Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 23.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 146/2025
Вид
Решение № 96
Подписан
23.06.2025
В сила
23.06.2025
Състав
Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл.507 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.517 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.517 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.125 ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 125, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 127 · Търговски закон
  • чл. 73в · Търговски закон
  • чл. 7, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Благоевград, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Търговско дело № 20251200900146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№9160/11.06.2025г., подадена от „Газ Енерджи Симитли“ ООД, ЕИК 200888866, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Джеймс Баучер“ №13, чрез адв.В. В., против Отказ №20250523103357/28.05.2025г на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на постановения отказ и се иска отмяната му, с указание към АВ да извърши вписване на заявената промяна.

Отказът е мотивиран с обстоятелството, че е налице вписан запор по партидата на дружеството върху дружествените дялове на подалия предизвестието за напускане съдружник.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Жалбата е основателна.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.

28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Това обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

В случая с инициираното регистърно производство се цели вписване на промени в първоначално заявени обстоятелства по партида на „Газ Енерджи Симитли“ ООД. Част от същите се изразяват в заличаване на „Бултера – България“ ЕООД, като съдружник на дружеството.

2

За установяване на предпоставките, относими към промяна на членственото проотношение заявителят представя предизвестие за прекратяване на участие, входирано при дружеството и обективиращи личната воля на съдружника „Бултера –България“ ЕООД за доброволно напускане и решение на ОС.

Съгласно трайната съдебна практика, включително и такава на ВКС, упражняването на потестативното право по чл.125 ал. 2 от ТЗ от съдружник в дружество в ООД чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството има за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва в момента на изтичане на срока на предизвестието. Застъпено е още и становището, че законът не поставя като условие за настъпване на правните последици на прекратяването от наличието на решение на общото събрание на съдружниците и изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от настъпването на други юридически факти, в т. ч. уреждане на имуществените отношения по чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на дружествените дялове (Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/09 г. на II Т.О.; Решение № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Решение № 1091/01.07.2003 г. по т. д. № 1857/2002 г., Решение № 991/29.11.2006 г. по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК).

От изложеното по-горе може да се направи извод, че в хипотезите на чл.125 ал.2 от ТЗ прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл.125, ал.2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор.

Доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника прекратяването на членственото правоотношение настъпва с изтичането на съответния срок. Именно поради потестативния характер на признатото в чл.125 ал.2 от ТЗ субективно право законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за 3 освобождаване на съдружника. В случая има и решение на ОС за освобождаването му като съдружник.

Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на нормата на чл.125 ал.2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127 във вр. с чл. 125 ал.3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, включително и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за условие за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи качеството „съдружник“. Решението на ОС за съдбата на дружествените дялове на напусналия съдружник и съставянето на актуален дружествен договор е последващ юридически факт. След прекратяване на съдружието като задължителна закономерна последица възниква основание за уреждане на имуществени последици по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ, но не се променя броят на дяловете, на които е разпределен капиталът на дружеството, нито стойността им, кореспондираща със стойността на капитала. Видно, че има взето решение едновременно за намаляване и увеличаване на капитала, поради което не е налице разпореждане с дружествени дялове.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията се е позовало на наличието на вписан запор по партидата на дружеството върху дружествените дялове на подалия предизвестието за напускане съдружник.

Съгласно данните в ТР действително е вписан запор върху дружествените дялове на съдружника „Бултера –България“ ЕООД. В случая наложеният запор върху дружествени дялове е такъв по смисъла на чл.517 ал.1 от ГПК като запорът не прави притежателя на обезпеченото вземане кредитор на дружеството. Същият продължава да е кредитор на съдружника, върху чийто дружествен дял е наложен запора. Целта на този запор е да се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника по чл.125 ал.3 от ТЗ. Тази възможност ще възникне едва в случая по чл.517 ал.3 от ГПК, когато бъде връчено изявлението на взискателя за 4 прекратяване на участието на съдружника-длъжник в дружеството и дружеството бъде задължено да му изплати ликвидационния дял по чл.125 ал.3 от ТЗ по баланса към момента на прекратяване на участието.

Дружеството обаче не става длъжник на кредитора по обезпеченото със запора вземане. Такъв остава длъжника-съдружник, чието членство е прекратено.

Дружеството придобива качеството на трето задължено лице по смисъла на чл.507 и сл. от ГПК, доколкото дължи на съдружника-длъжник ликвидационния му дял, който при наложения запор би следвало да бъде евентуално изплатен на кредитора по обезпеченото вземане. Ако това не бъде направено за кредитора по обезпеченото вземане съществува възможността да предяви конститутивния иск по чл.517, ал.3 от ГПК за прекратяване на дружеството.

Още повече, че правата на кредитора, по чийто почин е вписан запорът, не биха били накърнени, тъй като както е посочено и по-горе, целта на запора върху дял от търговско дружество е кредиторът да се удовлетвори от стойността на дела. Ето защо законът предвижда при реализиране на този изпълнителен способ да се извърши прекратяване на членственото правоотношение, каквото ще настъпи и при напускане на съдружника длъжник с предизвестие. В този случай запорът се трансформира в запор върху вземането на съдружника за дружествения му дял, като на основание чл.

73в от ТЗ погасяването на това вземане следва да бъде предшествано от писмено уведомление до кредитора.

Действително, размерът на дружествения дял се определя към месеца, в който е настъпило прекратяването (чл. 125, ал. 3 ТЗ), и това дава възможност на съдружника да избере момент, в който да се извърши изчислението. Този момент може да е и неблагоприятен за кредитора. Съществуването на одобна възможност от намаляване реалната стойност на обезпечението обаче не може да обоснове принудителното членство, а и подобна възможност съществува при всеки вид обезпечение.

По горните съображения, приемайки, че действието на запора на дружествения дял е забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, но не и като забрана за позоваване на факт, прекратяващ членствено правоотношение, както и че в случая са налице предпоставките на чл. 125, ал.2 от ТЗ, съдът намира, че постановеният отказ за 5 незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен изцяло.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ № 20250523103357/28.05.2025г. на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата на дружеството „Газ Енерджи Симитли“ ООД, ЕИК 200888866 по заявление, образец А4, с вх. №20250523103357/23.05.2025г.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, да извърши вписване на заявената със заявление образец

А4, с вх.

№20250523103357/23.05.2025г. промяна по партидата на „Газ Енерджи Симитли“ ООД, ЕИК 200888866, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Джеймс Баучер“ №13.

Решението не подлежи на обжалване и препис от него да се изпрати на АВ за изпълнение.

Решението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6