Решение № 315 от 25.10.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 315 гр. Враца, 25.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,

Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ПЕНКА Т. П.

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар Галина Емилова, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.дело № 406 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 191/ 01.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1470/201 г. по описа на Районен съд - Враца, частично са уважени предявените от В.П.Ф., ЕГН:**********, С.П.Ф., ЕГН:********** и В.П.П., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител В.Р.Г., ЕГН: **********, субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, срещу „П. Стоун Дизайн” ЕООД, ЕИК ***, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпила на 12.01.2018 г. смърт на П.В.П., причинена от трудова злополука, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 12.01.2018 г. до окончателното му заплащане, по ищци и суми, както следва: 1) за В.П.Ф. сумата от 60 000,00 лв., като този иск е бил отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150 000,00 лв.; 2) за С.П.Ф. сумата от 60 000,00 лв., като този иск е бил отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150 000,00 лв. и 3) за В.П.П. сумата от 78 957,53 лв., като този иск е бил отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200 000,00 лв. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно направеното от ответника „П. Стоун Дизайн” ЕООД възражение за прихващане със сумата от 1 480,00 лв., представляваща заплатени разходи за погребението на П.В.П.. Присъдени са и разноски на ищците и ответника съобразно уважената и отхвърлената част на исковете. Решението е постановено при участието на „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ***, като трето лице-помагач на страната на ответника „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК: ***.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците чрез адв. Н.Д., в частта, в която предявените осъдителни искове са отхвърлени за разликата над 60 000,00 лв. до пълния им предявен размер от по 150 000,00 лв. /за първите двама ищци – В.П.Ф. и С.П.Ф./, респ. за разликата над 80 000,00 лв. до пълния предявен размер от 200 000,00 лв. за ищцата В.П.П.. Възззивниците твърдят, че първоинстанционният съдебен акт в обжалваната му част е постановен при нарушение на материалния закон.

Поддържат, че неправилно решаващият съд е приел, че пострадалият чрез своето виновно противоправно поведение, действайки при груба небрежност, в съвкупния съпричинителен процес е допринесъл за настъпване на вредоносните последици.

Позовават се на заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза и на извършените от работодателя нарушения на трудовото законодателство, като изтъкват, че пострадалият е бил поставен в обективна невъзможност да спазва правилата за безопасни условия на труд, тъй като инструкции за безопасна работа с товарозахващащо приспособление грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи и за дистанционното му управление не са били достъпни в писмен вид при работодателя. Сочи се, че не е доказано, че инструкциите за безопасна работа са сведени до знанието на работника, въпреки, че е констатирано, че ежедневно е полагал подпис, че е инструктиран в книгата за инструктаж. Акцентира се и че работодателят не е спазил изискванията да провери уменията и квалификацията на пострадалия за заемане на длъжност „***“ и „прикачвач“ при постъпването му на работа. Навеждат се доводи, че пострадалият е действал адекватно и рутинно при изпълнение на трудовите си задължения, като при работодателя е бил наложен точно такъв обичаен ред за работа със съответната машина. Изтъква се в тази връзка, че първоинстанционният съд неправилно е определил процента на съпричиняването на трудовата злополука от пострадалия на 50%, като критерий за определянето му следва да бъде съотношението в приносите, а не наличието въобще на поведение, изразяващо се в груба небрежност. Жалбоподателите се позовават и на заключението изготвената съдебно-психологическа експертиза, че не може да се направи категоричен извод за влиянието на установените 0,86 промила алкохол в кръвта на пострадалия върху вземането на решения по време на работа на същия, и на съдебномедицинската експертиза, в която вещото лице е приело, че не може да се даде отговор кога по време пострадалият е употребил алкохолна напитка. Въззивниците поддържат, че размерът на присъденото заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие настъпването на процесната трудова злополука не съответства на интензитета и периода на изживените болки и страдания от наследниците на пострадалия, респ. не е съобразен с критериите за справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Считат, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, като не са изложени подробни мотиви за механизма на увреждането, няма произнасяне дали ответникът пълно и главно е доказал пострадалият да е проявил груба небрежност и не е изпълненто задължението да се изследва точното съотношение на приноса на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Твърдят и че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно поради неговата необоснованост – въпреки, че е констатирал, че липсват доказателства пострадалият да е бил информиран за инструкциите за безопасна работа поради несъществуването им в писмен вид, решаващият съд е приел, че последният е бил запознат с правилата за безопасност относно процесното съоръжение. От въззивния съд се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се и разноски.

От ответника „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Н.В., също е подадена въззивна жалба, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която осъдителните искове са уважени за сумата над 24 506,67 лв. за всеки един от ищците В.П.Ф. и С.П.Ф., респ. за сумата над 49 506,67 лв. за ищцата В.П.П.. Не се оспорва, че дължимите от работодателя обезщетения по чл. 200, ал. 1 от КТ са от по 25 000,00 лв. за първите двама ищци и 50 000,00 лв. за третата ищца, но решението се обжалва и в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 1 480 лв., представляваща заплатени разходи за погребението на пострадалия П.П., която се твърди, че следва да бъде разпределена в тежест на тримата ищци съразмерно, като обезщетенията се намалят с 493,33 лв. за всеки от тях. Въззивникът-ответник поддържа, че в атакуваната му част първоинстанционното решение е необосновано и неправилно. Твърди, че неправилно решаващият съд е отхвърлил възражението за прихващане, тъй като разходите по погребението на починалия П.П. следва да бъдат покрити от наследниците му – неговите родители и родителя на малолетното му дете. В жалбата се посочва, че заплащайки разходите за траурни услуги, въззивникът-ответник не е действал с дарствено намерение, а е водил чужда работа без пълномощие, която е била предприета уместно и управлявана в чужд и в собствен негов интерес и позовавайки се на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, претендира сума в размер на разноските, направени от него за услугите по погребението.

