Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2888 от 24.10.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8372/2021
Вид
Решение № 2888
Подписан
24.10.2022
В сила
03.12.2022
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2888 гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100108372 по описа за 2021 година

Образувано е по предявени от „Ю.Б.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ за установяване спрямо ищеца на задължение на ответниците Р. Н. П. и П. М. П. за заплащане на следните суми по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит с № НL 63511/13.12.2013год.: 193001,00лева – главница, за периода от 20,01,2014год. до 18,02,2015год.; 12207,26лева – възнаградителна лихва, въз основа на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора за периода 20,01,2014год. до 18,02,2015год.; 955,81лв., от които 180,15лв.имуществена застраховка за период от 21,08,2014год. до 20,08,2015год. и 775,66лв. -такси по договора /по молба от 12,08,2021год./, ведно със законната лихва от датата на заявлението - 19,02,2015год. до окончателното изплащане на вземането

Релевират се доводи за сключен Договор за кредит с № НL 63511/13.12.2013год., по силата на който „Ю.Б.“АД се е задължила да предостави на ответниците-кредитополучатели банков кредит в размер на 200000,00лева за рефинансиране на кредит №41510 в същата банка. В чл. 5 от договора бил уговорен срок за погасяване на кредита от 358месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка по кредита. В чл. 3 е уговорена приложимата по договора възнаградителна лихва, която е референтен лихвен процент Прайм на банката за обезпечени кредити в лева плюс надбавка в размер на 0,9 пункта. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидена мораторна лихва-договорената лихва плюс надбавка от 10%. В чл. 4 са уговорени дължимите такси за управление, годишна такса. Твърди се да е настъпило просрочие на дължимите вноски, считано от 20,01,2014год., поради което и на осн. чл. 18, ал. 2 от договора банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 20,03,2014год. – падеж на третата пропусната месечна погасителна вноска.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл.

ГПК за процесните суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д № 8947/2015 г. на СРС, I ГО, 124 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.02.2015 г. и е допуснато незабавното изпълнение. Депозирано е възражение по чл. 414 от ГПК - обстоятелство, обуславящо 1 интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответниците –Р. П. и П. П. в указания законоустановен срок за отговор излагат становище за нередовност на исковата молба поради непосочване на три имена и телефон на пълномощника на ищеца. При условията на евентуалност поддържа исковата претенция да е неоснователна. Оспорва всички факти и обстоятелства изложени от ищеца, без да са конкретизирани. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания.

С определение от 30.05.2022 г., „С.Г. Г.“ АД е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Ю.Б.“ АД. Моли съда да уважи предявените искове.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит с № НL 63511/13,12,2013год., по силата на който „Ю.Б.“ АД се е задължило да предостави на Р.

Н. П. и П. М. П. банков кредит в размер на 200 000лв. В чл. 5 е уговорен срок за издължаване на кредита от 358 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита.

Според уговореното в клаузата на чл. 3, ал. 1 от договорa, годишният лихвен процент е формиран от сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Ю.Б.“ АД за обезпечени кредити в лева, валиден за съответния период за начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,9 %.

Съгласно чл. 4, т.1 от договора, кредитополучателите заплащат комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената последователност на плащането, спрямо месечната погасителна вноска, в размер на 0,025 % върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата.

Кредитополучателите заплащат на банката и месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падежа, в размер, определен съобразно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора-чл.4, т.2 от договора.

С чл. 14 от договора, кредитополучателите се задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана от кредитополучателите всяка година до окончателното издължаване на кредита.

С подписване на договора кредитополучателите дават неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощават и упълномощават банката, а банката приема да заплаща от тяхно име и за тяхна сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателите.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е задължение по договора, Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. По силата на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

С нотариален акт от 13.12.2013г., ответниците са учредили в полза на банката ипотека на техен недвижим имот за обезпечение на задълженията си по договора.

С нотариална покана, рег. № 214/20.01.2015 г. и нотариална покана № 2

213/20.01.2015г. на Здравко Тончев – нотариус, район на действие – СРС, рег. № 438 на НК /л. 42 и 45/, банката е направила изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита по отношение на ответниците. В поканите е отбелязано, че ответниците са уведомени по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 22.01.2015 г. на входната врата на ап. 10 и са пуснати съобщения в пощенската кутия, тъй като адресатите не са намерени на адреса и не е намерено лице, съгласно да получи съобщението срещу разписки № 6 и № 7.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява, че на 21.12.2013г. кредитната сметка по договора е заверена със сумата от 193001,00лв., с основание „Усвояване на кредит”. Съгласно представено банково бордеро с референция № 2393078, на 12.09.2014 г., банката е заплатила на ЗАД „Армеец“ премия по имуществена застраховка за периода 21.08.2014г. - 20.08.2015г., сумата от 180,15 лв. Задълженията по процесния договор за кредит към дата 18.02.2015г. са общо в размер на 206 164.07 лв., както следва: главница общо: 193001,00 лв., в т.ч. от вноски с настъпил падеж до 18.02.2015г. – 2885,24 лв. и предсрочно изискуема главница - 190 115.76 лв.; договорни лихви общо : 12 207.26 лв., в т.ч. възнаградителна лихва по ПП – 11967,85лв., за периода от 20.01.2014г. до 18.02.2015г. и лихва за забава от 239.41лв., за периода от 20.01.2014г. до 18.02.2015 г.; такси общо 955.81лв., в т.ч. месечни такси управление - 620.66 лв., за пер. от 20.01.2014г. до 18.02.2015г., такси за просрочие общо - 155.00 лв., за периода от 20.01.2014г. до 18.02.2015г. и имуществена застраховка - 180.15 лв. Констатирано е по договора да не е постъпило нито едно плащане от страна на ответниците.

С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 30,06,2021г. с нотариална заверка рег. № 2630/14,07,2021год. „Ю.Б.“ АД прехвърля на СГ Г. ЕАД свои вземания, изброени в приложенията към договора. Страните по договора са се задължили своевременно да уведомят задължените лица по прехвърлените кредити за сключения договор. Процесният договор за кредит с длъжник ответниците е посочен в представеното Приложение към договора за цесия. Въпреки това с оглед т.10б от ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС процесуално легитимиран по иска е цедентът.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

За установено между страните съдът приема да е възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума от 193001,00 лв.

Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Поддържа се, че спрямо длъжниците е била обявена предсрочна изискуемост с нотариални покани от 20.01.2015г., връчени по реда на чл. 47 от ГПК. Съдът намира да не са налице предпоставките за осъществяване на фингираното връчване по тази разпоредба в приложимата редакцията, установени от константната практика на ВКС, намерила отражение в актуалната законова редакция, обн. с ДВ бр. 86 от 2017 г. - три посещения на адреса с интервал от поне една седмица в рамките на месец, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Наличието на тези обстоятелства не е удостоверено от възложителя в обективираните в поканите разписки за връчването им като същите и не са представени по делото.

Независимо от това, когато изявлението на кредитора за обявяване на кредита за 3 предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба по чл. 422 от ГПК, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми – така Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 60009 от 02.06.2021 г. по т. д. № 2891/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 60048 от 20.08.2021 г. по т. д. № 2122/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение № 60075 от 30.07.2021 г. по т. д. № 1338/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В настоящата хипотеза, тъй като отговор на исковата молба е постъпил преди изтичане на срока по чл.47 от ГПК,/ ответниците са уведомени по реда на чл.47 от ГПК/, то съдът приема предсрочната изискуемост да е обявена на кредитополучателите на 29,12,2021год. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че плащания по договора не са извършвани, т.е. към датата на връчване на преписа на исковата молба на ответниците е налице обективното условие за настъпване на предсрочната изискуемост съгласно чл. 18, ал. 1 от договора - забава в плащането на задължение по договора. С оглед горните мотиви, предсрочната изискуемост следва да се счита обявена на длъжника от момента на достигането до ответниците на волеизявлението на банката за това или в конкретния случай - на 29.12.2021г.

Когато моментът на настъпване на предсрочната изискуемост е по-късен от сочения в исковата молба, по аргумент от т.1 на ТР № 8/02, 04, 2019 г. на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск да бъде уважен за вноските с настъпил падеж до реалното обявяване на предсрочната изискуемост. Това е така, защото предмет на претенцията за задължението по договор за кредит е заявено на едно основание, а именно предоставена главница по възникналата облигационна връзка, независимо дали същата се претендира като просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не изцяло изискуемо поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По аргумент на изложеното се обосновава и извод, че при установяване на предсрочна изискуемост на дата различна от посочената от ищеца, при безспорно установяване на задължението по договора на заявеното основание/неплатена главница/, съдът следва да уважи исковата претенция като не може да се обоснове извод за произнасяне по непредявено основание.