъобразни на Решение на Общото събрание на ЕС от 14.06.2023г. по т.4 в останалата част, както и отмяна на решение по т.2 от Общо събрание на ЕС от 06.07.2023г., обективирани в Протокол от 14.06.2023г. и 1 от 06.07.2023г., като неоснователен и недоказан.; осъдил е Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.В.Т., ул.“М.“ №..,вх.Ж да заплатят на Я. Р. Б. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. “А.“, №., ет.1, сумата общо 540,00лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от Я. Р.

Б. чрез процесуален представител в отхвърлителните части. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в тези части, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Моли решението на ВТРС в обжалваните части да бъде отменено и съдът да уважи предявените претенции.

Ответникът по жалбата я оспорва изцяло.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.

Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна намира за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

По отношение обжалваните части на постановеното първоинстанционно съдебно решение:

Предявен е иск за отмяна на решения на общо събрание на етажната собственост, с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС, който 2 съдът намира за неоснователен и недоказан по съображения изложени подолу.

По първоинстанционното дело В . районен съд за да постанови обжалваното решение в атакуваните части, основно се е аргументирал с това, че съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС разходите по управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. В чл.51, ал.5 е посочено, че собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на Общото събрание, включително, че съгласно съдебната практика нормата на чл.51 от ЗУЕС е с императивен характер и приемането на решение на ОС на ЕС относно начина, по който се формират месечните такси за управление и поддръжка на ЕС следва да бъде съобразено с тази норма на Закона.

Аргументацията на районния съд е правилна.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд, проследявайки детайлно преценката извършена от първоинстанционния съд досежно наличие на неоснователност на претенцията, мотивира извод за неоснователност и недоказаност на релевираното от жалбоподателя оплакване за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част поради следните съображения:

Първоинстанционния съд е обсъдил в цялост събраните доказателства. Подходил е анализирайки възникналия между страните спор. Разпитал е няколко свидетели за установяване действителното положение. Обсъдил е съдържанието на спорните протоколи на общото събрание. Установен е и редът за събиране на вноските, дължими към етажната собственост, предвиден както в ЗУЕС, така и в Правилника на етажната собственост - страна в настоящото производство, и съобразно решенията на общото събрание, последващи това по процесния спорен протокол, а именно, че таксите се събират и дължат в гласувания размер.

Не се доказва при вземането на обжалваните решения да са 3 допуснати твърдените отменителни основания, т.е. нарушение на правни норми.

В правомощията на съда в случая е да прецени дали решението е законосъобразно – дали е взето според правилата на Закона и правилника за вътрешния ред. В случая решението не противоречи на тези правила.

С оглед гореизложеното предявения иск по чл.40 от ЗУЕС се явява неоснователен и правилно е отхвърлен.

При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно.

При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение.

В съответствие с правилността и потвърждаването на постановеното първоинстанционно съдебно решение, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС.

Водим от горното Окръжният съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1537 от 14.12.2023г. постановено по гр. д.

№ 20234110102062 по описа за 2023 година на В. районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4