Определение № 1934 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1934 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20268002100301 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аеропак Инженеринг“ ООД и Л. П. П. срещу решение № 557 от 30.04.2025 г. по в. гр. дело № 46/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 336 от 10.04.2024 г. по гр. дело № 192/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Аеропак инженеринг“ ООД и Л. П. П. срещу Софийски градски съд (СГС) и Софийски районен съд (СРС) обективно и субективно (активно и пасивно) съединени искове, както следва: обективно и пасивно субективно съединени главен и акцесорен искове за осъждане на СГС и СРС да заплатят солидарно на „Аеропак инженеринг“ ООД сумата 137 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с продажна цена на подземен гараж, търпени в резултат на съществени нарушения на правото на Европейския съюз (ПЕС), а именно нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, установено в чл. 47 ХОПЕС, и конкретно правото на справедлив и публичен процес в разумен срок пред независим и безпристрастен съд, установено в § 2 на чл. 47 от хартата, както и нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на държавите - членки на ЕС да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от ПЕС, предвидено в чл. 19, ал. 1, § 2 ДЕС, които съществени нарушения на ПЕС са допуснати от СГС и СРС чрез потвърждаване на постановление на РП - София от 11.03.2022 г. за прекратяване на наказателно производство ДП № ЗМИП № 5248/2021 г. на СДВР, пр. пр. № 5822/2021 г. на РП - София, с 1 постановяването съответно на определение № 1604/27.05.2022 г. по ч. н. д. № 5 260/2022 г. на СРС и определение № 1360 от 23.06.2022 г. по в. н. ч. д. № 2327/2022 г. на СГС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.12.2022 г. до окончателното плащане; обективно и пасивно субективно съединени главен и акцесорен искове за осъждане на СГС и СРС да платят солидарно на „Аеропак инженеринг“ ООД сумата 10 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с платена цена по предварителен договор за продажба на гаражна клетка в подземен гараж, търпени в резултат на същите (гореописани) съществени нарушения на ПЕС, допуснати от СГС и СРС с постановяване на горепосочените актове, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.12.2022 г. до окончателното плащане; обективно и пасивно субективно съединени главен и акцесорен искове за осъждане на СГС и СРС да платят солидарно на „Аеропак инженеринг“ ООД сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (компрометирана репутация и засягане на доброто име, причиняващи несигурност във връзка с планиране на решения, свързани с дружеството), търпени в резултат на същите (гореописани) съществени нарушения на ПЕС, допуснати от СГС и СРС с постановяване на горепосочените актове, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.12.2022 г. до окончателното плащане, и обективно и пасивно субективно съединени главен и акцесорен искове за осъждане на СГС и СРС да платят солидарно на Л. П. П. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (сериозно негативно въздействие върху емоционалното и здравословно състояние, довело до лечение с медикаменти за високо кръвно налягане, нервност, раздразнителност, намалена работоспособност), търпени в резултат на същите (гореописани) съществени нарушения на ПЕС, допуснати от СГС и СРС с постановяване на горепосочените актове, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.12.2022 г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че атакуваното решение практически няма мотиви, а повторения на абзаци с „копи – пейст“ и на абстрактни теоретични пасажи, неотносими към спора, поради което не съдържа обсъждане на приетите доказателства. Поддържа също, че то е недопустимо, тъй като съдът е отхвърлил исковете като неоснователни, макар да е приел, че не следва да се произнася по същество допуснати ли са релевираните нарушения на ПЕС. Оспорва като неправилно и произнасянето на въззивния съд по съдебните разноски в частта им досежно присъдените в полза на ответниците юрисконсултски възнаграждения. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК към касационната си жалба ищците „Аеропак Инженеринг“ ООД и Л. П. П. релевират основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формулирайки следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа 2 на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?; 2. Законосъобразни ли са решения по чл. 2в ЗОДОВ, с които съдът отрича нормата на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ с мотив, че само последният по произнасяне съд следва да бъде ответник по исковете по чл. 2в ЗОДОВ, макар вредоносният резултат да е съпричинен от първоинстанционния съд, тъй като въззивният съд е потвърдил неговия акт? В хипотеза като последната как се разпределя отговорността на ответниците и дали тя е разделна или солидарна?, и 3. Длъжен ли е съдът съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ по искове по ЗОДОВ да осъжда ищеца да заплаща възнаграждение в полза на ответник, ако той е бил защитаван от лице, което не изпълнява длъжността негов юрисконсулт?. Касаторите поддържат по горепосочените въпроси като допълнително основание за допускане на касационния контрол, бланкетно, значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото. Релевират и очевидна неправилност на обжалвания акт, изразяваща се в неправилния според тях извод в атакуваното решение, че само последният по произнасяне съд е ответник по иск по чл. 2в ЗОДОВ; в липсата на мотиви, доколкото последните изобилстват от правни софизми, неотносим към спора „пълнеж“ и неистинни констатации досежно отсъствието на качеството „пострадал“ у ищците от документните и имотни престъпления, и в отхвърлянето на исковете като неоснователни, въпреки че те не са разгледани по същество.

