Решение № 11009 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11009 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110142522 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 13.01.2023 г., на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против Н. Ц. Ц. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5038,19 лева, представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта „VISA GOLD“ от 09.10.2018 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03.02.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 629,61 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 23.11.2020 г., 102,23 лева, представляваща мораторна неустойка за периода от 02.01.2010 г. до 12.03.2020 г., сумата в размер на 151,89 лева, представляваща мораторна неустойка за периода от 14.05.2020 г. до 26.01.2021 г., сумата в размер на 70,30 лева, представляваща дължими такси по Тарифа за такси и комисионни на банката, приложима към процесния договор - 4 броя такси за надвишаване на кредитен лимит в общ размер от 55,30 лева и такса при блокиране на картата в размер на 15 лева, и сумата в размер на 129,60 лева, представляваща сбор от направени от банката разходи за отправяне на покана до длъжника за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и изпълнителен лист от 09.02.2021г. по ч. гр. д. № 6501/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Направено е искане сторените от страната в заповедното и в настоящото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, чийто правоприемник е ищеца и ответника Договор за издаване на кредитна карта “VISA GOLD“ от 09.10.2018 г., банката предоставила на Н. Ц. кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5000 лева по международна кредитна карта и издала като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта.

Представителят на ищеца поддържа, че усвоената и непогасена от ответника главница по договора възлиза на 5038,19 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че кредитополучателят можел да погаси задължението си по кредитната карта в срока изцяло и без начисляване на лихви ( за задължения, формирани от покупки при търговци) или на 1 части, като в последния случай длъжникът дължи най-малко минималната погасителна вноска, като върху непогасеният размер на усвоената главница се начислява възнаградителна лихва. Представителят на страната поддържа, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да заплати съответната минимална погасителна вноска върху непогасената вноска се начислява мораторна неустойка в размер на договорения годишен лихвен процент плюс надбавка от 10 %. В исковата молба са изложени твърдения, че кредитополучателят дължи и заплащане на такси по Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът преустановил всички плащания по договора. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на чл. 67а от приложимите към договора Общи условия на дружеството при непогасяване на две минимални месечни вноски банката може да обяви задължението на кредитополучателя за предсрочно изискуемо. Представителят на ищеца поддържа, че поради неизпълнение на произтичащите от договора задължения от страна на ответника, а именно неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок на плащане 02.01.2020 г. и 03.02.2020 г., банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо с нотариална покана с рег. № 4893, том III, акт № 18, по описа на нотариус Мирослава Домова, връчена по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 23.11.2020 г. В исковата молба са изложени твърдения, че за отправяне на уведомлението за предсрочна изискуемост банката е сторила разноски в размер на 129,60 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Х. Н. от САК оспорва предявения иск по основание и размер.

С депозирания отговор е направено възражение за нищожност на процесния рамков договор за издаване на международна кредитна карта, а при условията на евентуалност на клаузите от договора, условията към него и общите условия на банката, касаещи лихви, неустойки и такси. Особеният представител сочи, че договорът съдържа неравноправни клаузи. В депозирания отговор са изложени доводи, че ищецът не е представил доказателства за изпълнение на своето задължение да изпраща месечно извлечение на ответника. Особеният представител оспорва поддържаните от ищеца твърдения относно необходимостта изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията и прекратяване на договора да се извърши чрез изпращане на нотариална покана, респ. относно необходимостта от направа на разноски в претендирания размер. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 430, ал.

2 ТЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване в кумулативност следните факти: че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за кредитна карта, предаване на платежната карта на кредитополучателя, усвояване на отпуснатия кредитен лимит, наличие на клауза по съглашението за заплащане на възнаградителна лихва, и настъпване на изискуемостта на задълженията на ответника – главница и възнаградителна лихва, които се твърди са неизпълнени и размера на задълженията. Ищецът следва да докаже и, че е направил разходи за уведомяване на ответника в претендирания размер.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, както и валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка за забава в размер на законната лихва и размера на вземането.

