Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24765 от 15.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62484/2023
Вид
Определение № 24765
Подписан
15.06.2024
В сила
15.06.2024
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24765 гр. София, 15.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110162484 по описа за 2023 година

Ищцата твърди, че на дата 10.10.2016 г. на основание чл. 410 от ГПК, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36014 по описа за 2016 година на Софийски районен съд, 36 състав срещу ищцата е издаден изпълнителен лист, по силата на който е осъдена да заплати на „Т. С.“ ЕАД сумата от 2064,32 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 30.06.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 259,94 лева за периода от 14.09.2014 г. до 20.06.2016 г. и 357,84 лева разноски по делото, представляващи сумата от 49,49 лева – държавна такса и 311,35 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Посочва, че след влизане в сила на Заповедта „Т. С.“ ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 20168630403025 по описа на Частен съдебен изпълнител – С. Х., рег. № ...в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, като по него се претендират и направените по делото разноски. Твърди, че горепосоченото изпълнително дело е образувано по молба от Взискателя „Т. С.“ ЕАД на дата 02.11.2016 г.

Сочи, че изпълнителното дело е образувано след погасяването по давност на част от вземането по изпълнителния лист, а именно вземанията за периода от м.05.2013 г. до м.11.2013 г. В исковата молба се твърди, че за този период вземането на „Т. С.“ ЕАД е погасено по давност, тъй като потребителите на топлинна енергия, заплащат консумираната от тях на месечни вноски. Твърди, че се касае за периодично плащане и са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, поради което на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тези вземания се 1 погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Посочва, че чрез позоваване на института на погасителната давност от страна на длъжника, кредиторът губи възможността да иска осъществяване на своето право. Твърди, че след изтичането на погасителната давност длъжникът може или да се позове на нея, или да изпълни задължението, отказвайки се от позоваване на вече изтекла погасителна давност.

Твърди, че Разпорежданията на съда за издаване на заповед за изпълнение, както и след влизането й в сила, за издаване на изпълнителен лист , се ползват с изпълнителна сила , но не и със сила на присъдено нещо. Посочва, че с акта на съда по чл. 416 от ГПК се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от заявителя основание, с което характерът на задължението не се променя. Сочи, че обстоятелството, че ищецът като длъжник не подава възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, не променя характера й на извънсъдебно изпълнително основание. Твърди, че правните последици на акта по чл.

411 от ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес.

Твърди се, че процесното вземане, независимо от влизането в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, се погасява с изтичането на 3 – годишна давност, тъй като кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.

416 от ГПК.

Поддържа, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и респективно изпълнителен лист срещу ищцата на дата 10.10.2016 г., на основание чл.

410 от ГПК, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36014 по описа за 2016 година на Софийски районен съд , 36 състав не представлява действие, прекъсващо давността. Сочи, че изпълнителното дело е образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС съобразно което се приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС.

Ищцата твърди, че по изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия:

-На дата 19.11.2016 година е наложен запор върху притежаваната от ищцата банкова сметка в „Ю. и Е. Д. Б.“ ЕАД.

-На дата 19.11.2016 година е наложен запор върху притежаваната от ищцата банкова сметка в „Б. Д.“ ЕАД.

-На дата 19.11.2016 година е направена справка на имуществото с изх. № 148542.

Сочи, че Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищцата на дата 04.01.2017 година. Твърди, че след това по делото фигурира молба за предприемане на 2 изпълнителни действия с вх. № 33238 от 31.07.2018 г., която според ищцата не прекъсва давността. Изтъква, че тази молба не прекъсва давността, тъй като е антидатирана, няма приложено пълномощно за лицето подписало молбата и е неясно, дори кое е то.

Ищцата твърди, че по делото е наложен запор до НОИ с молба № 14686 от 19.03.2019 г., както и запор до ПИБ от същата дата.

Посочва, че горепосочените действия не прекъсват давността, тъй като делото е перемирано към този момент. В исковата молба се твърди, че последните изпълнителни действия са извършени на 19.11.2016 година, и срокът изтича на 19.11.2018 година. Твърди, че изпълнителните действия извършени от ЧСИ са били направени при прекратен процес, тъй като давността в изпълнителното производство тече след 26.06.2015 година. Посочва, че по изпълнителното дело има Молба от взискателя с вх. № 7725 от 18.02.2020 г. за налагане на запор. Поддържа, че след този период действия по изпълнителното дело не са били извършвани и същото е прекратено от ЧСИ поради настъпила перемпция на дата 05.04.2023 г. Сочи, че на същата дата взискателя е получил изпълнителния лист в оригинал.

Изтъква, че след получаване на изпълнителния лист от „Т. С.“ ЕАД са образували ново изпълнително дело № ....при ЧСИ В. М. на дата 27.04.2023 г., но твърди, че същото следва да бъде прекратено, тъй като е образувано след погасяването по давност на цялостното вземане на „Т. С.“ ЕАД.

