Решение № 194 от 31.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. С., 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело № 20225400500148 по описа за 2022 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 С Решение № 38/29.03.2020г., постановено по гр.д. № 300/2021г. по описа на Районен съд – гр. Девин, първостепенният съд е отхвърлил предявените от ЮКС. ДЖ. Ч., с ЕГН: ********** от с. Б., обл. С. срещу ТП „Държавно горско стопанство – с. Б.“, с ЕИК: 2016195800385, със седалище и адрес на управление: с. Б., обл. С., ул. „Р.“ № 20, представлявано от директора – инж. С.К.М. обективно съединени искове с правно основание чл. 357 от КТ, във връзка с чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 218/28.07.2021г. на директора на ТП „ДГС – с.Б.”; за възстановяване на предишната му работа като „Техник горско стопанство - ТРО” към ТП „ДГС Б.; за изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 28.07.2021г. до възстановяването му на предишната му работа, като неоснователни и недоказани.

С първоинстанционния съдебен акт, въззивникът е осъден да заплати на ТП „Държавно горско стопанство – Б.“, с ЕИК: 2016195800385, със седалище и адрес на управление: с. Б., обл. С., ул. „Р.“ № 20, представлявано от директора – инж. С.К.М. парична сума в размер на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.

1

№ 970/12.04.2022г. от ЮКС. ДЖ. Ч., с ЕГН: ********** от с. Б., обл. С., депозирана чрез процесуалния представител – адв. В. Р. от АК – гр. С., със съдебен адрес: гр. С., бул. „България“ № 7.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.

С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно съдебно решение в неговата цялост. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Излага се, че уредбата на дисциплинарната отговорност в Кодекса на труда е изградена върху принципа за съответствие на наказанието с тежестта на нарушението. Законът установява критериите, от които трябва да се ръководи субектът на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарното наказание. За тежестта на нарушението от значение е преди всичко значимостта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди се, че въззиваемият – работодател не е преценил и не е обсъдил какво „тежко нарушение на трудовата дисциплина“ е допуснато от страна на работника/служителя. В жалбата се твърди, че нарушението по чл.190, т.7 КТ от субективна страна изисква да е извършено „умишлено”, респ. „виновно”. В хода на дисциплинарното производство, а и в хода на съдебното такова по никакъв начин не е установено въззивникът да е извършил умишлено нарушение. Липсата на виновно поведение изключва търсене на дисциплинарна отговорност. Това обстоятелство, според жалбоподателя, се установява от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели.

В жалбата се твърди, че действията на въззивника Ч. от своя страна представляват грешка, а не виновно поведение по смисъла на закона. Излага се, че причинените на предприятието вреди са малозначителни, доколкото същите са на стойност 782, 46 лева, а съдебната практика изисква вредите да са на стойност повече от 1000 лева, за да се достигне до извод за тяхната значителност и по този начин да бъде обосновано наличието на тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на КТ.

Оплакването за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първостепенния съд се обосновава с твърдение за недопускане до разпит в качеството на свидетел на старши лесничея – инж. М., който е присъствал при извършената проверка и при извършеното окачествяване, като по този начин по делото е останало недоказано обстоятелството дали е налице виновно поведение от страна на въззивника Ч..

Въззивникът излага, че при определянето на най - тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение”, работодателят не е обсъдил дадените обяснения от страна на работника/служителя, не ги е „опровергал”, 2 респ. не е мотивирал заповедта си в тази насока, в смисъл защо не приема неговите обяснения. А това, съгласно закона, е задължително условие за издаване заповед за дисциплинарно наказание. В този смисъл може да се приеме, че заповедта не е мотивирана. Според жалбоподателя, писмените обяснения са елемент от дисциплинарното производство, но извън това само да бъдат приети, те трябва да бъдат обсъдени и мотивирани в заповедта.

Твърди се, че при посоченото в заповедта нарушение по чл.190, ал.1, т.7 КТ, работодателят е длъжен да се съобрази с критериите по чл.189, ал.1 КТ, която императивна разпоредба изисква преди налагането на самото дисциплинарно наказание, работодателят да извърши преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съобразно критериите посочени в закона - тежест на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, поведението на работника при изпълнение на трудовите му задължения, като следва също така да се обсъди и личността на нарушителя. Такава преценка, според жалбоподателя, не е извършена, а процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е немотивирана.

В жалбата се възразява, че не е обсъдено от първоинстанционния съд и от работодателя приложеното лично досие на въззивника, от което става ясно, че до момента същият няма каквито и да е било други нарушения, което е от изключително важно значение при вземане на решение и биха оказали влияние върху тежестта на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”. Доказателствата по делото сочат, че тежестта на установеното нарушение на съответства на тежестта на наложеното на въззивника Ч. найтежко дисциплинарно наказание – „уволнение”.

