Решение № 6700 от 13.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6700 гр. София, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ............. при участието на секретаря ............... като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110122263 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ..............., седалище и адрес на управление: .............., срещу В. П. П., ЕГН: **********, адрес: ............... с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1 525,83 лв. – главница по договор за потребителски кредит № .............. от 09.09.2019 г., сключен между кредитора ............. и В. П. П., вземанията по който са прехвърлени от кредитора-цедент на ищцовото дружество-цесионер съгласно Приложение № ........... г. към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 290,29 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.09.2019 г. до 28.02.2021 г. по договора за потребителски кредит № .............. от 09.09.2019 г.; 1 746,32 лв. – дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 09.09.2019 г., сключен между кредитора ............ и В. П. П., вземанията по който са прехвърлени от кредитора-цедент на ищцовото дружество-цесионер съгласно Приложение № ........... г. към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата; 197,36 лв. – мораторна лихва за периода от 17.12.2020 г. до 01.07.2021 г., за които суми е издадена заповед № 5047 от 10.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2021 г. по ч. гр. д. № 38629/2021 г. на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.

1

В исковата молба се твърди, че на 09.09.2019 г. между ............. и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит № .............., по силата на който на В. П. П. бил отпуснат потребителски кредит, която се задължила да върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при условията и сроковете на договора. Твърди се, че между ответницата и ............ бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя, по който било уговорено възнаграждение в общ размер на 1 746,32 лв. На същата дата между ............ и ............. бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит № .............. от 09.09.2019 г. Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на ответницата, същото било изпълнено от солидарния длъжник – ............, като ответницата не възстановила заплатената по последния сума по договора за потребителски кредит. На 17.12.2020 г. по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от същата дата ............. и ............ прехвърлили на ................ вземанията, произтичащи от процесния договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. За извършените цесии до ответницата било изпратено писмо от 13.01.2021 г. Отделно от това към исковата молба било приложено копие от уведомлението за връчване на ответницата. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2021 г. по ч. гр. д. № 38629/2021 г. на СРС, II ГО, 59-ти състав. Ответницата е възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. П. П. е подала отговор на исковата молба чрез адв. Б. Б.. Процесуалният представител оспорва исковете като недопустими и неоснователни. На първо място прави възражение за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Твърди, че ако потребителят е заявил обезпечение на кредита чрез поръчителство на одобрено от заемодателя ............. юридическо лице, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит бил 24 часа от предоставяне на обезпечението, а при непосочване на същото – 14 дни от подаването му. Счита, че е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед срока на одобрение на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице, одобрено от кредитодателя. На следващо място, твърди, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение в размер на 2 2

125,62 лв. представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което е следвало да бъде включено в ГПР по кредита. В случая това не било сторено, поради което счита, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР от 28,07 % не отговаря на действителния такъв, който надвишавал допустимия от закона максимален размер. Отделно от това, счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък размер на ГПР от действителния представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент от договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Освен това, счита, че неяснотата относно включените в ГПР компоненти представлява и нарушение на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, а именно клаузите, определящи основания предмет на договора, да са ясни и разбираеми. На следващо място, твърди, че клаузата в договора за кредит, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е неравноправна и противоречи на добрите нрави, същата не е индивидуално уговорена, поради което счита, че същата е нищожна. На следващо място оспорва процесните вземания да са били прехвърлени надлежно от ............. и ............. на ищцовото дружество, тъй като в приложеното към исковата молба Приложение 1 към договора за цесия процесните вземания не били индивидуализирани. Отделно от това, по делото не били налице данни за надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията преди образуване на настоящото дело. На следващо място прави възражение, че претендираните суми са погасени по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. и за двете производства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените писмен договор за потребителски кредит № .............. от 09.09.2019 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че между „................“ ............ и В. П. П. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „................“ ............ се задължил да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 1600 лв., при лихвен процент от 25 % и ГПР в размер на 28,07 %, а последната се е задължила да върне общо 1 935,18 лв. на 18 месечни вноски – всяка от по 107,51 лв., в срок до 28.02.2021 г.

Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случ ай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности, а именно да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на 3

„................“ ............ или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните - чл. 4, ал. 2 от договора за кредит.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случ ай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 18 месечни вноски по 107,51 лв., всяка от които включваща главница и лихва.

Не се спори, а и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 09.09.2019 г., ведно с Приложение № 1 към него, се установява, че между В. П. П. и „.......... е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „................“ ............, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно 118,09 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.

Представен е и договор за поръчителство от 09.09.2019 г., сключен между „................“ ............ и „......., по силата на който поръчителят ........ се задължил да отговаря пред „................“ ............ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора).

На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че между „................“ ............, ......и .........“ ............ е бил сключен на 17.12.2020 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).

Видно е от клаузите на договора, че по отношение на индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират вземанията по процесните договори за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от 09.09.2019 г., сключени с ответницата В. П. П..

4

Като писмени доказателства по делото са приети два броя пълномощни, видно от които ............. и ............ са упълномощили ................ от тяхно име да уведоми всички длъжници, в т.ч. ответницата, за прехвърлянето на вземанията им в полза на ищцовото дружество, извършеното със сключения между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020 г.

Към исковата молба е приложено и уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия), изходящо от ищцовото дружество и адресирано до В. П. П.. В същото е посочено, че ................ от името на ............ и „................“ ............ уведомява ответницата, че ............ е встъпило в правата на ............. и е прехвърлило на ищцовото дружество всички вземания, произтичащи от договор за паричен заем № .............., както и че по силата на сключен между ............, „................“ ............ и ................ последният се явява кредитор на ответницата. В уведомителното писмо се съдържа и покана за доброволно плащане на посочената в него сума.