Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2836 от 09.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7777/2024
Вид
Решение № 2836
Подписан
09.05.2025
Състав
Любомир Луканов, Цветомила Данова, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за българските лични документи
  • чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
  • чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 142 · Семеен кодекс
  • чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл. 150 · Семеен кодекс
  • чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
  • чл. 9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2836 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20241100507777 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 131855/19.04.2024 г. по регистъра на СРС, подадена от Б. Г. Б. чрез надлежно упълномощените адв. Б. и адв. Г. срещу Решение № 4395 от 12.03.2024 г. постановено по гр. д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав в частта, относно определения по реда на чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на въззиваемия И. Г. Л. с детето Б. И.в Л., роден на **** г., при който е постановено малолетното дете да се вижда с бащата без придружител всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспиване, всяка сряда от месеца от 16:00 часа до 20:00 часа, както и 10 дни през зимата и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на издръжка за сумата над 250 лева до пълния претендиран размер от 300 лева, както и в частта, с която на осн. чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е заместено съгласието на бащата

И. Г. Л. за пътувания на детето Б. И.в Л.,

ЕГН:********** в страни от Европейския съюз, само със съгласието на своята майка Б. Г. Б. и придружавано от нея за срок не повече от общо 45 дни годишно.

Със същото Решение на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК съдът е постановил заместване на съгласието на И. Г. Л. за издаване на паспорт по ЗБЛД на Б. И.в Л., ЕГН:**********.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в посочените части, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на атакувания съдебен акт.

Изложени са съображения, че при постановяване личните контакти между 1 бащата и детето да се осъществяват без придружител не е съобразен интересът на детето, а именно че двамата не са контактували и са напълно непознати един за друг, както и че дори самият баща не е искал такъв разширен режим на лични отношения с детето. На следващо място във въззивната жалба се посочва, че липсва яснота по какъв начин е определен дължимият размер на месечната издръжка. По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваните части, като постанови съдебен акт, с който да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето така, както е посочен в исковата молба, както и да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. на детето, считано от дата на завеждане на исковата молба. На следващо място се посочва, че не става ясно защо първия съд е определил, че детето следва да пътува само в страни на територията на Европейски съюз и то само за 45 дни годишно, което според въззивника е крайно недостатъчно, като по този начин се ограничава правото на свободно придвижване и пътуване на детето, като моли в тази част решението на първия съд да бъде допълнено на осн. 127а, ал.2 СК, като освен държави членки на ЕС, детето да може да пътува и в трети страни, без ограничение на срока на пребиваване в чужбина. Моли са присъждане на разноски, сторени както пред първата, така и пред настоящата съдебна инстанция. Във въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от И. Г. Л., чрез процесуалния си представител адв. И. К., АКПазарджик, надлежно упълномощен за въззивната инстанция/л.13 от делото на СГС./ Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски. В отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

С молба с вх. № 77854/09.07.2024 год. по регистъра на СРС, депозирана от Б. Б. чрез адв. В. Г., въззивницата е заявила, че оттегля въззивната жалба в частта, относно иска с правно основание чл. 127а, ал.2 СК, а именно да бъде заместено съгласието на бащата И. Г. Л. за пътувания на детето Б. И.в Л. в чужбина.

Така с определение № 11287/18.07.2024 год. постановено по въззивно гражданско дело № 7777 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, производството по делото е прекратено поради оттегляне на въззивна жалба с вх. № 131855/19.04.2024 г. по регистъра на СРС, подадена от Б. Г. Б., срещу Решение № 4395 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав в частта, с която първия съд се произнесъл по искане с правно основание чл. 127а, ал.2 СК.

След постановеното частичното прекратяване на производството по делото, същото е продължило по отношение на останалите възражения, посочени във въззивна жалба с вх. № 131855/19.04.2024 г. по регистъра на СРС, подадена от Б. Г. Б. чрез надлежно упълномощените адв. Б. и адв. Г. срещу Решение № 4395 от 12.03.2024 г. постановено по гр. д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав в частта, относно определения по реда на чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на въззиваемия И. Г. Л. с детето Б.

И.в Л., роден на **** г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на издръжка за сумата над 250 лева до пълния претендиран 2 размер от 300 лева.

С Определение № 20656/19.12.2024 год. постановено по настоящото дело, съдът бидейки задължен да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете /тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, е намерил, че на основание чл. 253 ГПК следва да отмени свое протоколно определение, с което е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания по делото, като на страните бъде предоставена възможност да се явят лично за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред въззивният съд.

В проведено по делото открито съдебно заседание, въззивницата Б. редовно призована се явява лично, представлява се от адв. Г., който поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Претендира разноски, но не представя списък.

