Решение № 408 от 20.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Перник, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720102296 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от А.К.Р.., с ЕГН:********** и адрес:гр.*** чрез процесуалния й представител - адв. В.Н. , срещу „Сити Кеш” ООД, с ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 125,28 лева, част от сумата от 925,28 лв., платена от ищеца без основание по Договор за паричен заем № 454320 от 25.09.2020 г. на „Сити Кеш” ООД, като се иска съгласно петутима на исковата молба, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „Сити Кеш” ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., да заплати на А.К.Р.., ЕГН: **********, живуща в Перник, ул. „Луганск“ № 125, сумата в размер на 125,28 лева./ сто двадесет и пет лева и 28 ст. /, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател сключила с ответното дружество като кредитодател договор за паричен заем № 454320/25.09.2020 г. По силата на същия й била отпусната в заем сумата от 800 лева. Съгласно клаузите на договора обаче същата следвало да върне на дружеството сумата от общо 1019.43 лева като размерът на погасителните вноски бил 3 х 26,70 лв. и 9 х 104,37 лв. Заедно с това обаче в тежест на ищцата било уговорено и задължение да обезпечи договора чрез поръчител или банкова гаранция. Доколкото ищцата не изпълнила това задължение, то същата твърди, че по договора й била начислена и неустойка от 1068,57 лева. Посочва се обаче, че ищцата 1 погасила предсрочно задълженията си по договора като внесла на ответното дружество сумата от 925,28 лева. В тази връзка и ищцата счита, че разликата между сумата по заема от 800 лева и сумата от 925,28 лева или сума в размер на 125.28 лева е платена от нея без правно основание.

Излага становище, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила Излага твърдения, че договорът за кредит и сключените към него анекси били изцяло нищожни на основание поредица от нарушения в разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - непредоставяне на необходимата преддоговорна информация, неподписване на договора на кредит и приложенията към него, неспазване на изискванията за форма, липса на реално посочен годишен процент на разходите /ГПР/, липса на ясен погасителен план, липса на разяснение на правото на отказ от договора и др.; при условия на евентуалност твърдения, че отделни клаузи от договора и в частност клаузата за неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, били нищожни като противни на добрите нрави. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена - доколкото при недействителност на договора за кредит се дължала единствено чистата стойност на кредита, евентуално доколкото съответните, клаузи, установяващи задължения лихви и неустойка били недействителни.

Към исковата молба са приложени: договор за паричен заем № 454320/25.09.2020 г. с погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, платежни разписки – два броя.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. В отговора се признава, че на 25.09.2020 г. между ищцата като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за паричен заем № 454320/25.09.2020 г., както и обстоятелството, че ищцата е погасила задължението си по процесния договор, като е заплатила предсрочно сумата от 925.28 лева. Уточнява се, че при извършване на предсрочното погасяване, в съответствие с изричната разпоредба на чл. 32 ЗПК е приспадната лихвата за оставащата част от срока на договора. Твърди се, че общите условия, Стандартен европейски формуляр и Договора са изпратени на посочения от ищеца електронен адрес.

По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил сключен при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство - относно изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място се излагат подробни доводи, че нито договорът за кредит в цялост, нито клаузата, с която била уговорена договорна лихва по същия били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи и че размерът на договорната лихва в конкретния случай е по-малък от фиксирания в закона максимален размер, поради което твърденията на ищеца се явяват неоснователни.

Оспорва твърдението, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 20, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не било посочено обстоятелството дали е налице правото на отказ. Твърди, че наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, се съдържат в чл. 25, т. 8 от приложимите общи условия към сключения договор за кредит - неразделна част от него. Неоснователни в тази връзка са твърденията на ищеца за липса на информация за наличието или липсата на право на отказ 2 на потребителя и срока, в който това право може да бъде упражнено.

