Решение № 134 от 23.02.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. гр. Хасково, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640100757 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. Х. Ф. и С. Й. С., с която са предявили положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Общ. Х., че ищците са съсобственици, при квоти: ½ /една втора/ идеални части за Ф. Х. Ф. и ½ /една втора/ идеални части за С. Й. С., на основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в землището на с. В., общ. Х., обл. Х. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-50/14.03.2024г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. В., ул. **************, площ: 519 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: 211, квартал 43а, парцел: VI, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Ищците твърдят да упражняват фактическа власт за себе си върху недвижим имот УПИ VI-211, с идентификатор *** по кадастралния и регулационен план на с. В., подробно описан в исковата молба и уточнителна молба от 15.04.24г. повече от 10 години, която фактическа власт упражняват и към настоящия момент. Твърдят на 15.03.1971г. Х. Ф. Х. и А. Ш.

Ч. да са платили сумата от 1900 лв. за придобиване на процесния имот, но без е изповядана сделка по нотариален ред, и оттогава да упражняват 1 фактическата власт върху процесния имот като упражняването на фактическата власт да е продължено от ищците. Твърдят процесния поземлен имот със стар идентификатор УПИ VI-211 да се намира между имоти УПИ IV208 и УПИ VII-212, които са собственост на ищците, последните два имота да са съседни на процесния и това да позволява на ищците да го владеят непрекъснато. С нотариален акт №394, том II, peг.№2291, дело №351/2003г. на нотариус с peг.№081 - Х. К., на 06.06.2003г. А. Ш. Ч. и Н. М. Ч. продават своя имот УПИ VII-212 на С. Й. С. и оттогава той започва да владее съседния УПИ VI-211. С договор за доброволна делба на недвижими имоти, сключен на 19.03.2007 г. между наследниците на Х. Ф. Х., б.ж. на с.В., общ. Х., починал на 20.10.2006г., другият ищец - Ф. Х. Ф., е станал изключителен собственик на УПИ IV-208 и оттогава да е започнал да владее съседния имот, което владение продължава и понастоящем. Твърдят действията по упражняване на фактическа власт върху процесния имот от ищците да са свързани с използването му като дворно място-градина. Твърдят да са подали заявление – декларация от 31.08.2023г. до ответника – Общ. Х., който в отговор на заявлението е издал удостоверение, че процесният имот е актуван с акт за общинска собственост. Твърдят процесният имот да се намира в границите на населеното място - в с.В., общ. Х., да заобиколен е от имоти, които са частна собственост на физически лица; имотът да не е изключван от регулацията и за него да няма реституционна процедура, никога да не е подлежал на реституция, включително и по ЗСПЗЗ и никой да не е заявявал реституционни претенции; никога да не е ползван като земеделска земя, същият не е бил отчуждаван и включван в ТКЗС и по отношение на него да не са приложими законовите ограничения за придобиване по давност.

Ответникът оспорва иска. Оспорва праводателите на ищците да са придобили право на собственост, както и да са упражнявали владение върху процесния имот. Поддържа, че имотът е собственост на общината. Твърди имотът да не е можело да бъде придобит по давност до 01.06.1996г., а в периода 01.06.2006г. - 07.03.2024г. включително да е наложен мораториум за придобиване по давност на частни държавни и частни общински имоти.

Оспорва ищецът С. С. да е получил владението върху процесния имот със сключване на договора за покупко-продажба на 06.06.2003г., както и ищецът Ф. Х. Ф. да е получил владението върху процесния имот със сключване на договора за доброволна делба на недвижим имот от 19.03.2007г. Твърди с акт №12874 от 20.11.2023 г. имот УПИ VI-211, по действащия кадастрален и регулационен плана на с. В., Общ. Х., утвърден със заповед №2073/1949г., на основание чл. 56 от Закона за общинската собственост и §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, да е актуван като частна общинска собственост. Претендира разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

По делото не се спори, че ищците не разполагат с документ за собственост върху процесния имот.