Въззиваемата страна Л. – редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. К., който пледира за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски, отразени в адвокатското пълномощно представено с отговора на въззивната жалба.

По делото са депозирани писмени бележки от въззивницата Б. Б. чрез адв. В. Г..

Софийският градски съд, в настоящия си състав, разгледал делото в последното съдебно заседание във въззивното производство, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав е образувано по искова молба от Б. Г. Б. с правно основание чл. 127, ал.

2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК. Отправено е искане към съда, родителските права спрямо детето Б. И.в Л. да бъдат предоставени на майката, да бъде определен режим на лични отношения между детето и бащата, да бъде осъден бащата И.

Л. да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, както и за период за една година преди датата на подаване на исковата молба, както и да бъде заместено съгласието бащата за пътуване на детето в чужбина до навършване на пълнолетие.

В срока по реда на чл. 131 ГПК, ответника по исковете И. Л. е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва твърденията изложени от ищцата в частта относно режима на лични контакти, както и в частта относно размера на издръжката и периода за една година назад преди подаване на исковата молба.

По делото пред първия съд е била депозирана молба от ищцата Б. Б. за изменение на размера на търсената издръжка от 250 лева на 300 лева от датата на подаване на исковата молба, а претенцията за издръжка за период от една година преди подаване на исковата молба да се счита предявен за размер от 250 лева, поради което с протоколно определение от 14.02.2024 год. е било допуснато от страна на първия съд изменение в петитума съобразно 3 посоченото в молбата.

С обжалваното съдебно Решение № 4395 от 12.03.2024 г. постановено по гр. д. № 37035/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Б. И.в Л. са предоставени на майката Б. Г. Б., при която е определено местоживеенето на детето, разписан е режим на лични отношения на детето Б. с бащата И. Л. всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспиване, всяка сряда от месеца от 16:00 часа до 20:00 часа, както и 10 дни през зимата и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Със същото съдебно решение, на основание чл. 127а, ал.2 СК вр. с чл. 45 и чл. 76,т.9 ЗБЛД е разрешено издаването на паспорт на детето Б. Л., роден на **** год., както е и разрешено на същото да напуска пределите на страната и да пътува в страни от ЕС със съгласието само на своята майка и придружавано от нея, за срок не повече от общо 45 дни годишно.

Със съдебното решение, бащата И. Л. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Б. чрез неговата майка и законен представител Б. Б. в размер на 250 лева, считано от 03.07.2022 год. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил искането в останалата част – до пълния предявен размер от 300 лева, като неоснователно.

С решението И. Л. е осъден да заплати държавна такса в размер на 360 лева по сметка на Софийския районен съд.

Първостепенният съд е формирал правните си изводи по спорните в настоящото производство въпроси относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения, както и месечната издръжка на детето, като е съобразил събраните писмени и гласни доказателства по делото.

Страните не спорят, а и от представено пред първия съд удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0374/23.07.2018 год. се установява, че страните са родители на детето Б. И.в Л., роден на **** год.

За нуждите на производството пред първия съд е бил изготвен социален доклад от АСП, ДСП – Слатина след проведена среща между социален работник и майката Б. Б., бащата И. Л. и детето Б. Л.. По данни на майката, бащата И. Л. не е виждал детето от години, не се е интересувал от него и не е заплащал издръжка. Споделя, че живее с детето Б. в собствено жилище, където има обособена детска стая оборудвана с всичко необходимо спрямо възрастта и нуждите му.

По данни на г-н Л., последният е споделил пред социалния работник, че има две деца от предишен брак, които не познават синът му Б.. Бащата И. Л. е споделил, че след раздялата между него и г-жа Б., същият не е виждал сина си, тъй като майката отказвала контакт. Бащата няма претенции за родителските права над детето и неговото местоживеене, желае само да се вижда с него и да заплаща издръжка. В разговора между социалният работник и бащата, последният е посочил, че към момента на социалното проучване живее във 4

Военно общежитие /ведомствено жилище/ със съпругата си и нейната дъщеря от друга връзка.

Детето е споделило пред социалния работник, че посещава детска градина, където има много приятели и ходи на разходка с майка си, заедно играят и рисуват.

Отразено е, че майката работи като медицинска сестра с месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.

Бащата И. Л. работи като „заварчик“ и съобщава за месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева.

Констатирана е изградена емоционална връзка между майката и детето.

В заключение е посочено, че следва да се постанови решение, което е максимална степен да защити интересите на детето Б..

За бащата И. Л. няма данни за образувани и неприключили досъдебно производства, същият е неосъждан, видно от материалите по делото.