Определение № 4010 от 28.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1786/2025
- Вид
- Определение № 4010
- Подписан
- 28.08.2025
- В сила
- 28.08.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Деница Добрева, Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4010 гр. Варна, 28.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Елина Пл. Карагьозова
Деница Добрева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501786 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат с определение №10729/07.08.2025г., постановено от Районен съд – Варна, по гр.д.
№9328/2025г. по описа на ВРС, образувано след препращането му по подсъдност от друг местно компетентен съд – Районен съд – Добрич.
Исковото производство е образувано по искова молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище гр. София, с която в хипотезата на чл.415, ал.3, предл. първо, във вр. с ал.1, т.2 ГПК са предявени положителни установителни искове за установяване на вземанията ищеца – кредитор от длъжниците Я. Любенова, ЕГН **********, и Б. Т., ЕГН **********, за които по ч.гр.д. №2292/2024 г. на Районен съд - Добрич е издадена заповед №1158/24.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: за сумата 17 000 лева главница по договор за револвиращ банков кредит № 20/301/S2023/13.03.2023 г.; за сумата 274,99 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2023 г. до 13.03.2024 г.; за сумата 443,68 лева - дължима лихва за периода от 13.03.2024 г. до 21.07.2024 г. и за сумата 507,64 лева - наказателна лихва за периода от 20.12.2023 г. до 21.07.2024 г., както и за законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2024г., до окончателното изплащане на задължението.
1
Исковата молба е подадена пред Районен съд – Добрич (ДРС) като е образувано гр.д. №136/2025г. по описа на ДРС. При извършената служебна справка в НБД за вписаните адреси на ответниците – физически лица е установено, че и двамата са с настоящ и постоянен адрес в град Варна, поради което, като е приел, че с предявените искове ищецът упражнява защита на правата си въз основа на договор, по който ответниците имат качеството „потребител“ и позовавайки се на разпоредбата на чл.113 ГПК сезираният ДРС е приел, че местно компетентен да разгледа и се произнесе по исковете е Районен съд – Варна. С оглед на това с определение №1722/01.07.2025г. е прекратил образуваното пред него производство по гр.д. №136/2025г. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Варна.
От своя страна, с определение №10729/07.08.2025г. по гр.д.
№9328/2025г. Районен съд – Варна (ВРС) е отказал да зачете отвода на първоначално сезирания съд и да разглежда препратената му искова молба, основавайки се на неприложимост в случая на специалната подсъдност по чл.113 ГПК, тъй като вземанията произтичат от търговска сделка – договор за револвиращ банков кредит, по който кредитополучателят е търговско дружество, а ответниците - физически лица, задължили се солидарно да обезпечават задълженията по този договор, към датата на неговото сключване са съдружници и управители в дружеството, поради което същите нямат качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и местната подсъдност следва да се определи по общото правило на чл.105 ГПК. И тъй като в тази хипотеза сезираният съд не може да се произнася служебно по въпроса за местната подсъдност, то именно той се явява компетентен да се произнесе по предявените искови претенции.
При тези данни е видно, че е сезиран компетентен, по смисъла на чл.122 ГПК, съд. Производството по повдигнатия спор за подсъдност е допустимо.
Безспорно е, че установена от закона - чл.113 ГПК, специална задължителна местна подсъдност се прилага от съда служебно (чл.119, ал.3 ГПК) и не може да бъде дерогирана дори по искане на самия потребител. В случая, обаче, въз основа както на твърденията в исковата молба, така и на приложените към нея писмени доказателства (в частност самия договор за банков револвиращ кредит) не може да се приеме, че ответниците имат качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно 2 посочената разпоредба потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор от обхвата на Закона за защита на потребителите действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая вземанията, установяването на чието съществуване се претендира с предявения иск, произтичат от сключен от банката с кредитополучател – търговско дружество „Т.и Трейд 04“ ООД, ЕИК 206499302, договор за револвиращ банков кредит № 20/301/S2023/13.03.2023 г. с цел на кредита (чл.3) за оборотни средства. Физическите лица Я. Любенова и Б. Т. са встъпили в договора като солидарни длъжници (означени в договора като трети задължени лица), поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълняване на задълженията по договора (чл.16.3).
Към момента на сключване на договора същите са съдружници в дружеството – кредитополучател и негови законни представители (управители). ПромЯ.та, свързана с разпореждане с притежаваните от тях дружествени дялове, е вписана в Търговския регистър по партидата на дружеството на 15.12.2023г.
(рег. №20231215101356).
Съдебната практика, вкл. практиката на СЕС, приема, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец , може да има качество на потребител по ЗЗП само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Ако физическото лице има тесни професионални или функционални връзки с дружеството – главен длъжник, като напр. участва в управлението му или е с мажоритарно участие като съдружник/акционер (без хипотезите да са посочени изчерпателно), то не може да се приравни на потребител и да се ползва от защитата на потребителското право (така решения по т.д.№ 2754/2015 г. и т.д. № 1934/2015 г. на І т.о. на ВКС, определение № 9/10.01.2022 г по ч. т. д. № 2702/2021 г. на ВКС, І т.о. ). Именно такъв е и настоящият случай – с оглед вида и целта на кредита, същият е сключен за търговската дейност на „Т.и Трейд 04“ ООД, съдружниците и управители на това дружество са се задължили при същите условия и за финансово обезпечаване на същата цел. От приложените към исковата молба писмени доказателства и с оглед етапа на исковото производство (преди редовно връчване на препис от исковата молба на ответниците) не може да се изведе обоснован извод, че 3 солидарните длъжници са сключили договора за задоволяване на лични нужди, изключващи интереса от финансовото обезпечаване на търговската дейност на дружеството – кредитополучател, поради което не може да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.113 ГПК.
С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че извършените от Добрички районен съд действия по преценка на местната подсъдност, съответно по десезиране след служебното прилагане на установената в чл.113 ГПК специалната местна подсъдност и изпращане на делото на друг местно компетентен съд са лишени от законово основание и по същество са неправилни. Ирелевантен в тази връзка е служебно установения факт, че ответниците – физически лица са с настоящ и постоянен адрес в град Варна.
За общата местна подсъдност сезираният съд не следи служебно, а само по възражение на ответника, заявено най-късно в срока за отговор на исковата молба (чл.119, ал.4 ГПК). Ето защо отказът на Районен съд – Варна да зачете отвода на първоначално сезирания Добрички районен съд и да приеме за разглеждане препратената му искова молба се преценява като правилен и законосъобразен. Делото следва да се изпрати на Районен съд - Добрич за преценка и извършване на следващи процесуални действия.
Воден от горното и на основание чл.122 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Добрич за местно компетентен съд да разгледа искова молба вх. №982/16.01.2025г. по описа на ДРС, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, седалище гр. София.
Връща делото на Районен съд – Добрич за преценка и извършване на следващите се съдопроизводствени действия.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Варненски районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4