Установява се от писмените доказателства – скица на поземлен имот №15-366796-10.04.2024г. на Служба по Геодезия, картография и кадастър-гр.

Хасково (л. 25 по делото), Скица №1698/10.08.2023г., издадена от Общ. Х. (л.

8 по делото), Комбинирана скица към заключението на вещото лице (л. 117 по делото), че процесният ПИ с идентификатор *** е идентичен с УПИ VI-211, в кв. 43а на с. В.. Установява се, че имотът се намира между два други имота, а именно ПИ с идентификатор *** (номер по предходен план УПИ IV-208) и ПИ с идентификатор *** (номер по предходен план УПИ VII-212) като всеки от тези два имота е застроен с жилищна сграда.

Между страните няма спор, а и се установява от писмените доказателства, че на 31.08.2023 г. ищците са подали заявление-декларация с рег. индекс: ЗУдОбстПр-156, чрез Кмета на Общ. Х. до нотариус Владилена Сиртова с искане за признаване право на собственост върху процесния недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка (л. 10 по делото).

На 20.11.2023 г. с Акт № 12874 за частна общинска собственост Общ.

Х. е актувала процесния имот като общински, с посочено правно основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС и чл. 56 ЗОС. Изрично в Акт № 12874 е посочено, че за имота няма дата и съставени по-рано актове (л. 126 по делото).

Общината е издала удостоверение с рег. индекс УОС-286/01.12.2023г., че процесният имот е актуван с акт за общинска собственост (л. 11 по делото).

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №129, том I, дело №288/1970г. на И. Х. – Хасковки народен съдия, Х. Ф. Х. е придобил от П. Т. М. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел IV от 450 кв.м., отреден за дворище, пл. № 208, в квартал 24-а по плана на с.

В., Хасковски окръг, при граници: улица, Р. П. Л., Г. П. и А. Ф. Ч. (л. 4 по делото).

Съгласно разписка Н. М. С. е получила на 15.03.1971г. сумата от 1900 лв., от която 950 лв. от Х. Ф. Х.ов и 950 лв. от А. Ш. Ф. (л. 122 по делото).

С договор за доброволна делба на недвижими имоти от 19.03.2007г. с №311, том II, рег. №2104, дело №228 от 2007г. на нотариус Х. К., наследниците на Х. Ф. Х. са си поделили наследените от него имоти като Ф. Х.

Ф. е получил УПИ IV-208г. (л.7 по делото). Не е спорно по делото, а и се 3 установява от писмените доказателства – удостоверение от Общ. Х. (л. 144 по делото), че Ф. Х. Ф. е син на Х. Ф. Х..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност за покупко-продажба на недвижим имот №82, том III, дело №244/1974г. на С. Б. – Хасковки народен съдия, А. Ш. Ф. (А. Ш. Ч.) е признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ дворно място от 600 кв.м., съставляващо парцел VII в квартал 43-а, отреден за дворище, пл. № 212 по плана на с. В., Хасковски окръг, при граници: улица, Ф. Х. А., А. А. и Ш. А. (л.

5 по делото).

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №394, том II, рег. №2291, дело №351 от 2003г. на нотариус Х. К. С. Й. С. е придобил от А.

Ш. Ч. и Н. М. Ч. недвижим имот, представляващ УПИ VII-212, с площ от 600 кв.м. в кв. 43А по пл. на с. В., при граници: улица, УПИ IX-213, XIV-214, V206 и VI-211 (л. 6 по делото).

Следователно, от представените документи за собственост и скици за имотите следва, че ищецът Ф. Х. Ф. е собственик на ПИ с идентификатор *** (номер по предходен план УПИ IV-208), А. Ш. Ч. е собственик на ПИ с идентификатор *** (номер по предходен план УПИ VII212) като между тези два имота се намира процесния имот – ПИ с идентификатор ***.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. С. Б. и Л. З. Р. – и двамата сочат да познават ищците, родени са и живеят в с. В.. Първият свидетел - И. С. Б. е на 78г., три мандата е бил кмет на село В. за периода от 2003г. до 2007г. и от 2011г. до 2019г. Вторият свидетел е на 57 г.

