Определение № 19014 от 21.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 73864/2024
- Вид
- Определение № 19014
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19014 гр. София, 21.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110173864 по описа за 2024 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:
Предявени са от останалите етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес ............... III“, ........... представлявани от управителя „Образцов вход“ ЕООД, срещу М. А. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС за признаване за установено, че ответницата дължи на ищците сумата от 235,40 лв. (понастоящем 120,36 евро) – обща стойност на незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, такси за режийни разходи и управление на етажната собственост, дължими за периода от 01.10.2023 г. до 02.08.2024 г., включваща следните вземания: 57,42 лв. (понастоящем 29,36 евро) – незаплатени ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.10.2023 г. до 02.08.2024 г., 0,17 лв. (понастоящем 0,09 евро) – незаплатена вноска за ел. енергия за общите части на ЕС за м.10.2023 г., 1,80 лв.
(понастоящем 0,92 евро) – незаплатена вноска за ел. енергия за общите части на ЕС за периода от 01.11.2023 г. до 02.08.2024 г., 11,55 лв. (понастоящем 5,91 евро) – незаплатена вноска за ел. енергия за асансьора на ЕС за периода от 01.10.2023 г. до 02.08.2024 г., 2,41 лв. (понастоящем 1,23 евро) – незаплатена такса за почистване на ЕС за м.10.2023 г., 20 лв. (понастоящем 10,23 евро) незаплатена такса за почистване на ЕС за периода от 01.11.2023 г. до 30.06.2024 г., 4,92 лв. (понастоящем 2,52 евро) – незаплатена такса за почистване на ЕС за периода от 01.07.2024 г. до 02.08.2024 г., 93,50 лв.
(понастоящем 47,81 евро) – незаплатени ежемесечни вноски за управление на ЕС за периода от 01.10.2023 г. до 02.08.2024 г., 1,26 лв. (понастоящем 0,64 1 евро) – незаплатена такса за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на ЕС за периода от 01.07.2024 г. до 02.08.2024 г., 16,30 лв. (понастоящем 8,33 евро) – незаплатена вноска за ремонт на фоайе на ЕС за периода от 01.07.2024 г. до 02.08.2024 г., 0,22 лв. (понастоящем 0,11 евро) – незаплатена вноска за GSM комуникатор на ЕС за периода от 01.10.2023 г. до 02.08.2024 г., 24,53 лв.
(понастоящем 12,54 евро) – незаплатена вноска за поддръжка на асансьор на ЕС за периода от 01.10.2023 г. до 02.08.2024 г. и 1,32 лв. (понастоящем 0,67 евро) – незаплатена вноска за годишен технически преглед на асансьор на ЕС за периода от 01.10.2023 г. до 02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 235,40 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.08.2024 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47324/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.
Ищците твърдят, че за периода от 01.10.2023 г. до 02.08.2024 г. ответницата е била собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС – ап. № 60, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Посочват, че на 28.02.2023 г. е проведено ОС на ЕС, на което е прието решение дейностите по управление и поддръжка на етажната собственост да бъдат извършвани от „Образцов вход“ ЕООД, с което на 14.03.2023 г. бил сключен договор за управление. Било уговорено, че на дружеството се дължи месечно възнаграждение от 8,50 лв. за всеки самостоятелен обект в сградата. Твърдят, че на 14.03.2023 г. бил подписан и договор за абонаментно текущо почистване на общите части на ЕС. Посочват, че на 15.05.2023 г. е проведено ОС на ЕС, на което е прието решение за извършване на ремонт на козирката на ЕС за сумата от 1 200 лв., която следвало да се разпредели за месеците юни, юли и август 2023 г. Излагат, че на 10.06.2024 г. е проведено ОС на ЕС, на което е приет подробен финансов отчет на ЕС и бюджетът е актуализиран, като е създадено перо за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на ЕС в месечен размер от 20 лв., разпределени поравно между всички самостоятелни обекти в ЕС. На същото събрание от 10.06.2024 г. е прието решение за извършване на ремонт на фоайето в ЕС за сумата от 1 000 лв., която следвало да се разпредели за период от 4 месеца и да се заплаща съобразно притежаваните идеални части от общите части на ЕС. Твърдят, че ответницата не е заплатила дължимите за заявените периоди вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и за поддръжка и управление на ЕС. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Възразява, че не е единствен собственик на ап. № 60, находящ се в процесната сграда в режим на ЕС.
