Решение № 3087 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3087 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100502572 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на П. П. М., дейстаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. В. Н., срещу решение № 1119/20.01.2026 г. по гр. дело № 25315/2025 г. на СРС, 149 състав, с които се обжалва решението изцяло. Моли същото да бъде отменено, поради неправилност, като съдът постанови друго и уважи подадената от П.

П. М., действаща лично и за детето М. В. Н., молба за защита, относно извършени актове от В. И. Н. и да отхвърли молбата на В. И. Н., действащ лично и за детето М. В. Н., за издаване на заповеди за защита срещу П. П. М..

Претендират се направените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна В. И. Н., с подаденото възражение, счита жалбите за неоснователни. Излага съображенията си, поради които моли въззивните жалби да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение- оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивниците молят жалбите да бъдат уважени, като решението бъде отменено и СГС да постанови друго в посочения от тях смисъл. Претендират разноски, за които представят списък.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещните стани.

1

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страни в първоинстанционното производство, които имат правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.

258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

В. И. Н., лично и в качеството си на законен представител на малолетната М. В. Н. е подал молба за защита срещу П. П. М. , с искане за налагане на мерки за защита на молителя и детето, при твърдения за извършени от ответницата актове на домашно насилие на 01.05.2025 г. и на 02.05.2025 г. В молбата се излагат твърдения за извърш ването на следните актове на домашно насилие: На 01.05.2025 г., около 15:00 ч., в апартамента, в който ответницата живеела, с адрес: гр. София, ж.к. „********, възникнал спор за вземането на детето М.. В холната стая били само тримата – детето и двамата родители, когато ответницата започнала да крещи и да напада молителя, като му ударила шамари с ръка по лицето в областта на лявата скула и лявата предушна област, по ръцете и му нанесла един удар в областта на дясното рамо. Когато М. застанала между тях, ответницата нападнала и нея, ударила я по дясната ръка, хванала я за дясната ръка в областта на лакътя и започнала да я стиска и дърпа, като при дърпането я одраскала с нокът. На 02.05.2025 г., сутринта, бащата завел детето на училище и от класната ръководителка е разбрал, че ответницата е хвърляла книги по детето и я наричала „тъпа“. Сутринта на 02.05.2025 г. ответницата се е държала агресивно в училище, вкл. пред класната и охраната, и насила е извела М. на улицата, докато детето пищяло и се е дърпало.

С молба от 10.07.2025 г., уточнявана с многобройни молби, П. П. М., дейстаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. В. Н., са поискали да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу В. И. Н.- бивш фактически съжител на първата молителка и баща на другата молителка, за актове на домашно насилие, извършени на 21.02.2025 г., на 01.05.2025 г., на 02.05.2025 г. и на 12.05.2025 г. В сезиращата СРС молба се твърди извършването на следните насилнически актове: На 01.05.2025 г., около 15:10 ч., в жилището на молителките ответникът е отишъл и е използвал провокативни и обидни изказвания по адрес на майката. Казал е на детето: „заради майка ти сега ще вляза в затвора“ и е последвало физическо издърпване на М. в коридора на апартамента, след което бащата я е завлякъл насила и я извел против волята й от апартамента. На 02.05.2025 г., след среща 2 във 2-ро ПУ, ответникът е взел детето, без да посочи къде ще го води и е отправял обиди по адрес на майката. На 12.05.2025 г. ответникът се е явил пред дома на молителката и е крещял, в резултат на което детето се е разстроило и уплашило, че майка му ще бъде арестувана.

С решение № 1119/20.01.2026 г. по гр. дело № 25315/2025 г. , СРС, 149 състав, е издал заповед за защита на основание чл. 16, ал. 1 ЗЗДН , срещу П. П.

М., ЕГН**********. Задължил я е, на основание чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. И. Н., ЕГН********** и М. В. Н., ЕГН**********. Върнал е молбата на П. П. М., действаща лично и като майка на М. В. Н., срещу В. И. Н., в частта относно направеното искане за издаване на заповед за защита за извършено деяние на 21.02.2025 г. Оставил е без уважение молбата на П. П. М., действаща лично и като майка на М. В. Н., за издаване на заповед за съдебна защита срещу В. И.

Н. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на В. И. Н., да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН П. П. М., да заплати на В. И. Н. сумата 547, 59 евро (1071 лв.), представляваща разноски пред първата инстанция. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН П. П. М., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 12,78 евро (25 лв.) Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба са наведени доводи, че СРС неправилно не е кредитирал свидетелските показания на А.К., който е пряк очевидец за 01.05.2025 г., че от наличието на охлузвания по дясната лакътна област на детето М., не може да се направи категоричен извод от кой от двамата родители е причинена травмата, че инцидентът на посочената дата е изцяло провокиран от бащата, тъй като нарушава утвърдения със споразумение режим на лични отношения с детето, че СРС е кредитирал безкритично всички сведения, дадени от детето М., че съдът е приел заключението на СПЕ(че детето не изпитва страх от родителите си и няма следи от преживяно насилие), но въпреки това е направил извод за психическо насилие от страна на П. П. М..

