Решение № 229 от 31.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. А.

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора А. К. А. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600738 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по глава XXI от НПК

Oбразувано e по въззивен протест на Районна прокуратура-Варна срещу Присъда № 74/22.03.2023г по НОХД № 2870/2022г. по описа на Районен съд –Варна, с която Присъда подс. М. В. Н. ЕГН ********** е призната ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ на 01.01.2021 г. в с. Любен Каравелово, обл. Варна, влязла в чуждо жилище, обитавано от Ст.Ив. Д., В. Л.

Арг., Р.Кр. Д., В. Кр. Д. и В. Кр. Д., като употребила за това сила и деянието е извършено нощем и от три лица, заедно с Д. Н. Р. и Г. Н. Р.. -престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК е оправдана по така възведеното й обвинение. Подс. Д. Н. Р., ЕГН **********, е признат за НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 01.01.2021 г. в с. Любен Каравелово, обл. Варна, влязъл в чуждо жилище, обитавано от Ст.Ив. Д., В. Л. Арг., Р.Кр. Д., В. Кр. Д. и В. Кр. Д., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем и от три лица, заедно с М. В. Н. и Г. Н. Р.. -престъпление по чл. 170, ал.

2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК е оправдан по така възведеното му обвинение и подс. Г. Н. Р. ЕГН **********, е признат за НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 01.01.2021 г. в с. Любен Каравелово, обл. Варна, влязъл в чуждо жилище, обитавано от Ст.Ив. Д., В. Л. Арг., Р.Кр. Д., В. Кр. Д. и В. Кр. Д., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем и от три лица, заедно с М. В. Н. и Д. Н. Р.. престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304, пр. 1 от 1

НПК е оправдан по така възведеното му обвинение.

Към протеста е постъпило и допълнение в законосутановения срок, в което се излага несъгласие с постановения първоинстанционен акт .Навеждат се доводи за безспорно доказаната субективна страна на извършеното престъпление, като се моли постановената Присъда да бъде отменена и да бъдат признати подсъдимите М.Н.,Петър Р. и Г. Р. за извършеното престъпление по чл.170,ал.2 вр.ал.1 от НК.

По делото не са постъпили писмени възражения срещу депозирания протест от страна на подсъдимите .

В съдебното заседание представителят на Прокуратурата поддържа протеста, като моли, същият да бъде уважен. Твърди се, че в частта относно приложената сила , мотивите на първоинстанционният съд са противоречиви, Излага и подробни съображения в тази насока, като акцентира на отделно извършени действия от страна на св.Ст. Д.. Подлагат се на анализ други противоречия, отчетени в мотивите на ВРС, насочени към защита на своята теза. В пледоарията си –защитника на подсъдимите –адв.Ч. от ВАК излага съображения в обратна насока, като твърди, че обвинението по квалифицирания състав не е доказано.

Моли, съответния протест да бъде оставен без уважение , като бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

В последната си дума подсъдимите желаят да са оневинени.

Въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл.313 и сл. от НПК., има задължения да провери правилността на невлязлата в сила присъда, независимо от основанията посочени от страните в производството.

Окръжен съд - Варна, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с подадения протест, изложението към него и становището на страните в съдебно заседание, като обсъди доводите и съобразявайки наличните по делото доказателствени материали намери за установено следното:

Първоинстанционният съд в мотивите си е приел за установенeна следната фактичекса обстановка:

Подсъдимата М. Н. и нейните синове – подс. Д. Р. и подс. Г. Р. живеят в с. Любен Каравелово, обл. Варна на адрес ул. Хаджи Д. № 27. В същото населено място се намира домът на свид. Ст. Д., в който същата през 2020 г. съжителствала с бившия си съпруг – свид.

В. Л. Арг. и дъщерите си – Р. Д., В. Д. и В. Д..През 2020 г. подс. Д. Р. и свид. Р. Д. се събрали да живеят при условията на фактическо съжителство в дома на родителите на Р..