Твърди, че апартаментът е придобит през 1979 г. в режим на СИО, като със 2 съдебно решение по гр. д. № 27651/2020 г. по описа на СРС имотът е допуснат до делба при равни идеални части за ответницата и нейния бивш съпруг.
Излага, че съпругът й е починал, оставяйки наследници по закон, които следва да отговарят за половината от незаплатените задължения към ЕС относно процесния самостоятелен обект.
Съдът констатира, че указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК, дадени с т. 2 от Разпореждане № 190066/29.12.2024 г., не са изпълнени в цялост от ищците с подадената молба с вх. № 10481/13.01.2025 г., поради което исковата молба продължава да е нередовна. За допустимостта на установителния иск по чл.
422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
Следователно, искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебно установяване на вземания, идентични със заявените в заповедното производство. Наличието на пълен идентитет е изискване за редовността на иска, респективно процесуална предпоставка за допустимостта на предявената претенция, за която съдът следи служебно. В случая не е налице идентитет между крайния период на вземането в общ размер от 235,40 лв., както и на част от вземанията, включени в същото, а именно 02.08.2024 г., посочен в исковата молба, и крайния период на вземането в общ размер от 235,40 лв., както и на част от вземанията, включени в него, а именно 31.08.2024 г., удостоверен в издадената заповед за изпълнение. Следва да се има предвид, че идентичност по отношение на вземанията следва да е налице освен в размера им, и в техния период /началния и крайния момент/, особено в хипотезата, в която се претендират вземания за незаплатени ежемесечни вноски по ЗУЕС. Ето защо на ищците следва да бъдат дадени повторни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да отстранят нередовностите в исковата молба. За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
По исковете с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че процесната жилищна сграда е в режим на ЕС; че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, ведно с припадащите се към него идеални части от общите части на сградата; че са взети решения на ОС на ЕС за извършването на ремонтни дейности /респ. че те са извършени/, и за определяне размера на дължимите от етажните собственици ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, които решения са стабилизирани и влезли в сила; размера на дължимите от ответницата вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период; размера на дължимата от ответницата 3 вноска за ремонт на фоайето на ЕС съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата.
По исковете с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51 ЗУЕС в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че процесната жилищна сграда е в режим на ЕС; че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, ведно с припадащите се към него идеални части от общите части на сградата; че е взето решение на ОС на ЕС за определяне размера на дължимите от етажните собственици ежемесечни вноски за поддръжка и управление на общите части в сградата, което решение е стабилизирано и влязло в сила; размера на дължимите от ответницата вноски за процесните периоди.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже възраженията си, както и че е погасила претендираните вземания.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесната жилищна сграда е в режим на ЕС.
Страните са представили с исковата молба и отговора писмени материали, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ответницата да уточнят крайния момент от периода на вземането в общ размер от 235,40 лв., както и на вземанията, включени в същото, за които като краен момент в исковата молба е посочена датата 02.08.2024 г., като съобразят, че за допустимостта на настоящото производство е необходимо да е налице пълен идентитет между вземанията, заявени в исковото производство, и вземанията, удостоверени в заповедта за изпълнение.
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания исковата молба ще бъде върната, производството ще бъде прекратено, а заповедта за изпълнение, издадена в полза на ищците – обезсилена.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 4
08.06.2026 г. от 13:45 ч., за което страните да бъдат призовани.
П Р И Е М А представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл.
140а ГПК – 85 на сто. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията. Връчването на страните да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени.