Решение № 4035 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4035 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110147732 по описа за 2023 година

Ищецът твърди, че на 26.10.2021 г. в гр. София, водачът С. И. П., управлявал по ул.

„Проф. Цветан Лазаров“ л.а. „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР, като в района на ж.к.

„Дружба-2“, преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в десния край на което, е имало и струпани парчета асфалт, вследствие на което на МПС били нанесени материални щети – разкъсана задна лява гума, увредена задна дясна гума, спукана облицовка предна броня в дясната част, увредени лайсни на предна броня дясна и на предна броня лява. Посочва, че към датата на събитието „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР бил застрахован по застраховка „Каско Стандарт“ в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, със застрахователна полица № 4704215203002213, със срок на валидност от 17.07.2021 г. до 16.07.2022 г. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка, било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 1935,94 лв., която сума била изплатена с две платежни от нареждания – от 14.12.2021 г. и от 22.12.2021 г., като 539,10 лв. били изплатени на собственика на увредения автомобил, а 1396,84 лв. на автосервиза, извършил ремонта. Поддържа, че на основание чл.

410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес срещу Столична община за сумата от 1935,94 лв. - изплатено застрахователно обезщетение, като до ответника била изпратена регресна покана, получена на 20.06.2023 г., но плащане не последвало. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Павел Тодоров, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като поддържа, че не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП била несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че водачът на процесното МПС допринесъл за настъпване на пътнотранспортното произшествие, като не съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка. Твърди, че при определяне на обезщетението не е бил отчетен коефициентът на износване на гумите. Въвежда възражения относно действителността на застрахователния договор. Поддържа, че ответникът не е бездействал, а изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната уредба. Посочва също, че процесният участък попадал в обхвата на договор, 1 сключен между Столична община и „Хидрострой“ АД, поради което на основание чл. 219, ал. 1 ГПК моли съда да привлече същото като трето лице-помагач. Заявява, че предявява обратен иск срещу третото лице, в случай на осъждане на ответника по първоначалния иск.

Моли съда да отхвърли иска. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Хидрострой“ АД, е подал отговор на обратната искова молба, с който оспорва предявения иск, като поддържа, че твърденията на СО за неизпълнение по договора между тях не е доказано. Представя доказателства в насока, че по настилката на пътното платно на мястото на ПТП-то не са били констатирани дефекти.

Счита, че главният иск също остава недоказан, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.

В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31 от ЗП.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск на собственика на застрахованата вещ.

Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.16 от делото, че към дата 26.10.2021 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Мерцедес 2

ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР е съществувал договор за имуществена застраховка със съдържание описано в полицата и общите условия. Представената по делото застрахователна полица има предвиденото в чл. 345 КЗ съдържание, като тя носи и подписите на представителите на страните. Дори обаче същата да не съдържа подписите на страните, тя отново би била действителна. Доколкото застрахователният договор е търговска сделка, приложение намират правилата на ТЗ и в частност чл. 293, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, същото се отнася за плащане на премиите.

Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения, както е в случая. Такава е константната практика на СГС, така напр. Решение № 2222 от 17.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8981/2023 г.;

Решение № 1416 от 11.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1828/2023 г.; Решение № 1065 от 23.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9344/2023 г. и др.

В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2а от ТР № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед горното съдът намира, че към датата на ПТП-то между ищеца и пострадалото лице е налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.

Не се сочат конкретни нарушения на ОУ към договора, ето защо съдът намира така направеното възражение за прекалено общо, поради което и не счита за необходимо да го обсъжда.

Като безспорно е изведено, а и се установява от представените по делото платежни нареждания /л. 38 и л. 39/, че на собственика на л.а. „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1935,94 лв.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ, свидетелски показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на същата.

Липсата на протокол за ПТП, дори в случаите, в които се изисква задължително посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР/какъвто не е настоящия/, може да бъде преодоляна чрез съответно доказване на производящите спорното право факти (чл. 154, ал. 1 ГПК) с всички допустими от закона доказателства, в това число свидетелски показания. Така напр. Решение № 7815 от 22.11.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5161/2017 г.; Решение № 5938 от 22.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 6448/2012 г.; Решение № 5940 от 15.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2095/2012 г. и др. Съдът намира, че такова 3 доказване е проведено от ищеца в хода на производството.

На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя се извежда от показанията на свидетелите В. И. и С. П., които съдът кредитира като пълни, точни и вътрешно и помежду си непротиворечиви. Свидетелите сочат, че водачът, движейки се с л.а.

„Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР, е попаднала в дупка с изронен около нея асфалт, намираща се на участък на пътя, който вероятно е бил в ремонт, но е липсвало обозначение.

Съдът намира свидетелските показания на двамата свидетели относно мястото на дупката и за механизма на настъпване на ПТП-то за достатъчно подробни и точни, както и съответстващи помежду си, респективно достоверни.

За наличието на този механизъм и настъпването на тези вреди може да се съди още от представеното по делото заявление, описа на щетите, декларация за настъпване на застрахователно събитие, както и от приложения към делото снимков материал.

Механизмът на ПТП-то се установява и от заключението на вещото лице, прието от съда като пълно и обосновано, без възражения от страните.

С оглед горното съдът възприема за установен следния механизъм на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 26.10.2021 г. л.а. „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР се движел по бул.

„Професор Цветан Лазаров“, където превозното средство преминава през дупка на пътното платно, до която от дясната страна на пътя е имало струпани едри парчета асфалтова настилка.

С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост, както твърди ответника. Напротив, от показанията на свидетелите се извежда, че л.а. „Мерцедес ЦЛС 400”, рег. № СВ 4800 МР се е движел с разрешената на пътя скорост, не повече от 30-40 км. в час.

Разпечатката съдържа 39 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a1cb0ee-b972-4f30-9baf-9094ab5abef9