Твърди, че вземането на „Т. С.“ ЕАД е погасено по давност в цялост спрямо ищцата към дата 19.11.2021 г. по следните съображения:

Твърди се, че принудителните изпълнителни действия, в резултат на които е наложен запор на вземанията на ищцата по банковата сметка е наложена на дата 19.11.2016 г. Сочи, че следващите изпълнителни действия с които се прекъсва давността са извършени на дата 19.03.2019 година с искане за налагане на запор на банковата сметка в ПИБ и запор в НОИ, но те са били извършени след като е изтекъл давностния срок за посочените по-горе вземания.

Посочва, че на дата 05.04.2023 година е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от ЧСИ С. Х.. Сочи, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Твърди, че от дата 10.05.2014 година се прекратява и висящността на процеса, а нова давност започва да тече от датата на последното изпълнително действие, предприето преди прекратяване на делото с постановление № 433/2014 г. от дата 10.06.2021 г.

Поддържа, че принудителните действия, в резултат на които са наложени нови запори на вземанията на ищеца през 2017 година са извършени след като делото е било прекратено по силата на закона и след изтичане на давностния срок.

3

Твърди, че съобразно мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Посочва, че фактът, че има образувано ново изпълнително дело срещу ищцата от „Т. С.“ ЕАД през 2023 година и по същото са били предприети няколко изпълнителни действия обуславя правният интерес на ищцата, тъй като изпълнително дело № 457/2023 г. е висящо.

Моли съда да признае за установено, като се позовава на института на погасителната давност, че Д. М. М. не дължи на „Т. С.“ ЕАД и са погасени по давност всички главни и акцесорни вземания на ответника към нея, посочени в издадения по ч.гр.д. № 36014/2016 г. на СРС, 36 състав, сумата от 2064,32 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 година, ведно със законна лихва за периода от 30.06.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 259,94 лева за периода от 14.09.2014 г. до 20.06.2016 г. и 357,84 лева разноски по делото, представляващи 49,49 лева държавна такса и 311,35 лева възнаграждение за юрисконсулт, както и разноски по образуваното ново изпълнително дело.

Претендира съдебни разноски в настоящото производство, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответникът „Т. С.“ ЕАД, в който отговор заявява, че предявения иск е допустим, като депозиран от активно легитимирано лице, но неоснователен и недоказан.

Твърди, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 10.10.2016 г., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.07.2016 г. по гр. д. № 36014/2016 г. по описа на СРС, 36 състав. Твърди, че по силата на така издадения изпълнителен лист ищцата е осъдена да заплати задължение за доставена, но незаплатена топлинна енергия. Сочи, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 3025/2016 г. по описа на ЧСИ – С.Х., рег. № ...към КЧСИ. Посочва, че молбата за образуване на процесното изпълнително дело е входирана под № 136667/02.11.2016 г. по деловодния опис на СИ, като видно от нейното съдържание взискателят е поискал извършване на пълно имуществено проучване по отношение на длъжника и налагане на съответните обезпечителни мерки. Твърди, че същевременно е извършено упълномощаване по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Посочва, че с оглед на извършената проверка относно имущественото състояние на длъжника, ЧСИ е наложил съответните обезпечителни мерки – запори на вземания по банкови сметки, по които титуляр е длъжникът към дата 19.11.2016 г., а именно в „Б.Д.“ АД – запорно съобщение с изх. № 147757/19.11.2016 г. и „Ю. Б.“ АД – запорно съобщение с изх. № 147757/19.11.2016 г.

4

Твърди се, че ЧСИ Х. е извършила присъединяване по реда на чл. 458 от ГПК.

Поддържа, че в хода на изпълнителното производство органът по принудителното изпълнение е предприемал действия, както с оглед на депозирани молби от взискателя с посочени конкретни способи за изпълнение, така и по своя инициатива, въз основа на възложените по реда на чл. 18 от ЗЧСИ правомощия. Сочи, че взискателят е поискал изпълнителни действия чрез подаване на нарочни Молби с вх. № 33238 от 31.07.2018 г. и Молба с вх. № 7725 от 18.02.2020 г. Твърди се, че по повод на депозираните молби от ответното дружество, ЧСИ е налагал обезпечителни мерки както следва:

-Запор на вземания по банкови сметки, открити в „П.И. Б.“ АД – Запорно съобщение с изх. № 14685 от 19.03.2019 г.,

-Запор върху пенсия, получавана от НОИ-София град – Запорно съобщение с изх. № 14686 от 19.03.2019 г.

Сочи се, че с оглед на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, Дружеството е предприело действия по образуване на ново изпълнително дело, а именно - № 457/2023 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № ..., чрез подаване на нарочна Молба с вх. № 21098 от 27.04.2023 г., видно от която взискателят е изискал извършването на пълно имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки – запори/възбрани, както и опис на движими вещи и изнасянето им на публична продан.

Твърди, че в хода на новообразуваното изпълнително дело е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия – Запорно съобщение с изх. № 33280/28.04.2023 г., както и запор на вземания по банкови сметки, открити в „П. И. Б.“ АД – запорно съобщение с изх. № 33251 от 28.04.2023 г. Посочва, че ЧСИ е насрочил извършването на опис на движими вещи на адреса на длъжника, както и е наложил възбрана на недвижим имот, собственост на ищцата , за което до последната е изпратено Уведомление с изх.№ 103462 от 24.10.2023 г.