Определение № 1657 от 20.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501491 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Х. А. Н., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Д. М., против определение №5733 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д. № 4904/2024 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с., с което е върната исковата молба на Х. А. Н. против „Сити кеш“ ООД, в частта по предявения установителен иск - за прогласяване нищожност на клауза за неустойка по чл. 6, ал.2 от сключен между страните договор за паричен заем № 711983 от 27.07.2022 г. и е прекратено производството по делото в тази част. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Х. А. Н. против „Сити кеш“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове – установителен за прогласяване нищожност на клауза за неустойка по сключен между страните договор за паричен заем № 711983/27.07.2022 г., и частичен осъдителен - за присъждане на сумата от 5 лева - част от 4660,48 лева - недължимо платена по нищожната клауза за неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й 1 изплащане. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че правата на ищцата могат да бъдат защитени чрез претенция за връщане на даденото без основание – каквато била предявена в производството по осъдителния иск, но не и чрез самостоятелно предявяване на установителен иск за нищожност на клаузата. Отделно от това, осъдителният иск бил предявен като частичен, т.е. сила на пресъдено нещо се създавала относно правопораждащите факти на спорното материално право /т.2 на ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК/, поради което установителният иск бил лишен от правен интерес. По така изложените съображения съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото досежно предявения установителен иск.

Така постановеното определение е правилно.

За предявяване на установителен иск за нищожност на договорна клауза следва да е налице правен интерес, който е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Безспорно е, че наличието на нищожни клаузи в сключен между страните договор само по себе си може да обоснове правен интерес от предявяване на установителен иск, но само когато ищецът е заплашен да бъде принуден да заплати суми, начислени му в резултат на приложението на тези клаузи. В случая такава угроза за ищцата не е налице, тъй като крайният падеж на договора е настъпил на 29.01.2024г. и всички суми по клауза за неустойка, уговорена в чл.6, ал.2 от сключен между страните договор за паричен заем са били заплатени. Решението по установителния иск следва да се отрази на правното положение на ищцата и с уважаването му да се постигне определен правен резултат за защита на конкретен интерес. След като разместването на материални блага между патримониумите на ищцата и ответника вече е налице, то с предявения иск за прогласяване нищожността на процесната клауза от договора, правното положение от преди разместването няма да бъде възстановено и целеният резултат няма да бъде постигнат. Следователно за ищцата не е налице правен интерес от воденето на установителен иск, тъй като е налице по-интензивна форма на защита, която тя е реализирала в настоящия процес посредством предявяване на осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума. Именно в производството по осъдителния иск съдът ще разгледа възраженията на ищцата за нищожност на договорната клауза за неустойка, въз основа на която е извършено плащането.

С оглед на изложеното настоящият състав на Окръжен съд - Пловдив намира, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5733 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 4904/2024 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3