Няколко месеца по-късно те се разделили, като между двете семейства често били обсъждани въпросите за раздялата и възможното повторно събиране на двамата млади. По този повод подс. Н. няколко пъти посещавала през нощта дома на свид. Д., за да убеждава Р.

Д. да заживее отново при сина й, като в част от случаите Р. се връщала при Д. Р., а впоследствие отново се прибирала при семейството си. Отношенията между Р. и Д. не се възстановили и към края на 2020 г. последният започнал интимна връзка със свид. Г. В.. На 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. подс. Д. Неделчев, заедно с приятелката си - свид. Г. В. и 2 брат си - свид. Г. Неделчев, се намирал в дома на леля си Й.ка Н.. След полунощ в дома на свид. Й.ка Н. отишла и свид. Р. Д.. Между последната и свид. В. възникнал конфликт.

Впоследствие около 03.00 ч. свид. Р. Д. се прибрала в дома си, находящ се в с. Любен Каравелово, ул. Г. Бенковски № 10. По същото време в жилището се намирала майката на свид. Р. Д. – свид. Ст. Д., бившият съпруг на майка й – свид. В. Арг., сестрите й – свид. В. Д. и свид. В. Д., приятелят на В. – свид. М. Ст. и вуйчо й – свид. Д. М.. Подразнени от отношението на свид. Р. Д. към свид. Г. В., след като се прибрали в дома си подсъдимите Д.

Р. и Г. Р. разказали на майка си – подс. М. Н. за възникналия конфликт в дома на леля им.

Подс. Н. била останала с убеждението, че свид. Р. Д. се намесва умишлено и неблагоприятно в отношенията на сина й със свид. Г. В., като по този повод между Н. и свид. Ст. Д. нееднократно били провеждани разговори. Предвид поредната създадена от свид. Р. Д. ситуация според подсъдимите, последните решили да посетят дома й и да говорят с Р. и близките й по този повод. В изпълнение на взетото решение подс. Д. Р. позвънил по телефона на свид. М. Ст. който се намирал с В. в една от стаите на дома на Ст. Д. . Д. Р. заявил на Стоянов, че иска за говори със свид. Ст. Д.. В. занесла телефона на майка си, като в проведения разговор с Д. Р. последният уведомил Станка, че имат намерение да отидат до дома й, за да разговарят. Ст. Д. попитала дали се налага разговора да се проведе през нощта, като Р. отговорил утвърдително. Междувременно Р. взела телефона от ръката на майка си и заявила на Р., че не желае същият да притеснява близките си. Р. я напсувал и Р. затворила телефона. Впоследствие подсъдимите тръгнали към дома на свид. Ст. Д. с л.а. Пежо, собственост на свид. Н. К., съжителстващ със свид. М. Н., който Колев управлявал. Домът на свид. Р. Д. представлявал едноетажна къща с двор, като дворът бил частично заграден с ограда, а портата към двора не се заключвала. Входната врата на къщата била снабдена с брава без заключващ механизъм. След входната врата, жилището преминавало в антре /коридор/, в което били разположени две легла, ползвани от свид. В. Арг. и свид. Ст. Д.. В края на антрето се намирала всекидневната, в която към посочения момент се намирала В.

Д.. Къщата разполагала и с две спални, като в една от тях била свид. В. Д. с приятеля си, а в другата – братът на свид. Ст. Д. – свид. Д. М. и Р. Д. Около 10 минути след провеждане на разговора между Ст. Д. и свид. Д. Р., последният, заедно с другите двама подсъдими и свид.

Колев пристигнали пред дома на свид. Р. Д.. Колев натиснал клаксона на автомобила, за да известни пристигането им и останал да изчака в превозното средство. Тримата подсъдими влезли в двора и се насочили към входната врата на къщата, която се отваряла към вътрешността на помещението. Междувременно свид. Ст. Д. преценила, че за да се избегне конфликт с подсъдимите е желателно да проведе разговор с тях пред вратата, затова решила да излезе пред къщата. Д. хванала дръжката на бравата, оказвайки определен натиск върху същата, в момента, в който един от подсъдимите също упражнил натиск върху бравата с цел да отвори вратата. Вратата се отворила, но вследствие на неустановени по безспорен начин по делото причини бравата се повредила, като дръжката на същата, от вътрешната страна, останала в ръката на свид. Д.. Подсъдимите влезли в коридора, застанали непосредствено след прага на вратата и започнали на висок тон да отправят заплахи и обиди към свид. Р. Д..

