Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1482 от 25.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2943/2021
Вид
Определение № 1482
Подписан
25.11.2021
В сила
25.11.2021
Състав
Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Мирослав Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. София, 25.11.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Мирослав Стоянов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20211100602943 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Постъпила е жалба от Р. СВ., действаща в лично качество и като майка и законен представител на двете си малолетни деца А.П.П. и Й.П. С. П., срещу определение на СРС, НО, 23 състав от 22.03.2021 г. по НЧД № 30**/2021 г., с което се потвърждава постановление за прекратяване на наказателно производство от 1.02.2021 г. по досъдебно производство № 1328/2020 г. по описа на 07 РУ – СДВР , пр. пр. № 28344/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В жалбата се релевират доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, иска се неговата отмяна и тази на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, както и делото да бъде върнато в СРП за продължаване на разследването. Оспорват се изводите на районния съд, че с оглед установената фактическата обстановка прокурорът правилно е преценил, че е налице прекратително основание по чл.

243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и че деянието изобщо не е извършено от П.А. П..

Изразява се несъгласие с извода, че П. не дължи заплащането на месечна издръжка поради факта, че децата А. П.а и Й. П. живеят при него и се отбелязва, че поемането на ежедневните разходи за децата от негова страна не погасява посоченото задължение.

Оспорва се изложеното от първоинстанционния съд, че правото на децата да получават издръжка от баща си е погасено чрез предоставянето и че за този извод е без значение дали П. е имал правно основание да упражнява родителските права. Изтъква се, че възможността на майката да упражнява предоставените от съда родителски права над двете деца е отнета насилствено от бащата, чието неправомерно поведение СРС не възприема като неправилно в обжалваното определение. Изразяват се съображения и за неправилност на извода на съда, че дори и да се приеме, че деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е извършено, то несъмнено е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието не се 1 отличава с обществена опасност, не са накърнени обществените отношения, а са съблюдавани интересите на децата по осигуряване на ежедневната им издръжка, като се твърди, че липсва договорка между жалбоподателката и П. децата да живеят при него.

Изтъква се, че П. държи А. П.а и Й. П. в нарушение на постановени съдебни решения и че е налице накърняване на обществените отношения, както и обществена опасност по отношение на децата. Навежда се, че прокурорът, а впоследствие и съдът не са се убедили в достоверността на получената от бащата информация, и по-конкретно относно заплащането на такси за частно училище. В заключение се изтъква, че П. не следва да черпи права от осъществяваното незаконосъобразно поведение, а именно неспазването на Решение от 22.06.2018 г. на СОС по гр. д. № 117/2018 г., ГО, 2-ри въззивен състав, с което родителските права са предоставени на майката. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за допълнително разследване.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор при СРП от 20.08.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК по повод постъпил сигнал от Р. СВ. за това, че за периода месец март 20** г. до месец юли 2020 г., включително, в гр. София, съзнателно не е изплащана месечна издръжка на детето А.П.П., родена на ** март 2010 г., в размер на 250 лв. месечно съгласно определение от **.02.2015 г. по гр. дело № 5348/2013 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри въззивен брачен състав, влязло в законна сила на 27.02.2015 г. чрез Р. СВ. като нейна майка и законен представител в размер на повече от две месечни вноски – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, и за това, че за периода месец март 20** г. до месец юли 2020 г., включително, в гр. София, съзнателно не е изплащана месечна издръжка на детето Й.П. П., роден на ** февруари **** г., в размер на 250 лв. месечно съгласно решение от 16.05.2018 г. по гр. дело № 21058/2018 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав, влязло в законна сила на 16.05.2018 г., чрез Р. СВ. като негова майка и законен представител в размер на повече от две месечни вноски – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на разследването няма привлечени като обвиняеми лица.

В обжалваното пред СРС постановление за прекратяване на наказателното производство от 1.02.2021 г. прокурор при СРП е приел за установена фактическа обстановка в следния смисъл.

