Определение № 895 от 18.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. София, 18.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601227 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

С определение рег. № 4138/17.07.2026 г. по НОХД № 2462/2026 г., постановено в разпоредително заседание, Софийски градски съд, НО, 37 състав е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство и в частност при изготвянето на обвинителния акт съществени нарушения на процесуалните правила.

Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор при СГП, с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В протеста се възразява, че дори и обвинителният акт да поражда неясноти, то те са свързани с евентуално допуснати очевидни фактически грешки, подлежащи на поправяне по реда на чл.248а, ал.1 от НПК, които не са процесуални пороци, налагащи връщане. Настоява се, че обвинителният акт ясно очертава съставомерните неверни сведения, както и фактите по преустановяването на работа от подсъдимия. В този смисъл се иска, определението да бъде отменено, за да продължи първоинстанционното разглеждане на делото с провеждане на евентуална процедура по чл.248а, ал.1 от НПК.

Апелативен съд – София, като се запозна с протеста и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът е депозиран от активно легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

Производството пред първата инстанция е образувано по внесен обвинителен акт срещу Е. К. А. за престъпление по чл.248а, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, включващо 19 деяния по представяне на неверни сведения за 1 получаване на кредити.

Съгласно обвинителната теза, неверните сведения са се изразявали в деклариране от подсъдимия, в периода 21.09 – 27.10.2020 г. пред банки и други кредитни институции, че е „служител на търговско дружество „Дина-Уеб” ЕООД”, което не отговаряло на истината, защото към този период А. вече не работил на практика в посоченото дружество и не получавал трудови доходи, макар трудовият му договор да не бил прекратен.

За да упражни правомощията си по чл.249, ал.3 от НПК, първата инстанция е преценила, че обстоятелствената част на обвинителния акт е противоречива и непълна, като не позволява на подсъдимия да узнае за какво точно е предаден на съд. Отделно, СГС е възприел и защитните доводи на адв.С. – процесуален представител на подсъдимия, за допуснати разминавания в самата обстоятелствена част на обвинителния акт относно времето на деклариране и времето на усвояване на кредита по пункт 4 на повдигнатото обвинение, и между обстоятелствена и диспозитивна част относно получената чрез кредитиране сума по пункт 18.

Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на първостепенния, които намира за правилни, противно на бланкетните възражения в протеста.

Като цяло, твърде оскъдната и объркана обвинителна конструкция не позволява установяване на волята на прокурора кое е счел за невярно сведение и съответно защо. В обстоятелствената част на обвинителния акт хем се заявява, че дружеството – работодател „Дина Уеб” ЕООД съществувало само формално и не осъществявало реална търговска дейност, както и че сключеният с подсъдимия трудов договор бил чисто формален, хем се лансира, че А. работел в това дружество на длъжност „монтьор поддръжка на инсталации и оборудване” за времето от месец декември 2019 г. до месец август 2020 г., с основна заплата през 2019 г. – 1 800 лева, а през 2020 г. – около 2 400 лева. Пак в обстоятелствената част на акта хем се отбелязва, че подсъдимият работел за цитираната фирма до месец август 2020 г., хем веднага след това е записано, че същият преустановил работата си във фирмата от началото на месец септември 2019 г. (виж първи абзац от обстоятелствената част на обвинителния акт). В допълнение се изтъква, че трудовият договор между А. и „Дина Уеб” ЕООД всъщност не бил прекратен („официално прекратен”), но деецът не получавал доходи от фирмата, а след месец август 2020 г. било спряно плащането на осигурителните му вноски.

От изложеното не се разбира каква по смисъл обвинителна постановка поддържа прокурорът – че изобщо не е възниквало и съществувало действително трудово правоотношение, или че действително трудово правоотношение е съществувало в определен времеви интервал, но е било „преустановено” към момента на кандидатстването за кредитиране. Ако се касае за първия вариант е следвало да се обоснове с факти вкл. знанието на подсъдимия, че се е водил на работа в даденото дружество само фиктивно, каквато обосновка в настоящия обвинителен титул липсва. Ако пък се касае за втория вариант, остава непонятно какво прокурорът смислово влага в 2 твърдението си за „неверни сведения”, след като пак според твърденията му, трудовият договор на подсъдимия не е бил прекратен. Както е известно, съгласно действащото трудово законодателство, в тези случаи трудовото правоотношение не се смята за отпаднало. Спирането на плащанията за заплати и/или осигуровки е неизпълнение на задължения на работодателя по КТ, а не събитие, което води до прекратяване на трудовия договор, т.е. не засяга неговата валидност. Иначе казано, с неплащане на заплата или невнасяне на осигуровка не може да се аргументира прекратяване, понеже това не са правопогасяващи факти за самото правоотношение. Прекратяването на трудовия договор става при строго лимитирани основания (чл.325-334 от КТ) и в писмена форма (чл.335, ал.1 от КТ), като българското право не познава „мълчаливо” или „фактическо” прекратяване, въз основа на конклудентни действия или неизпълнение, на каквото всъщност се е позовал прокурорът.

Наред с това правилно СГС е констатирал, че в предложената в обвинителния акт фактология отсъства изобщо надлежно описание на начина на осъществяване на всяко от 19-те деяния. За да се аргументират съставомерните белези по чл.248а, ал.1 от НК, съвсем не е достатъчно отразяване само на декларираните от подсъдимия „неверни” сведения, а както основателно е отчела и проверяваната инстанция, е било нужно да се внесе яснота: имало ли е поставени изисквания от кредитните институции за трудова заетост на кредитоискателя и къде са били регламентирани; съставлявала ли е подобна заетост императивно условие за отпускане на кредита или факултативно такова; какви документи кредитните институции са претендирали да бъдат изготвени от подсъдимия в тази насока и какво точно същият е трябвало да декларира (респ. за какво е трябвало да даде верни сведения); в кои според прокурора документи са представени неверните сведения и пред кого (по пунктове 3 и 10 на обвинението не е конкретизирано и физическото лице – служител на съответната банка и кредитна институция).

Ето защо, въззивният съд споделя изразеното в протестираното определение становище, че обвинителният акт не отговаря на критериите на чл.246 от НПК, което налага прекратяване на първоинстанционното съдебно производство и изпращане на делото в предходната процесуална фаза.

Допуснатите при изготвянето на обвинителния акт нарушения са съществени, защото неминуемо накърняват правото на подсъдимия да узнае в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си. Същите не подлежат на саниране от съдилищата, но са отстраними чрез връщане на делото на прокурора. За разлика от СГС, апелативният съд намира, че при връщане, ако последва внасяне на нов обвинителен акт, се дължи коригиране на всички установени пороци, независимо от това дали за някои от тях принципно е бил приложим режимът на чл.248а от НПК (изводимо от принципите на процесуална икономия и издържаност на актовете на съдебната власт).

Предвид изложеното, атакуваното определение, като законосъобразно следва да бъде потвърдено, а протестът – оставен без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 4138/17.07.2026 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2462/2026 г. на Софийски градски съд, НО, 37 състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство и в частност при изготвянето на обвинителния акт съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4