Предвид гореизложеното, жалбоподателят настоява атакуваното Решение № 38/29.03.2020г., постановено по гр.д. № 300/2021г. по описа на Районен съд – гр. Девин да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново, с което процесната Заповед № 218/28.07.2021г. на Директора на ТП „ДГС Б.” да бъде отменена като незаконосъобразна и на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ да бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание - „уволнение”. Настоява се на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ жалбоподателят да бъде възстановен на предишната работа. На основание чл.

341, ал.1, т.З във вр. с чл. 255, ал.1 КТ въззиваемият да бъде осъден да заплати на въззивника обезщетение за времето, през което същият е останал без работа, ведно със законовата лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ТП „Държавно горско стопанство – Б.“, с ЕИК: 2016195800385, със седалище и адрес на управление: с. Б., обл. С., ул.

„Р.“ № 20, представлявано от директора – инж. С.К.М., депозиран чрез юрисконсулт Д.И..

С отговора на въззивната жалба се изразява становище за нейната неоснователност. Излага се, че при постановяване на своето решение съдът е спазил всички материални предпоставки и след подробно обсъждане на 3 събраните доказателства по делото, напълно законосъобразно и правилно е приел, че са налице изискванията и условията за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Твърди се, че разпоредбата на чл. 186 КТ дава легалната дефиниция на нарушение на трудовата дисциплина и това е виновното неизпълнение на трудовите задължения. Изисква се наличие на „вина“, но не е посочена конкретна форма на вината, която да обуславя търсенето на дисциплинарна отговорност и налагането на едно или друго, полеко или по-тежко дисциплинарно наказание. Няма законово изискване найтежкото наказание да бъде налагано само при наличие на „умисъл“ като субективно отношение към извършеното и неговите последици. Достатъчно е дори само да не е положена дължимата грижа, когато такава е трябвало и можело да бъде положена. Допускането, че могат да настъпят неблагоприятни последици и/или съгласието/приемането те да настъпят, също са достатъчни, като не е необходимо задължително да е налице изрично желание такива да са налице.

В отговора на жалбата се излага, че видно от събраните в хода на делото пред първа инстанция доказателства, нарушение е налице, вина също. Същите се извеждат от документите от извършената проверка, инициирала дисциплинарното производство, от дадените от работника писмени обяснения, описани са в заповедта за налагане на наказанието, от свидетелските показания, като те са обсъдени и взети предвид при постановяване на обжалваното решение на Районен съд – гр. Девин. Според въззиваемия, безспорно доказано по делото е, че нарушението е тежко.

Неизпълнението на задължения, представляващи част от основната трудова функция на длъжността, и то голяма част (повече от половината от основните трудови задължения и функции, посочени в трудовата характеристика) съгласно практиката на ВКС следва да се преценя като по-тежко. Степента на дължимата грижа при изпълнението на тези основополагащи задължения е по-висока и съответно нарушението е по-тежко. Излага се, че въззивникът е лицето, което определя качеството на стоката (дървесината) - т.е. цената, която следва да заплати получателят (фирмата – купувач, дървопреработващо предприятие). Значимостта на неговата дейност по отношение общата търговска и финансова дейност на работодателя е голяма, от неговото поведение в конкретния случай са налице неблагоприятни последици за ТП „ДГС - Б.“, налице е и неблагоприятно отражение върху останалите работници и служители с оглед възприетите практики и норми за работа и очаквано от тях поведение. Тези обстоятелства също обосновават извода, че е налице тежко нарушение. Стойността на имуществото, стоката, предмет на нерегламентираното деяние, като обективно обстоятелство, при което нарушението е извършено е от значение, но той не е единственият и определящ критерий при преценка тежестта на извършеното нарушение Твърди се в отговора на жалбата, че въззивният жалбоподател е извел като основание за обжалване и отмяна на решението на Районен съд – гр.

Девин и твърдяни съществени процесуални нарушения, каквото според жалбоподателя е недопускането до разпит на инж. М.. Такова обаче не е налице. При разглеждане на делото, с оглед факта, че с инж. М. е сключен 4 договор за управление на ТП „ДГС - Б.“ и същият вече в качеството си на директор на стопанството се явява и представител на същото, той е конституиран като страна по делото - а именно ответник. В изпълнение на чл.166, ал.З от ГПК възниква невъзможност същия да бъде свидетел по делото. В същото време от процесуалния представител на ищеца - адв. Р., не бе отправено искане за допускане на обяснения от другата страна, макар че такива биха били безпредметни и недопустими с оглед факта, че към периода на осъществяване на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание, инж. М. не е бил директор на ТП „ДГС - Б.“, т.е. не е бил работодател и не може да даде обяснения относно предприетите действия в хода на дисциплинарното производство и взетите решения. Видно от горепосоченото не е налице допуснато от съда процесуално нарушение, а е налице обективна и законово предвидена невъзможност за допускане на лицето до разпит в качеството му на свидетел.

Излага се, че работодателят е взел предвид обясненията на работника/служителя, извлякъл от тях допълнителни основания, за да приеме, че е налице нарушение, както и че това нарушение е виновно извършено.