Жалбоподателката Р. СВ. и П.А. П. сключили граждански брак, като вследствие на съвместното им съжителство се родили две деца – А.П.П. и Й.П. С. П.. Бракът между двамата бил прекратен поради влошаване на отношенията, а П. бил осъден да изплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. за всяко дете, за което бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 5348/2013 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри въззивен брачен състав с оглед 2 постигната спогодба, одобрена с протоколно определение от **.02.2015 г., влязло в законна сила на 27.02.2015 г. Със същото определение родителските права били предоставени на майката на децата. Впоследствие с решение от 3.11.2017 г. по гр. дело № 372/2016 г. по описа на РС – Костинброд родителските права били предоставени на бащата на децата, а майката била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 115 лв. Решението било обжалвано и отменено изцяло с решение от 22.06.2018 г. на Софийски окръжен съд по гр. дело № 117/2018 г. по описа на СОС, ГО, 2-ри въззивен състав, влязло в законна сила на 5.03. 20** г. Въпреки така постановеното решение П. не заплащал издръжка поради факта, че децата живеели при него от 20.10.2015 г. и той полагал грижите за тях. С оглед посоченото обстоятелство Р. СВ. подала жалба и било образувано въпросното досъдебно производство. В хода на производството П. заявил, че грижите за децата се полагат именно от него, вкл. и осигуряването на обучението им, като за учебната 20**/2020 г. е заплатил сумата от 30 000 лв., а за учебната 2020/2021 г. – 16 000 лв., в подкрепа на което твърдение са приложени документи от страна на П..

В постановлението си за прекратяване на наказателното производство прокурорът е възприел, че изложената в него фактическата обстановка се подкрепя от събрания в хода на разследването доказателствен материал – свидетелски показания, както и от приложените по делото писмени доказателства.

От правна страна СРП приема, че формално е извършено престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 183, ал. 1 от НК, но осъщественото поведение следва да се субсумира под хипотезата на правната норма на чл. 9, ал. 2 от НК, съгласно която осъщественото деяние не се явява престъпно. Изложени са съображения, че е налице формално осъществяване на признаците на предвиденото в НК престъпление, но сравнено с други противоправни прояви от подобен вид, конкретното процесно деяние се отличава с малозначителност. В подкрепа на това заключение е възприето обстоятелството, че децата са отглеждани от П. от 2015 г. и за тях се полагат необходимите грижи, вкл. се заплаща и обучението им, като за 20**/2020 г. и 2020/2021 г. П. е заплатил съответно сумите от 30 000 лв. и 16 000 лв., многократно надхвърлящи претендираната от жалбоподателката издръжка.

В светлината на изложеното прокурорът е намерил, че използването на наказателна репресия в конкретната хипотеза се явява неоправдано и производството следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 вр. чл. **9 от НПК.

С определението, предмет на въззивната проверка, съдът е потвърдил постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство като законосъобразно и обосновано. Районният съд е изтъкнал, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се направи обоснован извод по съществото на производството и че при така установеното от фактическа страна прокурорът правилно е заключил, че е налице прекратителното основание по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За разлика от СРП, първата инстанция е достигнала до извод, че в процесния случай е налице първата хипотеза на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно деянието изобщо не е извършено, доколкото при съвместно съжителство в едно домакинство е нормално 3 средствата за издръжка да се предоставят и в натура, като се поемат ежедневни разходи от различен характер. Съдът изрично е посочил, че в течение на целия инкриминиран период двете деца са живели при баща си, който им е осигурявал необходимите средства за издръжка, изпълнявайки по този начин вмененото му със съдебен акт задължение за издръжка. Първоинстанционният съдът е приел, че да се приеме противното би означавало родителят да престира повторно за едно и също задължение. В този смисъл Софийски районен съд намира, че не е налице осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като бащата е изпълнил задължението си за издръжка на двете деца, задоволявайки ежедневните им нужди, а фактът, че децата са посещавали и частно училище, сочи на задоволяване на потребностите им, надхвърлящо обичайните разходи. В протестирания съдебен акт така е изложено освен това, че дори и да не бъде възприета позицията на съда относно липсата на деяние изобщо, то несъмнено следва да се отчете наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК поради липсата на обществена опасност на извършеното. Съдът е заключил, че жизнените и социалните потребности на децата са осигурени, поради което не може да се направи обоснован извод за накърненост на интересите им.

При служебната проверка за допустимост на частната жалба настоящият съдебен състав, след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че тя е депозирана в законоустановения седемдневен срок от съобщаване на определението от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че прекратяването на наказателното производство е постановено след събиране на всички обективно достъпни относими доказателства.

Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. **9, ал. 2 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, обосновано и законосъобразно.

В принципен план постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. Правомощията на съда в тази форма на последващ съдебен контрол в досъдебното производството се изразяват в извършване на проверка дали 4 изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да повдигне обвинения (конституционните правомощия по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на делото.