Оспорва твърдението, че е налице разлика между посочената в договора сума, подлежаща на връщане и тази, която е заплатена от ищеца, като твърди, че посочената в договора за кредит обща сума за плащане в размер на 1019.43 лева съставлява сбор между предоставената в заем главницата в размер на 800 лева и договорената между страните лихва в размер на 219.43 лева. Твърди, че независимо от това, че потребителят е извършил предсрочно погасяване на кредита си, поради което на основание чл. 32, ал. 1 ЗПК оставащата лихва по договора е приспадната.

Оспорва твърдението, че договорът е сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Пояснява фактическият състав на понятието „крайна нужда“ и счита, че твърдението на твърдението на ищеца, че договорът е сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, е бланкетно и неоснователно. Оспорва твърдението, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респ. на основание чл. 146 ЗЗП. Твърди, че в конкретния случай, дори да се приеме, че неустоечната клауза е недействителна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, това не би могло да доведе до нищожност на целия договор, тъй като договорът за потребителски кредит е валиден и без нея. С отговора са представени разпечатка от „лог“ файл и общи условия на ответното дружество.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание, проведено на 27.01.2022 г., ищцата не изпраща представител.

Изразява писмено становище за уважаване на исковете. Претендира разноски като представя списък.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. Изразява писмено становище по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за паричен заем с № 454320/25.09.2020 г. се установява, че на 25.09.2020 г. между дружеството „СИТИ Кеш“ ООД и ищцата е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 400 лева, срок на кредита 12 месеца /12 месечни вноски/- при първо плащане с падеж - 26.10.2020 г. и последно плащане с падеж - 27.09.2021 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 48.2 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.05 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1019.43 лева - като същото включва главница от 800 лева и 219.43 лева договорна лихва Между страните не се спори, а и от представения „лог“ файл се установява, че договорът е сключен от разстояние.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила сумата от 800 лева - чрез оператор „Easypay“ на 25.09.2020 г.

Съгласно чл. 6 от договора заемополучателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, а именно: 1/ чрез поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните изисквания да имат осигурителен доход общо в размер най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата /МРЗ/, в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер поне 4 пъти МРЗ, не са поръчители по друг договор за 3 паричен заем, сключен от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки и финансови институции със статус различен от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодател или друг документ за доходите си или 2/ или безусловна банкова гаранция с бенефициер заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем със срок до 6 месеца след падежа на последната вноска, в размер два пъти на цялото задължение по договора - главница и лихва.

Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното в договора, заемодателят е начислил и неустойка в размер на 1068.57 лева, която е дължима разсрочено, заедно с дванадесетте вноски по погасителния план. Така и след начисляване на задължението за неустойка всяка вноска по кредита възлиза на 174.00 лева. Така общата дължима сума по договора за кредит съгласно погасителния план, приложен по делото, възлиза на 2088 лева и включва 800 лева главница, 219.43 лева - договорна лихва и 1068.57 лева неустойка.

Доколкото договор за кредит с № 454320/25.09.2020 г. е сключен от разстояние, същият както и представените общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен план, не носят подписа на никоя от страните. Представен е обаче документ „лог“ файл, от който се установява хронологията на кореспонденцията между ищцата А.Р. и ответното дружество /включително с посочване на часове на съответните операции/ по повод сключване на процесния договор. Видно от т.нар. „лог“ файл ищцата е получила и приела ОУ на дружеството, стандартния европейки формуляр, както и самия договор за кредит.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза. Съгласно същата ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 925.28 лева – на 22.10.2020 г., с основание „Пълно погасяване на кредит“, с която сума изцяло е погасена главницата в размер на 800.00 лева, лихва в размер на 23.22 лева и неустойка в размер на 102.06 лева. В тази връзка и вещото лице е посочило, че предвид параметрите по договора за кредит без начислените такси и неустойки и разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК, действителният размер на ГПР по договора за паричен заем възлиза на 27.43 %. Предвид параметрите по договора за кредит включително начислените такси и неустойки и разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК, действителният размер на ГПР по договора за паричен заем би възлизал на 157.25 %.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от страните, както и налични по делото, т. е. въз основа на всички документи, съставени по договора за кредит.