3

Тези доводи СГС счита за неоснователни.

На стоящия съдебен състав счита, че неотносимо към предмета на делото е обстоятелството кой е провокирал инцидента на 01.05.2025 г.провокативното поведение не е оправдание за извършване на насилие от лицето, спрямо което е насочено, като в настоящия случай и липсват доказателства за такова поведение от страна на В. И. Н. по отношение на П. П.

М..

Свидетелските показания на А.К., разпитан в първа инстанция, настоящия съдебен състав счита за дадени в услуга на страна по делотонеговата майка, счита ги за вътрешно противоречиви и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства, както и некореспондиращи и на твърденията на самата поискала свидетеля страна, поради което не следва да бъдат кредитирани. Майката, със сезиращите СРС молби за защита(многобройни уточнителни такива), не твърди наличието на свидетел за акта на насилие, извършен на 01.05.2025 г.(твърди наличие на запис от видеокамера за част от него). Едва в открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., за инцидента на 01.05.2025 г. майката твърди, че синът й А. е бил в друга стая на апартамента, не е присъствал на първите пет-десет минути, но е бил повикан от нея е станал свидетел на част от разигралите се събития в коридора на апартамента. В о.с.з. на 09.12.2025 г. пълномощникът на майката твърди, че големият й син е бил в съседната стая и към средата на самата ситуация вече е излязъл от стаята и е станал свидетел, когато бащата вече е тръгвал с детето. П. П. М. твърди: „…последва физическо издърпване на М. в коридора…“-молба от 12.08.2025 г. Свидетелят дава показания, че майка му е извикала името му много силно да отиде в хола, като в последствие твърди, че през цялото време страните по делото са били в коридора, не са били в хола (самите свидетелски показания са и вътрешно противоречиви, както беше посочено), като показанията на този свидетел противоречат и на твърденията и всички страни по делото.

С приетото заключение на СПЕ, допусната в първата инстанция и неоспорено от страните, което и СГС счита за пълно, ясно и босновано, се установява, че към периода на провеждане на нужните за СПЕ психологически изследвания не е установено да има следи от преживяно от детето насилие от някой от родителите. Експертът не е установил белези на 4 изпитван от детето страх от някой от родителите. Експертизата е изготвена близо седем месеца след твърденията за насилие спрямо детето, като поради изминалия дълъг период от време(и не само поради това, а и поради самото изискване на закона-чл. 202 ГПК) експертното заключение следва да се разглежда в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.

За твърдяното насилие, извършено спрямо майката и детето от бившия съжител на майката и баща на детето, по делото не се ангажираха никакви годни доказателства. На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от малолетното дете, действащо чрез неговата майка и законен представител, не може да бъде придадена силата на доказателствено средство за извършване на насилнически актове. Декларацията не изхожда от пострадалото лице, а ЗЗДН не предвижда възможност законният представител на пострадалото лице, да декларира вместо пострадалото лице за извършеното спрямо пострадалото лице домашно насилие със законните последици, предвидени в ЗЗДН относно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице. Майката не е подала декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в лично качество.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата, поради което първоинстанционото решение в частта му, в която е оставена без уважение молбата на П. П. М., действаща лично и като майка на М. В. Н., за издаване на заповед за съдебна защита срещу В. И. Н., е правилно и следва да се остави в сила.

За основателността на молбата за защита от насилие, извършено от П. П.

М. спрямо В. И. Н. и детето М. В. Н., извън обясненията на детето М., давани пред различни органи и институции, настоящия съдебен състав счита, че се ангажираха следните доказателства: Доказателствената сила на представената по делото пред СРС декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице В. И. Н. не е оборена- декларацията индивидуализира актовете на насилие, извършени спрямо него на 01.05.2025 г. по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, място и начин на извършване на съответния акт и т. н., посочен е автора на деянието, и е годно доказателствено средство за извършено физическо и психическо насилие над В. И. Н. и детето М. В. Н..

В подкрепа на основателността на молбите за защита на В. И. Н. и детето М.

5

В. Н. са и представените съдебномедицински удостоверения, установяващи нанесените им травматични увреждания на 01.05.2025 г., които травми могат да бъдат причинени по времето и начина, съобщен от В. И. Н.- около 15 ч. на същата дата е бил удрян с шамари по лицето и крайниците от майката на детето му, а М. е била стискана, дърпана и драскана по дясната ръка от майка си.

Поради изложеното, решението в обжалваната му част, в която е издадена заповед за защита срещу П. П. М. и същата е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. И. Н. и М. В. Н., като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Въззивникът П. П. М., на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро.

С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивниците за присъждане на разноски, поради което следва да бъде оставено без уважение, но същите дължат на насрещната страна направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по въззивната жалба- в размер на 500 евро.