Решение № 669 от 19.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 669

Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20257050702959 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.1, буква з), предл. бб) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. Н. Г., [ЕГН], гр.Варна, [жк], чрез адв.К. К., против Заповед № 25-0819-001139/27.11.2025г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ – Варна, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.22 ЗАНН, вр. чл.171, т.1, буква з), предл. бб) ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с преследваната от него цел. Оспорва констатациите, че на 27.03.2025г., около 22:00 часа, в гр.Варна, на улица без име в [жк], на паркинга пред блок 33, вх.Б, е управлявал собствения си автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № [рег. номер], участвал е в ПТП с л.а. „Шкода“ с рег. № В*** и е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. Твърди, че с ЕР № 3715 от зас.130/30.09.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.М.“ – Варна му е призната степен на увреждане 78% с водеща диагноза „атеросклероза на артерии на крайниците“. Въпреки това заболяване и напредналата възраст, работи като таксиметров шофьор и това е основният му доход за издръжка. Твърди, че на посочените в заповедта място, дата и час, при управление на автомобила, в нито един момент не е усетил съприкосновение с друг автомобил, още повече че с повечето съседи в района се позвават и твърдяното напускане на произшествието не би довело до прикриване на нарушението. Установил щета по автомобила едва десетина дни след посочената дата, след посещение на автомивка, която щета не я е коригирал, заличавал или пребоядисвал. На 22.04.2025г. му бил връчен АУАН за нарушения на чл.48, ал.1 и чл.123, ал.1 ЗДвП, в който било записано, че движението, при което е ударил паркирания зад него автомобил, било на заден ход, но в задната част на автомобила му липсвали каквито и да било следи или белези от съприкосновение с друг автомобил. По изложените съображения твърди, че мотивите в обжалваната заповед са бланкетни, необосновани и неподкрепени с доказателства. Твърди и че наложената ПАМ се явява прекомерна и в нарушение на чл.6, ал.2 АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. В пледоария по същество сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че преписката по АУАН от 22.04.2025г. е била прекратена с резолюция от 08.07.2025г. С последващ АУАН от 07.07.2025г. – послужил като основание за издаване на обжалваната заповед, е коригирана правната квалификация на нарушението, като на практика към тази дата са действали два АУАН. СУМПС е отнето с АУАН от 07.07.2025г. и тримесечният срок, за който се налага ПАМ по чл.171, т.1, буква з), предл. бб) ЗДвП, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП, е изтекъл към 07.10.2025г. Доколкото към 07.07.2025г. са действали два АУАН, с еднакво съдържание, но с различна правна квалификация на нарушението, счита че е нарушен принципа „Non bis in idem“ (никога два пъти за едно и също нещо), което обосновава процесуална недопустимост на двата акта. В тази връзка счита и че е заобиколена разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, позволяваща на АНО да издаде НП при допусната нередовност на акта. Сочи и че жалбоподателят е бил добросъвестен, явил се е и е подписал всички документи, във връзка с нарушението, което е извършил. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез гл.юрк.Г., оспорва жалбата. Счита, че в случая са установени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ – съставен е АУАН, изготвена е схема, като на практика жалбоподателят не отрича евентуалното съприкосновение между двата автомобила. ЗППАМ е издадена при спазване на процесуалните правила и закона, и макар да е обвързана с АУАН, ЗППАМ е самостоятелен индивидуален административен акт. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 28.03.2025г. с № УРИ819000-18406, В. Г. В., [населено място], общ.Ветрино, подала до началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна искане, да бъде издирен извършителя на ПТП, случило се в периода 24.03 – 28.03.2025г. в района на магазин HomeMax - Варна, вкл.паркинга на магазина, т.к. според данни от очевидец, автомобилът й „Шкода Супърб“ комби, с рег.№ [рег. номер], е ударен от такси на компания „Омега“ с рег. № [рег. номер]. Шофьорът на таксито е избягал от ПТП.

След извършена справка в АИС „Регистрация и отчет на ППС и техните собственици“ е установено, че с рег.№ [рег. номер] е регистриран л.а. „Дачия Сандеро“, със собственик Г. Н. Г..

На 22.04.2024г. били снети писмени сведения от М. Ж. Т., според които на 27.03.2025г., вечерта около 22:00 часа, при излизане от магазина, видял и чул как жълто такси „Дачия“ с рег. № [рег. номер] удря паркирания лек автомобил Шкода с рег. № [рег. номер], след което продължил без да спре и напуснал ПТП.

На 22.04.2025г. в 15:20 часа, във връзка със заведена преписка № 18406/28.03.2025г., Д. Г. А. – мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, съставил Протокол за ПТП № 1928974, рег. № 677, за произшествие, станало на 27.03.2025г. в 22:00 часа в гр.Варна, [жк], пред вх.**. Като участник № 1 (У1) в ПТП е вписан л.а. Дачия Сандеро, рег. № [рег. номер], собственост на Г. Н. Г., а като участник № 2 (У2) – л.а. Шкода Супърб, рег.№ [рег. номер], собственост на В. Г. В.. Според изготвената схема на ПТП и вписаните обстоятелства, У1 при движение на заден ход блъска У2, след което У1 напуска ПТП. Констатирани са следните материални щети: на л.а. Дачия Сандеро с рег. № [рег. номер] – задна дясна част, а на л.а. Шкода Супърб с рег.№ [рег. номер] – охлузена задна лява част и стоп.