Подс. М. Н. я нарекла „курва“, а свид. Г. Р. отправял към нея закани, че ще я направи 3 проститутка и ще я пребие. Чувайки виковете на подсъдимите, от другите две стаи във всекидневната влезли и останалите обитатели на къщата, а именно – свид. Р. Д., свид. В. Д., приятелят на В. – свид. М. Ст. и братът на свид. Ст. Д. – свид. Д. М.. Р. излязла напред, за да поиска обяснение на подсъдимите за поведението им. За да предотвратят саморазправа с нея, между Р. и подсъдимите застанали свид. Стоянов и свид. Митев. Междувременно подс.

Г. Р. и подс. М. Н. се опитвали да нанесат удари на Р., пресягайки се през роднините й, които я предпазвали. Притеснени за сестра си, свид. В. Д. и свид. В. Д. я отвели в една от другите стаи на жилището, докато подсъдимите продължавали да отправят по отношение на личността й цитираните обиди и заплахи. Вследствие на неустановени по делото причини, непосредствено след отвеждането й в друго помещение на къщата свид. Р. Д. загубила съзнание, за което сестрите й уведомили майка си, която все още се намирала с подсъдимите във всекидневната. Подсъдимите се притеснили от информацията за състоянието на Р., свид. Р. се извинил за създадената от тях ситуация и тримата напуснали дома на Ст. Д., а последната отишла да помогне на дъщеря си да се съвземе. Впоследствие свид. Ст. Д. решила, че е справедливо да потърси обезщетение за повредената брава от подс.

Н.. На следващия ден тя посетила дома на подсъдимите и заявила на Н., че очаква някой от близките й да поправи бравата или да й закупи нова. След като Н. отказала да изпълни искането на свид. Д., на 04.01.2022 г. последната подала сигнал за случая в РУ – Аксаково, във връзка с който е образувано настоящото наказателно производство.

Тази фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е изградил, като е фиксирал последователни събития, кредитирайки гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите св. Ст. Д., св. Р. Д., св. В. Д., св. В. Д., св. М. Ст. св. Г. В., обяснения на подсъдимите Н., Г. Р. и Д. Р., писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост на подсъдимия.

С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият въззивен състав, споделя изцяло фактическата обстановка, такава каквато е установена от първоинстанционния съд. От правна страна, въззивната инстанция намира за верни, последователни и съответстващи на направените в тази насока изводи на ВРС.

За да е налице престъплението по чл. 170, ал. 2, предложениe 1 от НК, необходимо е деецът да е влязъл в чуждото жилище по един от начините, посочени в разпоредбата на чл.

170, ал. 1 НК. Влизането по друг начин в жилището не осъществява фактическия състав на престъплението по чл. 170, ал. 2, предложения 1 НК. В случая ВРС е приел, че не е безспорно установено от доказателствения материал по делото, използвана ли е сила върху входната вратата на имота, която сила е способствала да бъде преодоляна достъпа и неприкосновеността на процесното жилище .

Съдебната практика е определила понятието "жилище" като "помещение, което се обитава постоянно или временно за живеене. В конкретния случай непротиворечиво е установено ,че подсъдимите са достигнали до помещения , които се намират във вътрешността на процесното жилище. Въззивната инстанция отбелязва,че спор по отношение на тези 4 фактически данни няма.За да е налице основния състав на престъплението по чл. 170, ал. 1 НК обаче, следва да бъде извършено проникването по някой от начините, посочени в текста на тази разпоредба. В конкретния случая е повдигнатото обвинение за използването на сила от подсъдимите, изразило се в физическо въздействие върху бравата на входна врата вследствие на което тя, бравата била счупена.