Като писмено доказателство по делото е приет Рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 09.10.2018 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, 2 чийто правоприемник е ищцовото дружество, и Н. Ц. Ц., по силата на който банката предоставила кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта, в размер на 5000 лева при фиксиран лихвен процент за покупки от 13,75 %, а за теглене на парични суми в брой 16,75 %, като съгласно чл. 1, ал. 3 годишният процент на разходите по кредита възлиза на 20,56 %. Клаузата на чл. 3 предвижда, че договорът влиза в сила от момента на получаване на издадената карта и пин кода от картодържателя, като съгласно чл.

24а от Условия към рамков договор за издаване и използване на международни кредитни карти срокът за използване на кредита съвпада със срока на валидност на издадената карта.

Съгласно Условията към рамковия договор минималната месечна вноска по кредита възлиза на 5 % от усвоената сума или минимум 20 лева. Приетите като писмени доказателства по делото Условия към рамков договор за издаване и използване на международни кредитни карти и Общи условия на „БАНКА ПИРЕОС“ АД са приподписани от ответника.

Рамковият договор съдържа протокол от 22.10.2018 г. за предаване на кредитна карта номер 4243261003362003 ведно с ПИН код. Като писмени доказателства по делото са приети и декларация от 22.10.2018 г., с която кредитополучателят е заявил, че желае да получава съобщения за извършени трансакции с карта номер 4243261003362003, месечно извлечение и известия за преиздаване/подновяване на картата, месечни извлечения и промяна на кредитния лимит на посочен в документа електронен адрес, и заявление-отказ от 22.10.2018 г. за преустановяване на изпращане на месечни извлечения за процесната кредитна карта на хартиен носител.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че по разрешения кредитен лимит са усвоени общо 6281,98 лева, от които 5466,96 лева за покупки и 815,02 лева за тегления в брой, като общо постъпилите суми по банковата сметка, обслужваща кредитната карта, в погашение на задълженията са в размер на 1822,68 лева. Вещото лице разяснява, че усвоените суми и начислените разходи за лихви и такси са общо в размер на 7814,90 лева, от които 6281,98 лева усвоени суми, 1174,75 лева възнаградителна лихва, 287,87 лева неустойка за забава и 70,30 лева начислени такси за превишаване на кредитен лимит и блокиране на кредитна карта. От приетото заключение се установява, че с извършените плащания в погашение на задълженията по кредитната карта е погасена сумата в размер на 545, 14 лева за възнаградителна лихва, 33,75 лева за неустойка за забава и общо 1243,79 лева за погасяване на усвоения кредитен лимит.

Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 5000 лева, която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които да е разсрочено на части както е при стандартния договор за потребителски кредит. Посочените особености на кредита водят до това, че при него не се изготвя погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй като няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, кога, каква част ще се връща и кога. Въпреки това и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на средствата, както и дължимите такси и комисионни.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена 3 картата, и доставчика на платежни услуги. Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от Наредбата предвижда, че доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта.

В случая от анализа на ангажираните по делото писмени доказателства се налага извод, че кредитополучателят е получил издадената му от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД кредитна карта с номер 4243261003362003 ведно с ПИН код, като същият изрично е заявил, че не желае да получала извлечения за извършени с картата трансакции на хартиен носител, като от приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че посредством издадената карта са осъществявания плащания при търговци и теглене на суми в брой, както и са постъпвали регулярни плащания в погашение на задълженията, произтичащи от процесния договор за издаване на международна кредитна карта. Предвид изложеното съдът намира, че банката е изпълнила задължението да предостави на потребителя кредитна карта, посредством която последния да използва отпуснатия му кредитен лимит. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция намерила израз в Решение № 1619/21.03.2024 г. по в. гр. д. № 11790/2022 г. по описа на СГС, IV-Б състав.

Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a16b84c-1544-4f2c-8cc0-0bd83133f844