Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 23.11.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 212/2023
Вид
Решение № 148
Подписан
23.11.2023
В сила
23.11.2023
Състав
Светослав Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Свищов, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20234150100212 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 238-239 ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД , ЕИК: 201995287, гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г, срещу П. Л. И., ЕГН: **********, *****, в която обективно са съединени искове с правно основание чл. 240, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че ответникът П. Л. И., като заемател (кредитополучател), е сключила с дружеството, в качеството му на заемодател (кредитодател), договор за кредит („Violeta“) под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит – 1 200 лв., и по силата на този договор е усвоила цялата заемна сума в този размер.

Ищцовото дружество излага твърдения, че с подписване на договора ответникът се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 (тридесет) дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части – от датата на първото частично усвояване.

В ИМ се сочи, че преди сключването му на ответника е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на ЗПК, както и че кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги („VIP обслужване“) и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е предоставена и „тарифа“ към договора.

Излагат се твърдения, че към момента на депозиране на настоящата ИМ задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита не са платени, а срокът на договора е изтекъл на дата 03.11.2022 г. На 05.11.2021 г. била усвоена сума в размер на отпуснатия кредитен лимит от 1200 лв.

С оглед на изложеното ищцовото дружество моли съдът да осъди ответницата да му плати следните вземания: (1) 1200 лв. – за главница по договора за кредит (договор за кредит „Violeta“ от 03.11.2021г. ) – чл. 240, във вр. с чл. 79 ЗЗД; (2) 134.48 лв. – за 15 % възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г.; (3) 225.96 лв. – за такса „ангажимент“ в размер на 0.07 % на ден върху главницата за периода от 04.02.2021г. – 1

03.11.2022 г. (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3); (4) 53.80 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес (чл. 15 ал. 4- 6 от договора); (5) 53.80 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договор; (6) 192.97 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021г.-03.11.2022г. за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1-3 от договора; (7) 27 лв. – за начислени такси за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги; (8) 28.08 лв. – за законна лихва за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г. за забава върху всички просрочени текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от договора; (9) 51 лв. – за лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2022 .г до 03.04.2023 г., както и (10) законна лихва върху главницата от 04.04.2023 г. до окончателното й плащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендират се и разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба (ОИМ) от ответника по иска.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 238-239 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

СвРС намира, че е сезиран с искова молба на „ВИВА КРЕДИТ” ООД срещу П. Л. И., в която обективно са съединени искове с правно основание чл. 240, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми: (1) 1200 лв. – за главница по договора за кредит (договор за кредит „Violeta“ от 03.11.2021г.) – чл.

240, във вр. с чл. 79 ЗЗД; (2) 134.48 лв. – за 15 % възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г.; (3) 225.96 лв. – за такса „ангажимент“ в размер на 0.07 % на ден върху главницата за периода от 04.02.2021г. – 03.11.2022 г. (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3); (4) 53.80 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес (чл. 15 ал. 4- 6 от договор);

(5) 53.80 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договор; (6) 192.97 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021г.03.11.2022г. за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1-3 от договора; (7) 27 лв. – за начислени такси за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги; (8) 28.08 лв. – за законна лихва за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г. за забава върху всички просрочени текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от договора, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от договора; (9) 51 лв. – за лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2022 .г до 03.04.2023 г., както и (10) законна лихва върху главницата от 04.04.2023 г. до окончателното й плащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, без да се мотивира решението по същество, защото се постановява решение неприсъствено решение – чл. 239, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение: Първо, на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание с Разпореждане № 547/23.05.2023 г., но въпреки това тя не представила отговор на ИМ, нито се е явила първото с. з. (чл. 238, ал. 1 ГПК). Второ, искът е вероятно основателен, защото е подкрепен с писмени доказателства, която дават възможност за подобен извод.

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да плати разноски на ищцовото дружество в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 78.68 лв. за 2 държавна такса. съд

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Свищовският районен РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Л. И., ЕГН: **********, *****, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД , ЕИК: 201995287, гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г, следните суми: : (1) 1 200 (ХИЛЯДА И ДВЕСТА) ЛЕВА – за главница по договора за кредит (договор за кредит „Violeta“ от 03.11.2021г. ) – чл. 240, във вр. с чл. 79 ЗЗД; (2) 134 (СТО ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ) ЛЕВА И 48 СТОТИНКИ – за 15 % възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г.; (3) 225 (ДВЕСТА ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА И 96 СТОТИНКИ. – за такса „ангажимент“ в размер на 0.07 % на ден върху главницата за периода от 04.02.2021г. – 03.11.2022 г. (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3); (4) 53 (ПЕТДЕСЕТ И ТРИ) ЛЕВА И 80 СТОТИНКИ – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес (чл. 15 ал.

4- 6 от договора); (5) 53 (ПЕТДЕСЕТ И ТРИ) ЛЕВА И 80 СТОТИНКИ – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договор; (6) 192 (СТО И ДЕВЕТНАДЕСЕТ) ЛЕВА И 97 СТОТИНКИ. – за неустойка за периода от 04.02.2021г. до 03.11.2022г. за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1-3 от договора; (7) 27 (ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ) ЛЕВА – за начислени такси за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги; (8) 28 (ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ) ЛЕВА И 8 СТОТИНКИ – за законна лихва за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г. за забава върху всички просрочени текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от договора; (9) 51 (ПЕТДЕСЕТ И ЕДИН) ЛЕВА – за лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2022 .г до 03.04.2023 г., както и (10) законна лихва върху главницата от 04.04.2023 г. до окончателното й плащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД

ОСЪЖДА П. Л. И. да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД сумата от 800

(ОСЕМСТОТИН) ЛЕВА за адвокатско възнаграждение и 78 (СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ) ЛЕВА И 68 СТОТИНКИ за държавна такса пред първоинстанционния съд.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС на П. Л. И. от решението, като й се УКАЖЕ, че на основание чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му може да иска отмяната му от ВТОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________

3