Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 767 от 21.06.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 734/2019
Вид
Решение № 767
Подписан
21.06.2019
Състав
ИВЕЛИНА МИТЕВА СЪБЕВА, МАЯ НЕДКОВА ХРИСТОВА, КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ / 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 20.05.2019г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН

ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА секретар : ПЕТЯ

ПЕТРОВА разгледа докладваното от председателя на състава в.гр.дело №

734 по описа за 2019г.

Производството е образувано по въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби” АД, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., депозирана от пълномощник- адвокат Л.М., срещу решение № 809 от 26.02.2019г. по гр.д.№ 5431/ 2018г. на Варненски районен съд,XXXIXс. , с което дружеството е осъдено да заплати на П.С.С., сумата 8519лв., представляваща стойност на начислена и заплатена без основание електроенергия за периода от

09.02.2017г. до 08.02.2018г. по издадена фактура № **********/ 27.03.2018г. за обект в гр.Варна, ул.“Цар Самуил“ № 2, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, и са присъдени разноски в полза на адвокат В.В., на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, и направените от ищеца в размер на заплатената държавна такса.

Изложени са възражения за недопустимост на съдебния акт- постановен по иск , приет за разглеждане след недопустимо изменение на първоначално предявения отрицателен установителен иск, съгласно чл.214 ГПК, и поддържа искане за неговото обезсилване, с прекратяване на производството по делото. В евентуалност, счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна- П.С.С., чрез адвокат В.В.,***, с депозирана молба вх.№ 15232/ 20.05.2019г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Разглеждащият състав, след запознаване с доказателствата към делото, констатира :

Районният съд е сезиран с иск на П.С. С. срещу „

Енерго-Про Продажби „АД , за признаване за установено в отношенията между страните , че ищецът не дължи на дружеството- ответник, сумата 8 519.00лв., претендирана след коригираща сметка за начислена електроенергия за периода: 09.02.2017г.- 08.02.2018г., по издадена фактура № **********/ 27.03.2018г. за обект на потребление- гр.Русе, ул.“Тертер“ №2. С постъпилия отговор от ответната страна е направено възражение за недопустимост на иска, поради извършено плащане на сумата по процесната фактура и отпадане правния интерес на ищеца да търси защита по този ред.

В допълнителна молба от 16.10.2018г. ищецът е потвърдил заплащането на фактурираната сума с цел да предотврати прекъсването на електроенергия. На основание чл. 214, ал.1 изр.3 от ГПК е поискал да бъде допуснато изменение на първоначалния иск от установителен към осъдителен с формулирания петитум.

По искането за изменение,на основание чл.214 ГПК, дружеството е изразило становище за недопустимост, доколкото промяната би засегнала едновременно основанието /твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално субективно право/ и петитума – правна промяна, чрез осъждане.

Посочило е ,че различният предмет на доказване по двата иска- установителен и осъдителен, обуславя различно разпределение на доказателствената тежест, и съответно различни обективни предели на силата на пресъдено нещо.

С определение № 14665/ 13.12.2018г. искането за изменение, чрез преминаване от установителен към осъдителен иск, е уважено, на основание чл. 214 от ГПК. Съставен е доклад по приетия за разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и дадени указания на страните според изисванията на чл.146 ГПК. Спорът е приключил с решение по осъдителната претенция на ищеца.

Решението е постановено по недопустим иск, приет за разглеждане при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК, според която ищецът може до първото съдебно заседание да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, или без да изменя основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първа инстанция може да измени сам размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен, или обратно. Правилото изключва едновременното изменение на основанието и петитума, което ще доведе до нов предмет на делото, различен от първоначално заявения с исковата молба, т.е. до нов иск . В тази насока се съобразяват и разясненията на ТР № 4/ 14.03.2016г. на ВКС по т.д№

4/ 2014г., ОСГК.

В хипотезата на преминаване от отрицателен установителен иск към осъдителен иск, изменението се отнася до основанието и до петитума. Основание на ОУИ е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му, а петитума- че това право не същества, за разлика от осъдителния иск, при който основанието са факти, установяващи възникнало към ответника право, а искането е това право да бъде възстановено. Изменението на петитума е допустимо ако запазва същото основание, например при преминаване от положителен установителен иск към осъдителен иск, коментиран в мотивите на ТР № 1 / 2016г. Недопустимо е изменение на иска, което води до едновременна промяна на основанието и петитума по аргумент от чл.214 ГПК.

В конкретния случай преценката на първостепенния съд е неправилна, защото е допуснато едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск, което представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо постановения съдебен акт. На това основание решението като недопустимо следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по първоначално предявения отрицателен установителен иск.

При този изход на делото въззивната страна има право на разоските направени в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1