На 22.04.2025г. Д. Г. А. – мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, в присъствието на М. Ж. Т. – очевидец и З. Н. Ф. – свидетел при съставяне на акта, съставил срещу Г. Н. Г. АУАН Серия GA № 3586751, за това, че 27.03.2025г., около 22:00 часа, в гр.Варна, [жк], на паркинга пред номер **, вх.**, управлява собствения си лек автомобил Дачия с регистрационен номер [рег. номер], при движение на заден ход блъска паркирания зад него лек автомобил Шкода с рег. № [рег. номер], като от ПТП са нанесени материални щети по двете МПС. Водачът напуска ПТП без да спре и уведоми органите на МВР – нарушение на чл.41, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. АУАН е подписан от Г. без възражения и не е подписан от вписаните в него свидетели.

С Мотивирана резолюция № 25-0819-[рег. номер]/08.07.2025г., на основание чл.54, ал.1, т.7 ЗАНН – поради това че при съставяне на АУАН служителите на ПП допуснали пропуск, а именно липсва декларация по чл.188 ЗДвП и подпис на свидетеля - очевидец, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна прекратил административнонаказателното производство по АУАН Серия GA № 3586751/22.04.2025г.

На 07.07.2025г. за същото деяние, в присъствието на нарушителя и на същите свидетели, срещу Г. Н. Г. е съставен АУАН № 198877 за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП – подписан от нарушителя на 07.07.2025г. и връчен на същата дата според оформената разписка. В АУАН е отразено, че е иззето СУМПС [номер]. АУАН е

Видно от писмо С.д. № 21249/16.12.2025г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, мотивираната резолюция не е влязла в законна сила, т.к. не е връчена на водача. Предприети са действия по връчването й. За съставения АУАН № 198877/07.07.2025г., връчен на 27.11.2025г., не е реализирана административнонаказателната отговорност.

Във връзка с констатациите по АУАН № 198877/07.07.2025г. е издадена процесната ЗППАМ № 25-0819-001139/27.11.2025г.

Видно от Разрешение № 7112/16.12.2024г., издадено от директора на Дирекция „ОСИСД“ при Община Варна, л.а. Дачия Сандеро с рег.№ [рег. номер] е вписан в разрешението за извършване на таксиметров превоз на „ЕТЕЛ ТРАНС“ ЕООД, притежаващо удостоверение за регистрация № 13284/19.10.2020г., валидно от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. Според данните в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството е жалбоподателя Г. Н. Г..

С ЕР № 3715 от зас. № 130 от 30.09.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.М.“ Варна, на жалбоподателя е призната 78 % степен на увреждане – пожизнено, с водеща диагноза „Атерослероза на артерии на крайниците“.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, и при спазване на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОДМВР – Варна, с която на основание чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.43, ал.4 ЗМВР е оправомощил служителите, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП, сред които и тези по т.1.4 – полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – за цялата територия обслужвана ОДМВР-Варна.

В обжалваната заповед са изложени обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаването й, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59, ал.1 и ал.2 АПК. В заповедта са изложени всички относими към обективната и субективната страна факти – а именно, че ПАМ се налага на Г. Н. Г., в качеството му на водач на л.а. Дачия Сандеро с рег. № [рег. номер], при управлението на който на 27.03.2025г. става участник в ПТП с л.а. Шкода с рег. № [рег. номер], като напуска местопроизшествието без да спре и уведоми органите на МВР – нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

Оспорването на фактическите констатации в ЗППАМ, на описания механизъм на настъпване на ПТП и материалните щети по двата автомобила, е неоснователно и недоказано, т.к. Протокол за ПТП № 1928974/22.04.2025г., както и първоначалния АУАН № 3586751/22.04.2025г., са подписани от жалбоподателя без възражения. Протоколът за ПТП е съставен на основание чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, по образец – Приложение № 2, към чл.4 от Наредбата, от длъжностно лице в кръга на службата му, и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК (Решение на ВКС № 71/16.08.2017г. по гр.д. № 60343/2016г.). В този смисъл са ирелевантни и оплакванията, че Г. в нито един момент не е усетил съприкосновение с друг автомобил, установил е щетата дни по-късно, не я е коригирал или заличавал.

Неотносими към случая са и доводите на жалбоподателя за нарушаване на принципа „Non bis in idem“ (никога два пъти за едно и също нещо). Действително към 07.07.2025г. – когато е съставен АУАН № 198877, преписката по предходния АУАН от 22.04.2025г. не е била прекратена, т.к. мотивираната резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство е от последваща дата - 08.07.2025г., и към момента не е влязла в сила. Преценката обаче за процесуалната допустимост на двата АУАН и за спазване на принципа „Non bis in idem“ е относима към законосъобразността на евентуалното наказателно постановление, каквото към момента все още не е издадено. ЗППАМ е индивидуален административен акт, който няма санкционен характер и проверката на неговата законосъобразност се извършва по правилата на АПК.