Ответниците по касационната жалба – СРС и СГС депозират писмени отговори, в които поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокуратурата на Република България не подава отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок от надлежни страни и като насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение по граждански спор с цена на всеки от съединените искове над 5 000 лв.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Предявените искове са с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушения на ПЕС.

За да се произнесе по предявените искове, които е намерил за допустими, въззивният съд е посочил, че държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, вкл. по чл. 2в, чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ), поради което СРС и СГС са надлежни ответници. Подчертал е, че съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, ако същите са причинени от достатъчно съществено нарушение на норма на ПЕС, а когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, вредите следва да са от решение на окончателна съдебна инстанция, която носи отговорността за обезвреда. Поради това е намерил, че по отношение на ответника – СРС 3 предявените искове са неоснователни.

Относно исковете срещу втория ответник – СГС, апелативният съд е посочил, че отговорността на държавата за вреди от нарушаване на ПЕС е безвиновна; че когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено"; че полагането на дължимата грижа не изключва отговорността на държавата, тъй като нарушението може да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено" и въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване и др. Решаващият съд е счел, че позовавайки се на нарушени права от правораздавателна дейност поради нарушение на ПЕС, ищците навеждат в исковата молба, че при развилия се наказателен процес пред СРС и СГС, те са били лишени от справедлив процес, тъй като съдът, който се е произнесъл по делото не е бил безпристрастен, ценил е доказателствата едностранчиво и превратно, прилагал е закона непредвидимо, а постановеният резултат е съдебна грешка - решението е несправедливо и засяга правата им на гражданин (относно ищеца – физическо лице) и на борци срещу корупцията и организираната престъпност.

Въззивният съд е подчертал, че ЕС няма пряка законодателна компетентност в областта на общата организация на съдебната власт, но държавите - членки са длъжни да спазват изискванията на член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, на член 325, параграф 1 ДФЕС, както и на член 47 от Хартата, когато приемат своите правни норми и установяват практики, които имат значение за прилагането и изпълнението на ПЕС на национално равнище. Затова е приел да обсъди правните норми от националното законодателство, които определят компетентността на отделните органи на съдебната власт, пречупени през призмата на предоставянето на справедлив процес на всяко засегнато от престъпление лице и безпристрастността на съда, разглеждащ делото. Посочил е, че в конкретния случай е безспорно, че ДП № 513, ЗМИП № 5 248/2021 г. на СДВР, пр. пр. № 5822/2021 г. на Софийска районна прокуратура е образувано чрез отделяне на материали от друга прокурорска преписка на същата прокуратура, образувана по сигнал на ищеца Л. П.; че с постановление от 10.05.2021 г. е възложена проверка от Софийска районна прокуратура на изнесено в сигнал на „Аеропак инженеринг“ ООД, и че с постановление от 11.03.2022 г.

Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство ДП № 513, ЗМИП № 5248/2021 г. на СДВР, пр. пр. № 5822/2021 г., което е било образувано на 25.08.2021 г. за извършено на 13.01.2021 г. престъпление по чл. 308, ал. 1 НК.

Второинстанционният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че предявените искове са неоснователни, тъй като произнасянето на съдилищата по процесната прокурорска преписка не е в противоречие нито с принципите на българското наказателно право, нито е в нарушение на разпоредби на ПЕС, уреждащи правото на справедлив процес, в това число правото на безпристрастен съд и съблюдаване на правото на мирно ползване на собствеността. Посочил е, че по прокурорската преписка са извършени процесуалноследствени действия от разследващите органи, след което органите на прокуратурата са 4 приели, че не са налице данни за извършено престъпление и са прекратили наказателното производство. В съответствие с правомощията си както според националното законодателства, така и според ПЕС, съдилищата – ответници са потвърдили прекратяването, като са намерили, че изводите на прокуратурата са законосъобразни.