Решение № 43 от 11.07.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Радомир, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря ЕЛМИНА Т. ЗАХОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20241730200325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №..../24.09.2024 г. на Директора на Д „ИТ”- П......, на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „Ш...“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.К..., ж.к. ”Б........”, бл...., ет. ап.. представлявано от С........

К........ В...... - управител, имуществена санкция в размер на 1 500 лЕ. за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Недоволно от така наложеното му наказание дружеството-жалбоподател чрез адвокат-пълномощника си по подробно изложени съображения във въззивната жалбата и в с.з моли съда да отмени същото. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на обжалваното НП като се сочи, че АНО не е индивидуализирал мястото на нарушението. По същество на спора се пледира за несъставомерност на деянието, като се твърди, че дружеството-жалбоподател не е извършило административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност с атакуваното НП. Алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая и се моли за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Претендират се и направените по делото разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител по подробно изложени в с.з. съображения моли атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира се на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН разноски по делото.

Радомирски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и 1 прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка с извършвана проверка по спазване на трудовото законодателство на 26.07.2024 г. от служители на Дирекция „ИТ“ гр.П......, св. В. В. П. и св.Е. А. Т. на място в обект на контрол: горско сечище за добив на дървесина, находящ се в с.Горна Врабча, общ.Земен стопанисвано от „Ш...“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.К..., ж.к. ”Б........”, бл...., ет. ап.. представлявано от С........ К........ В......- управител и за приключване на проверката по документи в сградата на Д „ИТ“ – П...... контролните органи на Инспекцията по труда са установили, че „Ш...“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР от Кодекса на труда, не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д. Т. И.. Към момента на проверката на място в обекта на 26.07.2024 г. лицето е заварено да работи като „резач“, което представлява нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка от ПР.......1/29.08.2024 г.

Въз основа на тези констатации контролните органи са съставили АУАН №..../29.08.2024 г., който е връчен надлежно на редовно упълномощен от управителя на дружеството – жалбоподател представител на същата дата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.

Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на обжалваното НП.При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и 2 доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на Дирекция „Инспекция по труда“–П.......

По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в АУАН и в атакуваното НП предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни и писмени доказателства не е установена и доказана по безспорен начин.

Твърдението на административно-наказващият орган, че дружеството-жалбоподател е извършило административното нарушение описано в акта за адм. нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е доказано по безспорен начин.

За да не съществува съмнение, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ в административно-наказателното производство и в производството пред съда следва безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения работодател и работник/служител, които да могат да се квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова е наличие на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия, каквито доказателства в хода на съдебното следствие не бяха събрани. В тази връзка разпитаните в хода на съдебното дирене свидетелки - актосъставителката Т. и свидетелката по акта П., които са извършвали на място на сечището проверката заявяват, че при пристигането им са заварили лицето И. заедно с други около десетина лица , които са извършвали добив на дървесина пренасяли дърва и са ги изнасяли от сечището. Свидетелките сочат, че са раздали декларации на присъстващите във връзка с проверка за спазване на трудовото законодателство. Свидетелят И. П. от друга страна, на когото е издадено позволителното за сеч за процесното сечище и отговаря за същото твърди в с.з., че работниците на място са били негови приятели, които са му помагали инциденто да събере вече отсечените дърва от сечището, в това число и лицето Д. И.. Последното се потвърждава и от показанията на самия свидетел И., който заявява,че не работи на трудов договор във фирма „Ш...“ ЕООД, а е дошъл да помогне на свидетеля П. на лични начала. Свидетелят с категоричност предвид слабата си грамотност не може да отговори на въпроса дали е попълвал декларация дадена му от органите на Инспекцията по труда и какво е нейното съдържание. От друга страна свидетелят П. заявява, а и това се потвърждава от всички писмени доказателства приложени към позволително за сеч №... от 21.07.2024г., че процесното разрешително за сеч, във връзка, с което свидетелят И. е открит от контролните органи да събира отсечени дърва е издадено на св.И. П. в качеството му на частен лесовъд , а не като служител на „Ш...“ ЕООД и , че лично той, а не фирмата „Ш...“ ЕООД отговаря за това сечище и дейностите в него. Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Г. на длъжност „гл.горски инспектор в РДГ –К...“.

Показанията на свидетелките на АНО с базират само и единствено на техни заключения породени от възприетото от тях на място в обекта. Те сочат, че на база на 3 видяното са стигнали до извода, че същият полага труд по трудово правоотношение, с работно време, работно място с определено трудово възнаграждение без да има сключен трудов договор както и на база представената декларация. Видно обаче от представеното позволително за сеч №... от 21.07.2024г. същото е издадено на свидетелят П. в качеството му на лицензиран лесовъд да извърши сечта , а не в качеството му на служител на „Ш...“ ЕООД, като липсват каквито и да било писмени доказателства последното дружество да е ангажирано с тази сеч.

Предвид така събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира ,че не е доказано от АНО по безспорен начин извършено от жалбоподателя адм.нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с атакуваното НП.

В тази връзка съдът следва да отбележи, че обстоятелството, че А...... към момента на проверката се е намирал на процесното сечище, и че позволителното за извършване на сечта е издадено именно на свидетелят И. П., който е служител на „Ш...“ ЕООД гр.К... не би могло да обоснове само по себе си ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството- жалбоподател на основание чл.414, ал.3 от КТ. Описаното от контролните органи за установено при проверката по никакъв начин не доказва твърдението на АНО, че И. е полагал труд на определена длъжност именно в дружествотожалбоподател, за да съществува задължението на управителя на дружеството да сключи писмен трудов договор с него и да уреди отношенията им съгласно изискванията на трудовото законодателство.

Административно-наказващия орган не доказа, И. да е полагал регулярно труд в обекта на жалбоподателя, да е имал конкретно работно място, регламентирано работно време , почивки , отпуски и определено трудово възнаграждение, за да се приеме, че съществува задължението на дружеството жалбоподател да сключи писмен трудов договор с него. В случая не са доказани основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение.

Предвид на горното съдът намира, че неправилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно го е санкциониран с атакуваното НП за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието адм. нарушение, то е такова деяние, което е извършено виновно, нарушаващо обществения ред на държавно управление, обявено е от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, което в случая е “имуществена санкция” административнонаказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от доказателствата по делото административно-наказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че дружеството-жалбоподател е извършило описаното в акта за установяване на адм. нарушение и атакуваното наказателно постановление адм. нарушение, поради което и наказателното постановление като 4 неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото следва да бъде уважено искането на дружествотожалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид представения договор за правна защита и съдействие на адв.Т. , които са в размер на 400,00 лЕ. заплатен адвотаски хонорар.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №..../24.09.2024 г. на Директора на Д „ИТ”П......, с което на основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „Ш...“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.К..., ж.к. ”Б........”, бл...., ет. ап.. представлявано от С........ К........ В...... - управител, имуществена санкция в размер на 1 500 лЕ. за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – П......, с адрес гр. П......, пл. Кракра № 1 да заплати на „Ш...“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.К..., ж.к.

”Б........”, бл...., ет. ап.. представлявано от С........ К........ В......- управител 1, сума от 400.00 лЕ.

/четиристотин лЕ./, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.