Решение № 4723 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4723 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 155178/02.05.2025 г. на ищеца М. Х. Т., действащ чрез майка си и законен представител С. А. К., чрез адв. С.Н., срещу Решение № 6666/14.04.2025 г. (допълнено с решение № 17896/06.10.2025 г.), постановено по гр. дело № 9196/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдената сума от 8 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, или за размера от 7 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка

„Гражданска отговорност“

№

BG/06/122003096796, във връзка с реализирано на 12.04.2023 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на водача на л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № **** - Ж. В. Г., както и в частта относно началната дата на претенцията за законна лихва върху присъдената главница – 19.02.2024 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с доводи за допуснато нарушение на принципа на чл. 52 ЗЗД, твърдейки, че присъденото застрахователно обезщетение от 8 000 лв. е силно занижено. В тази връзка се посочва, че вследствие на процесното ПТП от 12.04.2023 г. въззивникът е получил изключителни тежки травматични увреждания, изразяващи се в травма на окосмената част на главата и контузия на коляното, травма на гръдния кош, контузия на долната част на 1 гърба и таза, поради което се е наложило да приема обезболяващи. Твърди се, че се е чувствал уплашен, стресиран и неспокоен, изпитвал е изтръпване на ръцете, както и ужас и стрес от автомобили, сънувал е кошмари, получил е изразена вегетативна симптоматика – изпотяване на ръцете, позовавайки се на констатациите на изслушаната СМЕ. Поддържа се, че се е наложило посещение на психолог с оглед преодоляване на травмата и редуциране на стреса, страхувайки се да пресича улиците и да излиза от вкъщи, като признаците на тревожност се проявяват и към настоящия момент. В допълнение се посочва, че определеният размер на обезщетението не съответства и на икономическите условия за живот в страната, както и на установения лимит по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се още, че претенцията за законна лихва върху счетената за дължима главница от 8 000 лева е следвало да се присъди считано от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя - 22.08.2023 г., а не от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2024 г., позовавайки се на чл. 497, вр. чл. 380 и чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, доколкото дължимата лихва се дължи считано от датата на заявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, т. е. от 22.08.2023 г. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи до пълния размер на претенцията от 15 000 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 158980/07.05.2025 г. на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Решение № 6666/14.04.2025 г. (допълнено с решение № 17896/06.10.2025 г.), постановено по гр. дело № 9196/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния размер на присъдената такава от 8 000 лева, или за размера от 4 000 лева, с изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Излагат се съображения за допуснато отклонение от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД предвид вида и характера на получените травматични увреждания – леки контузии на главата, гръдния кош, двете колена и стресова реакция, лечебния и възстановителен период включително и младата възраст на пострадалия.

Посочва се, че събраните по делото доказателства във връзка с претърпените неимуществени вреди не обосновават направата на извод за дължимост на застрахователно обезщетение в определения и присъден размер от 8 000 лева, като за справедливо се счита определянето на застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лева, което в достатъчна степен ще обезвреди претърпените вреди, още повече, че болковата симптоматика е напълно отшумяла По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от 4 000 лева до общо присъдената такава от 8 000 лева, или за размера от 4 000 лева. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Х. Т. е подал отговор на 2 въззивната жалба, с който я оспорва при твърдението, че е получил изключително тежки травматични увреждания, поради което не е налице основание застрахователното обезщетение да се намали.

Третото лице – помагач на страната на ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД – Ж. В. Г. не изразява становище по постъпилите въззивни жалби.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По въпроса относно неговата правилност настоящият въззивен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.

1, вр. чл. 45 ЗЗД.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован (или лице, попадащо в обхвата на покритие на сключената застраховка), спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и вредата.

В случая предявеният от М. Х. Т. срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД осъдителен иск за сумата от общо 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/06/122003096796, във връзка с реализирано на 12.04.2023 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на водача на л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № **** - Ж. В. Г., е 3 частично уважен за сумата от 8 000 лева, като първоинстанционното решение е обжалвано от ответника единствено в частта за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния размер на присъдената такава от 8 000 лева, или за размера от 4 000 лева, от което следва, че в частта относно присъдената сума от 4 000 лева същото е влязло в сила. Следователно, между страните е налице сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на спорното право – виновно и противоправно поведение на водача на л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № **** - Ж. В. Г., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, в причинна връзка с което е настъпило описаното ПТП и са причинени неимуществени вреди на ищеца Т..

Ето защо, на етапа на въззивното производство спорно се явява обстоятелството какъв би бил дължимият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени такива съобразно установените по делото обстоятелства и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По въпроса относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968 г., и доразвити с трайната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, между които са решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., и др., според които актове понятието „справедливост“ в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди. От значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на пострадалото лице са: характерът и тежестта на увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; физическите и психическите последици от уврежданията; възрастта на пострадалия; здравословно и семейно състояние, емоционални преживявания и начин на живот, както и социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, ориентир за които са установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – 4 икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и промените, намиращи отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - в този смисъл решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. и др./. Съгласно практиката, обективирана в решение № 214/08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение № /10.01.2024 г. по т. д.