И двамата свидетеля сочат, че Ф. Х. Ф. и С. Й. С. са съседи помежду си, познават ги, откакто са се родили, и са живели в съседство с тях на ул.

„********“ и „******“. Сочат, че всеки от Ф. Х. Ф. и С. Й. С. има къща в имотите си и между техните два имота се намира двор, който ползват като градина. Дворът е ограден с мрежа откъм външната част – улицата, както и мрежа разделя имотите на Ф. Х. Ф. и С. Й. С.. И двамата свидетели сочат, че всички в селото знаят, че имотът, който е между двете къщи на Ф. Х. Ф. и С. Й.

С. е техен и не е имало претенции от други лица спрямо имота, включително не са чували Общ. Х. да е имала претенции към имота или да го е ползвала по някакъв начин. Сочат, че са виждали как и двамата ищци работят по къщите си и в двора между двете къщи – ползват го за градина, сеят, засаждат по него.

Сочат подробно с обозначение на улици къде се намира имота на Ф. Х. Ф. и С.

Й. С. (на ул. „********“).

Свидетелят И. С. Б. сочи още, че през шейсетте години между двата имота е имало друг имот, който Н. М. продала на Х. Ф. (баща на ищеца Ф.) и 4

А. Ш. – двама първи братовчеди през 1970г. или 1971г. Тази земя се намирала между имотите на братовчедите, те са я купили, разделили и започнали да използват. Сега този общ имот се стопанисва от Ф. Х. Ф. и С. Й. С. – двамата са съседи и имотът се намира между техните имоти. Сочи Ф. Х. Ф. да живее в къщата, която е наследствена от дядо му, заедно със съпругата си. Относно записа в разписния лист, че имот с пл. № VI-211 e бил собственик на А. Ф. А. свидетелят сочи, че родът на А. Ф. А. е бил познат в селото като „Ч.“ и на повъзрастните от тях, преди години са им казвали така - „Ч.“.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, защото са конкретни, непосредствени, непротиворечиви и съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. Освен това, и двамата свидетели са с голям житейски опит, родени са и живеят в с. В.. Предвид, че свидетелят И. С. Б. е на 78г. и три мандата е бил кмет на село В., е напълно логично да познава жители в селото, имотите, които стопанисват, да е запознат със споровете между тях, претенции на трети лица за имотите им. Вторият свидетел е на 57 г. и също е имал достатъчно дълго време наблюдения за жителите на с. В. и да е много добре запознат със случващото се в с. В..

Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, процесният поземлен имот е част от кв.43а по първия план за регулация на с. В.. Всички имоти в квартал 43а са част от населеното място и не са представлявали земеделска земя. Процесният имот не е отчуждаван, не е включван в ТКЗС, ДЗС или друга организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ; не е изключван от регулация. Не са намерени данни за имота да са предявявани претенции за възстановяване на собствеността по реда на някой от реституционните закони. От направена справка в Областна администрация — Хасково е установено, че за процесния имот не е съставян акт за държавна собственост, което напълно кореспондира с факта, че за процесния имот, както и за всички съседни нему, в разписния списък към кадастралния плана от 1949 г. са вписани физически лица (л. 118).

От разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. В. се установява, че всички описани в него имоти са със собственик като за собственик на имот с пл. №VI-211, кв. 43а е посочен А. Ф. А. (л. 149-151). По делото Общината е представила друг разписен лист, който е без дата, но Общината твърди, че е от 1989г. (л. 64, л. 152-153), в който за имот пл. №VI211, кв. 43а не е посочен собственик. В този разписен лист записите и зачеркванията са правени на ръка.