Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 377 от 05.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 335/2023
Вид
Определение № 377
Подписан
05.04.2023
В сила
05.04.2023
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Благоевград, 04.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500335 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 2174 от 13.03.2023г., от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К. против Разпореждане № 78 от 13.01.2023г. по ч.гр.д. № 32 от 2023г. по описа на РС Разлог, в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 120,74 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.12.2019г.

Жалбоподателят сочи, че РС неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил заявлението в частта за претендираните неустойки. Твърди се, че процесните клаузи са обективирани в т.11 от договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.12.2019г., с които се предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер н неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Твърди се, че потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартна цена на устройството в брой, без абонамент и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

1

Твърди се, че претендираната неустойка обезпечава престацията на кредитора по договор за мобилни услуги, представляващи до три месечни такси, поради което се твърди, че така формулирана неустойката не противоречи на добрите нрави и не излиза извън обезщетителната си функция, поради което е действителна, породила е действие и обвързва страните. Сочи се, че потребителят е получавал услуги на преференциални цени и неустойката обезпечава именно това вземане.

Твърди се, че в конкретния случай като последица от посочено неизпълнение по договора за мобилни услуги и договори за лизинг на длъжника, са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 120.74 лева, формирани както следва: по силата на договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.12.2019 г., потребителят е избрал да използва възмездно мобилни услуги пакет „Тотал +“, а мобилният оператор (*** ЕАД) да ги предоставя. Съгласно т. 5 от Договора от 03.12.2019 г. страните са договорили, че за първоначалния срок от 24 месеца потребителят ще получава мобилните услуги по договора срещу месечна абонаментна такса в размер на 22.99 лева. След изтичане на този срок, месечната такса ще е в стандартен размер на 31.99 лева. С прекратяване на договора, в полза на *** ЕАД е възникнало право на неустойка в размер на 120.74 лева, която представлява 3 стандартни месечни такси (3x31.99=95.97 лева) и 24.77 лева, възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

При поддържане на съображения в горната насока се прави искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 120,74 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.12.2019г.

Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими, доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, която е подадена в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

С обжалваната част от разпореждане № 78/13.01.2023г. е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 120,74 лв.- неустойки за прекратяване на договора по вина на абоната с аргумент, че се претендират отделни неустойка, дължими за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.12.2019г. с аргумент, че клаузата е неравноправна, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции.

За да отхвърли заявлението за неустойки като неоснователно, РС е 2 приел, че мобилният оператор, според представените договори за мобилни услуги - има възможност едностранно да прекрати договора, когато другата страна не изпълнява свое задължения, като с подобна възможност за развалянето им въз основа на закона разполага и потребителя. Ако в такава хипотеза в договорите е предвидено за мобилният оператор неустойка - в размер на абонаментните вноски до края на срока на договора, но не повече от три вноски, то при разваляне договора от потребителя такава клауза за неустойка в негова полза за вреди - няма. Именно защото няма уговорка за неустойка в случай че потребителя се възползва от възможността да прекрати/развали едностранно договора при виновно неизпълнение на задължения на мобилния оператор, РС е счел, че се създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца с тези потребителя на мобилната услуга, поради което е и приел, че клаузите за неустойка в процесните договори са с неравноправен характер. Мобилният оператор се е възползвал от положението си на икономически по- силната страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от договарящите ще поеме. Затова при съобразяване на чл. 143 ЗЗД, от който следва, че неравноправни са онези клаузи ,които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добрите нрави и посредством тях се създава значително неравновесие/неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна, РС е отхвърлил заявлението.

Така изразеното становище от РС се споделя изцяло от настоящия състав, намирайки го за съобразено със Закона за защита на потребителите.

Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди - в отклонение от общото правило - че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вмени в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Ето защо правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли са неравноправни клаузи, във връзка с които е породено процесното парично вземане.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, 3 което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че длъжникът, за която се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Емил Марков, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.

При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал.

От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически посилната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.

От съдържанието на договор за мобилни услуги, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са 4 индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.

Именно поради тези обстоятелства от заявителя е предвидено в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.

Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя.