Решение № 266711 от 26.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 26.11.2021г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на двадесет и шести октомври година 2021

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана

Христова - Коюмджиева секретар:

Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10220 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на П.С.М. срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната банка, сумата, за която е бил издаден изпълнителен лист от 12.09.2016г. по гр.д. № 50855/2016г. по описа на СРС, 32 състав в размер на 150 000 лева. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е авалист по запис на заповед, издаден на 23.11.2011 год. от „П. М - 2000“ ЕООД, ЕИК********в полза на ответната банка за сумата от 150 000 лв. Съгласно текста на записа, сумата е платима в гр.Монтана на предявяване, като записът трябва да бъде предявен за плащане в срок до 23.11.2013 год. Авалът е подписан при условията, при което задължението е поето от издателя. Втори авалист по записа е „П. М 200“ ЕАД, ЕИК *******. Посочва, че на 20.08.2013 год. на ищеца е връчена нотариално покана от „Б.Д.“ ЕАД чрез Нотариус per. № 350 на НК, с район на действие СРС, съгласно която е поканен на 23.09.2013 год. в кантората на нотариус Ц.Д., да му бъде предявен за плащане записа на заповед. С констативен протокол № 24 т.II per. № 3528/2013 год. от 23.09.2013 год. на Нотариус Д. е удостоверено неявяването на ищеца в кантората на нотариуса, което обстоятелство съгласно текста на нотариалната покана означава надлежно предявяване на записа на заповед за плащане. По същия начин, чрез нотариални покани записът на заповед е предявен и на двете търговски дружества - издател и втори авалист, които са представлявани от ищеца, като е констатирано неявяването на представител на двете дружества на датата и място, посочено в поканите. Твърди, че на 07.09.2016 год. ответната банка е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу авалиста - физическо лице и на 12.09.2016 год. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката по гр.д. № 50855/2016 год. по описа на СРС, 32 състав. Посочва, че дължимите суми от ищеца по изпълнителния лист са:

- сумата 150 000 лв.- - главница по записа на заповед;

- законна лихва върху главницата от 08.09.2016 год. до изплащане на вземането;

- сумата 5 600 лв. - разноски по делото.

Сочи още, че на 26.09.2016 год. „Б.Д.“ ЕАД е подала молба вх. № 1765 до ЧСИ С.Я., per. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, за образуване на изпълнително дело. На 27.09.2016 год. с постановление на ЧСИ Я. е образувано изпълнително дело № 20168440403132 и е разпоредено изпращането на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и налагането на запори по справка на НОИ. Заявява, че към момента на образуването на изпълнителното дело и предприемането на действия по принудително изпълнение вземането на „Б.Д.“ ЕАД за главница по записа на заповед е било погасено по давност както срещу издателя, така и срещу двамата авалисти - чл.537 във връзка с чл.531 ал.1 ТЗ. Твърди, че погасителната давност е изтекла на 23.09.2016 год. и не е била прекъсвана.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК“ АД.

Ответната страна признава изцяло предявените искове. Моли да се постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, ГО, І – състав, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На

21.10.2021 г. е постъпила молба от ответника Б.Д. ЕАД чрез юрк. В., в която е направено изявление, че ответникът моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, още повече, че е налице признание на исковете.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. С. поддържа предявения иск.

Представят списък на разноски по чл.80 ГПК. /лист

57 от делото/

С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, следва да бъде уважен. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. В случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е признато право, с което ответникът може да се разпорежда.

С оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата претенция се уважава и решението се основава на признанието на иска.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски в общ размер на 11 000 лева, от които 6 000 лева заплатена държавна такса и 5 000 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения на лист 57 от делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответната страна е навела възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, наведеното от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност за основателно. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и нормативно определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, както и това, че ответната страна е признала иска, адвокатско възнаграждение възлиза на 4 530 лева, а в случая се претендира 5 000 лева.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I–7 състав Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 ГПК предявен от П.С.М. ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, че П.С.М. не дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 150 000 лева по изпълнителен лист от 12.09.2016г. издаден по гр.д. № 50855/2016г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20168440403132 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 от КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „Б.Д.“

ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6

000 лв. държавна такса и 4 530лв. адвокатско възнаграждение, представляващи разноски пред СГС.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ: