Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 433 от 10.06.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 272/2024
Вид
Определение № 433
Подписан
10.06.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Гергана Огнянова Симеонова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Сливен, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500272 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от Д. П. Д. ЕГН **********, е адрес: гр. Сливен, *********, чрез представител по пълномощие, против Определение № 260008/25.03.2024 г. по гр. д. № 3804/2020 г. на Районен съд – Сливен, с което е спряно производството по делото на основание на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Твърди се, че съдът бланкетно е приел, че в случая били налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране, без да изложи никакви аргументи в тази посока. Поради това, счита посочения акт за немотивиран, съответно неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателят не е страна по цитираното в обжалвания акт гр. д. № 820/2024 г. на Районен съд - Сливен, не става ясно какъв е предметът на това дело, кои са страните му и какво обуславя твърдяната преюдициалност. Освен че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за мотивировка на постановеното Определение, не счита, че висящото гр. д. № 820/2024 г. на Районен съд - Сливен би имало отношение към настоящия спор. Тъй като страните по двете дела не са идентични, решението по първото дело няма да притежава сила на пресъдено нещо спрямо страните по второто дело. На следващо място, не е ясно на какъв етап е „преюдициалното” дело и дали е спазено изискването то да се разглежда (чл. 229, ал. 1, т. 4), а не просто да е образувано. В обобщение се иска да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законовия срок са подадени писмени отговори на частната жалба.

В отговор, подаден от от Е. П. Б., чрез представител по пълномощие, се поддържа, че възраженията са изцяло неоснователни.Правилно е посочено, че частния жалбоподател не е страна по гр.дело № 820/2024г. на СлРС, но това не се отразява на законосъобразността на атакуваното определение. Предмета на делото става ясно какъв е от приложената към 1 молбата на ответниците искова молба по гр.дело № 820/2024г. на СлРС, пак от приложената искова молба по гр.дело № 820/2024г. на СлРС става ясно кои са страните и какво обуславя твърдяната преюдициалност. В определението са изложени мотиви - констатация за наличие на условията на чл.229 ал. 1 т.4 от ГПК. В посочената в определението норма чл.229 ал.1 т.4 от ГПК като основание не е посочена необходимост от идентичност на страните, а само „значение за правилното решаване на спора’’. В определението е посочено изискване да се изготвя по делото ежемесечно справка за хода на гр.дело № 820/2024г. на СлРС. От така изложените факти и обстоятелства се установява еднозначно, че в обжалваното определение се съдържат отговорите на поставените възражения от ответника Д. П. Д., чрез пълномощника му и безспорното наличие на изискванията на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - Съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Въз основа на изложеното счита частната жалба за неоснователна.

Подаден е писмен отговор от Г. Н. Х. и С. К. Х., чрез представител по пълномощие, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Независимо от липсата на конкретни мотиви за спиране на горното дело на основание чл.229, ал.1,тц4 от ТПК, по същество спирането на производството е правилно и законосъобразно. Между образуваното гр.д.№ 820/2024г.на СлРС по иска за собственост по чл.124 от ТПК ,предявен от Х.и срещу трима от съделителите по гр.д.№ 3804/2020г., които претендират да са собственици на останалата ½ ид.ч.от поземлен имот с идентификатор *** и спряното гр.д.№ 3804/2020г. е налице връзката, предвидена в чл.229, ал.1,т.4 от ГПК- когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело.Без значение е фактът, че установителния иск за собственост по гр.д.№ 830/2024г. не е предявен срещу въззивника по частната жалба, тъй като той е продал на своята 1/2 идеална част от спорния имот, но той е страна по делбеното дело за много други съсобствени имоти и спирането се отнася и за неговото участие. Х.и твърдят, че са придобили по давност останалата 1/2 ид.ч.от имот *** и ако този иск бъде уважен, решението по това дело ще има съществено значение при решаването на спора в тази част от иска за делба. Същият иск е бил предявен като насрещен иск в делбеното производство, но поради неотстраняване в срок на посочените от съда нередовности в срок, насрещната искова молба е върната.Това не прегражда възможността същият иск да се предяви в отделно производство.

Настоящият състав след като се запозна с жалбата, отговорите и делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение № 260008/25.03.2024 г. съдът се е съобразил с подадена молба от Г. Х. и С. Х. от 19.02.2024 г., чрез процесуалният им представител по пълномощие, в която се сочи, че те са ответници по настоящото дело по отношение на поземлен имот с идентификатор *** в гр. Сливен, ********* и постройката в него за ½ ид.ч. по гр. № 820/2024 г.на СлРС те са предявили установителен иск за собственост на останалата ½ ид.ч. от същия имот, за който твърдят че са го придобили по давност.

Решаването на спора относно правото на собственост върху описания имот има преюдициално значение за съдебната дела и затова са поискали спиране на производството 2 по настоящото дело до приключването на гр.д. № 820/2024 г. с влязло в сила решение, като към молбата са представили и препис от вписаната искова молба. Безспорно е, че така описания имот съвпада с един от имотите, за които Е. П. Б. е предявила иска си за делба.

Поради това действително производството по делбеното дело следва да бъде спряно, докато с влязло в сила решение бъде решен въпросът за собствеността на имота предмет на гр. д.

№ 820/2024 г. на СлРС. Ето защо частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. П. Д. ЕГН **********, е адрес: гр. Сливен, *********, чрез представител по пълномощие, против Определение № 260008/25.03.2024 г. по гр. д. № 3804/2020 г. на Районен съд – Сливен, с което е спряно производството по делото на основание на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3