Решение № 80 от 29.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300501911 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. М. против решение № 260027/22.04.2024г. по гр.д.№ 15217/2020г. на ПдРС, XVIII гр.с. в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове по чл. 55 от ЗЗД за това „Юробанк България“АД да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 4834,79 евро, платена без правно основание за договорна възнаградителна лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.12.2007г.; сумата от 594,41 евро, представляваща част от сумата от 814,70 евро, платена без основание за такси за управление по чл. 4, т. 2 от горепосочения договор за кредит, както и сумата от 314 евро, платена без основание за такса за усвояване на кредита по чл. 4, т. 1 от договора.

С постановеното по делото решение № 1391/26.11.2024г. обжалваното решение № 260027/22.04.2024г. по гр.д.№ 15217/2020г. на ПдРС, XVIII гр.с. е отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. А. М. от гр.*****, ЕГН: ********** искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за това „Юробанк България“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, да бъде осъдено да му заплати сумата от 2908,98 евро, платена през периода 11.02.2008г.- 10.09.2015г. без правно основание договорна възнаградителна лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.12.2007г.; сумата от 284,03 евро, платена без основание през същия период такса за управление по чл. 4, т. 2 от горепосочения договор за кредит, както и сумата от 314 евро, платена без основание за такса за усвояване на кредита по чл. 4, т.1 от договора, като вместо това „Юробанк България“АД са осъдени да заплатят на Р. А. М. сумата от 2908,98 евро, платена през периода 11.02.2008г.10.09.2015г. без правно основание договорна възнаградителна лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.12.2007г.; сумата от 284,03 евро, платена без основание през същия период такса за управление по чл. 4, т. 2 от горепосочения договор за кредит, както и сумата от 314 евро, платена без основание за такса за усвояване на кредита по чл. 4, т.1 от договора. Също така с въззивното решение обжалваното решение № 260027/22.04.2024г. по гр.д.№ 15217/2020г. на ПдРС, XVIII гр.с. е обезсилено в частта, с 1 която са отхвърлени предявените от Р. А. М. искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за това „Юробанк България“АД да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 1925,81 евро, представляваща част от сумата от 4834,79 евро- платена без основание възнаградителна лихва по горепосочения договор за кредит през периода 11.02.2008г. – 11.11.2020г.; и сумата от 310,38 евро, представляваща част от сумата от 814,70 евро, претендирана като платена без основание такса по чл.4, т.2 от договора за кредит през същия период. В частта относно разноските „Юробанк България“АД са осъдени да заплатят на Р. А. М. сумата от 245,99 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

На 17.12.2024г. са постъпили заявления вх.№ 41688 и вх.№ 41672 от жалбоподателя Р.

М., с първото от които се иска допълване на въззивното решение в частта относно разноските, като му бъде присъден платеното от него адв.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в размер от 1744,19 лева, а с второтодопълване на решението с присъждане на законните лихви върху сумите от 2908,98 евро, 284,03 евро и 314 евро.

От „Юробанк България“АД са подадени отговори на двете заявления за допълване на въззивното решение, с които исканията по чл.248 и чл.250 от ГПК се оспорват като неоснователни.

От жалбоподателя е представен списък по чл.80 от ГПК в срок, в който е отразена и претендираната сума в размер от 1744,19 лева за адв.възнаграждение. По настоящето дело не е налице договор за правна помощ, сключен между него и пълномощника му адв.Д. Ф., с който да е договорено адв.възнаграждение за въззивното производство. Такъв обаче е налице на л.9 по първоинстанционното дело и в него е договорено, че жалбоподателят дължи на пълномощника си адв.възнаграждение за представителство пред втора инстанция в размер от 1744,19 лева. Посочена е и банкова сметка на пълномощника, по която да бъде платено възнаграждението. На л.8 и л.9 по настоящето дело е налице извлечение от движението по същата банкова сметка, видно от което на 24.04.2024г. Р. М. е превел по сметката на пълномощника си сумата от 1744,19 лева. С оглед сравнително високата правна и фактическа сложност на спора по делото, произтичаща от това, че са предявени няколко иска, със сложна фактическа обстановка и с доводи, изведени както от националното законодателство и съдебна практика, така и от тази на СЕС, не е налице основание да се приеме, че възнаграждението е прекомерно високо. Ето защо, искането за допълване на решението в частта относно разноските ще следва да бъде уважено.

С исковата молба по гр.д.№ 15217/2020г. на ПдРС, XVIII гр.с. процесните суми, за които се твърди, че са недължимо платени, са претендирани ведно със законните лихви върху тях, считано от датата на предявяване на исковете. В диспозитива на въззивното решение не е налице произнасяне по искането за присъждане на законните лихви, поради което и искането по чл.250 от ГПК ще следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.248 и чл.250 от ГПК съдът РЕШИ:

ДОПЪЛВА постановеното по делото решение № 1391/26.11.2024г., като ОТМЕНЯ решение № 260027/22.04.2024г. по гр.д.№ 15217/2020г. на ПдРС, XVIII гр.с. в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. А. М. от гр.*****, ЕГН: ********** искове за присъждане на законните лихви върху сумата от 2908,98 евро, платена през периода 11.02.2008г.10.09.2015г. без правно основание договорна възнаградителна лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.12.2007г.; върху сумата от 284,03 евро, платена без основание през същия период такса за управление по чл. 4, т. 2 от горепосочения договор за кредит, както и върху сумата от 314 евро, платена без основание за такса за усвояване на кредита по чл. 4, т.1 от договора, считано от 17.11.2020г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане, като вместо това

ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:

2 гр.*****, да заплати на Р. А. М. от гр.*****, ЕГН: **********, законните лихви върху сумата от 2908,98 евро, платена през периода 11.02.2008г.- 10.09.2015г. без правно основание договорна възнаградителна лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.12.2007г.; върху сумата от 284,03 евро, платена без основание през същия период такса за управление по чл. 4, т. 2 от горепосочения договор за кредит, както и върху сумата от 314 евро, платена без основание за такса за усвояване на кредита по чл. 4, т.1 от договора, считано от 17.11.2020г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане.

ДОПЪЛВА постановеното по делото решение № 1391/26.11.2024г. в частта относно разноските, като ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати на Р. А. М. от гр.*****, ЕГН: **********, освен присъдената с решението сума от 245,99 лева- съдебни разноски за държавна такса във въззивното производство, и сумата от 1744,19 лева- съдебни разноски за платено адв.възнаграждение за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3