Изтъква липсата на възражение от страна на ищците срещу претенцията за прихващане. Навежда доводи за несправедливост за оставането на разноските в негова тежест, тъй като отговорността на работодателя за трудова злополука е безвиновна, а вината за инцидента е у пострадалия, който с поведението си е допринесъл за настъпваненто на вредоносния резултат. Жалбоподателят поддържа и че размерът на присъдените от първоинстанционния съд заместващи обезщетения не е съобразен с критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Твърди, че съдът правилно е преценил, че вредоносният резултат е съпричинен наполовина от пострадалия, но определеният паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от ищците е прекомерно завишен и несъответен на страданията им. Изтъква, че няма данни по делото пострадалият да е издържал или подпомагал финансово нито родителите си, нито детето си, като право на издръжка е било налице само в полза на последното, което е нетрудоспособно. Позовавайки се на ППВС № 4 от 25.05.1961 г., твърди, че за да бъде присъдено обезщетение на родителите на пострадалия, по делото трябва да е доказано, че той ги е издържал, каквото доказване не е проведено в процеса. От въззивния съд се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се и разноски.

Всяка една от насрещните страни е подала отговор на въззивните жалби, в който излага съображения за тяхната неоснователност.

Третото лице-помагач на въззиваемия-ответник „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е сезиран от ищците В.П.Ф., С.П.Ф. и В.П.П., чрез нейната майка и законен представител В.Р.Г., със субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за причинени неимуществени вреди. Прието е за съвместно разглеждане и възражение за прихващане, направено от ответника.

В исковата молба ищците посочват, че на

12.01.2018 г. около 11:30 часа, в работно време и на работното си място – производствен цех в Западна промишлена зона в гр. Враца, П.В.П. /син на ищците В.П.Ф. и С.П.Ф. и баща на ищцата В.П.П./, ръчно намествал каменен блок, подлежащ на пренасяне с управлявания от него кран, каменният блок паднал върху П.П., в резултат на което същият претърпял двустранна бъбречна контузия, ретрипериториален хематом, травми, несъвместими с живота, водещи до летален изход за пострадалия още на същия ден. Сочат, че починалото лице заемало длъжността „***“ при ответното дружество „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, като притежавало и свидетелство за правоспособност за длъжността. Така описаната злополука била призната за трудова от ТП на НОИ гр. Враца. В Протокол № 2/14.02.2018 г. на ТП на НОИ гр. Враца било отразено, че в момента на злополуката потърпевшият е изпълнявал служебните си задължения. Били описани и извършените от работодателя нарушения на трудовото законодателство. Считат, че са налице основанията, предвидени в чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя за настъпилата смърт на работника спрямо наследниците на лицето. Претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния близък, изразяващи се в болки и страдания. По отношение на родителите на починалото лице е посочено, че същите изживяват изключително тежко загубата на своя син, тъй като са имали силна емоционална привързаност към него. Сочат, че към настоящия момент страдат от посттравматичен стрес. По отношение на третата ищца – В.П. – дъщеря на пострадалото лице, е посочено, че всеки ден търси присъствието на баща си, трудно преодолява липсата му, плаче често и постоянно задава въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, в който се оспорва размера на предявените искове, като се иска от съда да ги отхвърли частично. Ответникът признава фактите, че настъпилата смърт на лицето П.В.П. е в резултат на злополука, която е трудова, както и че към момента на инцидента лицето е заемало длъжността „***“ при ответното дружество по силата на трудов договор от 27.09.2017 г. Признава и предявените искове до размера от сумата от 20 000,00 лв. по отношение на ищцата В.П. и до сумата от по 10 000,00 лв. по отношение на ищците В.Ф. и С.Ф., в случай, че се докажат претърпените от тях болки и страдания. Излага твърдения, че настъпилата трудова злополука е и в резултат на съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като то е действало при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ – П. е имал наличие на алкохол в кръвта 0,86 промила и не е спазил редица основни правила за безопасност, които и най-небрежният *** би следвало да спазва. В конкретния случай затискането с плочата се е осъществило, защото пострадалият се е намирал в зоната на възможно падане на плочата, а не където лицето трябва да се намира при работа с крана. Сочи, че пострадалият е бил правоспособен *** от II категория около 14 г. преди злополуката, поради което ответникът не е трябвало да обучава П. за работата му. Ответникът сочи, че е изпълнил изискванията за провеждане на необходимите инструктажи от работодателя по отношение на пострадалото лице. Намира, че пострадалият е съпричинил трудовата злополука с 50 %, като прави изрично възражение за това и моли съда да намали установените от него размери на обезщетенията. Прави възражение освен това по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ, като твърди, че дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено с получените от ищците обезщетения и/или пенсия по общественото осигуряване, респективно – по сключен договор за застраховане на починалото лице П.П.. Оспорва твърденията за преживени неимуществени вреди от ищците. Сочи, че работодателят е платил разходите за погребението по починалия работник в размер на 1480 лв., като прави възражение за прихващане с платената от него сума. Счита, че не следва да се присъжда лихва за забава в плащането, тъй като ищците не са представили на ответника банкови сметки, по които да може своевременно да заплати признатото от него обезщетение. Поради тези възражения, моли съда да отхвърли частично исковете.