Решение № 163 от 03.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600376 по описа за 2026 година Производството пред ВОС е образувано след жалба на подсъдимия С.

М. М. чрез неговия защитник адв.П. С. срещу присъда на РС Варна по НОХД №600/2025г., с която подсъдимия М. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление, а именно, че за времето от 06.05.2024 г. до 02.06.2024 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и домашно насилие, чрез изпращане на съобщения по имейл, се заканил на Б. Б. М.а с убийство, както следва: на 06.05.2024 г. й заявил „Ще те убия ако имаш някой."; на 16.05.2024 г. й заявил „Боклук ще ти отсека главата.", „Хвана ли те, ще те обръсна и после на кол."; на 02.06.2024 г. й заявил „Вече съм тук, боклук, ще ти извия вратлето." и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, като деянието е извършено спрямо лице, с което С. М.

М. е бил в съпружеска връзка и имат общи деца поради което и на осн. чл. 144, ал. 3 т.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 във вр. с чл. 54 , ал. 1 от НК му е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което на осн.чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл. 67, ал. 3 от НК е постановено подсъдимият в изпитателния срок да изтърпяна пробационната мярка по чл.

42а, ал. 2, т. 4 от НК - „включване в програма за обществено въздействие" за 1 срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

С присъдата си на основание чл. 304 пр. 4 от НПК съдът е оправдал подс. М. за осъществяване на престъплението по повдигнатото му обвинение, квалифицирано като такова по чл. 144 ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за периода от 03.06.2024 г. до 11.06.2024 г. както и за осъществяване на престъпния акт чрез следните деяния: на 11.05.2024г. чрез изявлението „Хвана ли те в крачка всичко свършва."; на 23.05.2024 г. чрез изявленията „Курво, да ти еба путката майна.", „Курво много внимавай. Ще ти счупя краката.", „Мършо, ще те еба и после ще те пребия като куче.", „Верек ще те скопя. Ще ти отрежа срамните устни и ще ти зашия гъза"; на 02.06.2024г. чрез изявленията „Оглеждай се зад всеки ъгъл.", „Курво долна, обади се, че идвам да те кастрирам!"; на 11.06.2024 г. „Изроде, ще те скопя да знаеш.", „Ще ти еба путката майна обещавам."

Обжалва се присъдата в нейната осъдителна част, като се излага, че в тази част тя е неправилна и незаконосъобразна, като се моли за нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се моли за връщане на делото за ново разглеждане предвид допуснати съществени процесуални нарушения извършени по време на ДП и в съдебно заседание през първоинстанционния съд, или за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, без приложението по отношение на подсъдимия на пробационна мярка.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с адв. П. С., като в пледоарията си по същество поддържа въззивната жалба, като моли първоинстанционната присъда да бъде изцяло отменена и да се постанови нова оправдателна такава, като се счита, че не са установени в цялост и конкретика действия, които да осъществяват деянията, за които подсъдимият е бил признат за виновен от първоинстанционния съд. Излагат се подробни съображения, защо така постановения съдебен акт е незаконосъобразен и кое налага неговата отмяна. Навеждат се твърдения, че не са събрани необходимия обем доказателства, които да водят до извод за виновност на подсъдимия и в частност – назначаване на съдебно техническа експертиза, детайлна проверка на електронния адрес /IP адрес/ от който са изпращани имейлите касаещи обвинението, неизискването и приобщаване по делото на трафични данни.

Отделно от това се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както на досъдебната фаза, така и при разглеждане на делото от първата инстанция - извършване на СПЕ на подсъдимия още докато е бил по делото в качеството на свидетел, като по този начин съществено са били ограничени правата му. Навеждат се твърдения, че с категоричност не е установено, че подсъдимият е изпращал на бившата си съпруга имейлите, за които има постановена осъдителна присъда спрямо него, като същата почива само на предположения, а не на конкретно установени факти.

Моли се за отмяна на постановения съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или 2 връщане на делото на първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В последната си дума подсъдимия моли да му бъде дадена възможност да изчисти името си.

Представителят на въззивната прокуратурата моли да се потвърди присъдата, като я намира за правилна и законосъобразна. Излага, че са събрани необходимия обем доказателства от които да се стигне до извод, че подсъдимия е осъществил деянията за които е признат за виновен.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивният състав на ОС-Варна прие, че жалбата е основателна, досежно твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в частична липса на мотиви към постановената присъда. Като и наред с това, ВОС намира, че е извършено нарушение, изразяващо се в доказателствена необезпеченост и липса на доказателствен анализ, който да доведе до максимално изясняване обстоятелствата по делото и съответно да допринесе за формиране на законосъобразни правни изводи.

След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и преглед на обжалваната присъда, въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е негоден да бъде саниран във въззивното производство, тъй като липсата на съображения по определени въпроси поставят в невъзможност ВОС да го ревизира, като допуснатите процесуални нарушения следва да бъдат отстранени на етапа, в който са допуснати, поради което се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Констатираните съществени процесуални нарушения са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като са нарушени основни начала в наказателния процес. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при неизпълнение на задълженията на първоинстанцоинния съд по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, а именно: да осигури разкриване на обективната истина и да взема решения въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което освен, че е нарушение на основни принципи на наказателния процес, е довело и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 348, ал. 3 т.1 от НПК.

Приетите от ВРС за установени фактически обстоятелства не са подкрепени в достатъчна степен от събраната доказателствена маса, същевременно липсва и пълноценен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани остават само част от тях, поради което обективната истина остава неразкрита и доказателствено необезпечена, за да доведе до едни законосъобразни и категорични правни изводи. Съдържанието на присъдата е лишено и от достатъчни мотиви, които да отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК.

3

Липсата на мотиви в случая се изразява в ограничено обсъждане на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и анализ на това на база на кои от тях е установена и приета фактическа обстановка за отговаряща на обективната истина. Липсата на мотиви засяга в съществена степен правните съображения на взетото решение.

Основен принцип на наказателния процес е разкриване на обективната истина, като при приключване на производството съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да разкрият по най-пълен и обективен начин фактическата обстановка, отговаряща на обективната истина. Едва след установяване на фактите, е възможно извеждане на правни изводи.

Още в този подготвителен момент районният съд не е положил всички усилия и не е взел всички необходими мерки, за да се постигне пълно разкриване на обективната истина, а е взел решение и постановил присъдата си, с което и принципът, заложен в чл. 14 от НПК е пренебрегнат.

Неспазването на тези принципни положения налага повторно провеждане на съдебното производство при строго съблюдаване на тези принципи и полагане на максимални усилия за достигане на един доказателствено подкрепен извод.

По съществото си допуснатите нарушения според настоящия състав се изразяват в следните недостатъци на първоинстанционното съдебно производство:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд не е анализирал елементите на изпълнителното деяние на престъплението, твърдяно за осъществено от подсъдимия. ВРС е приел част от фактическата обстановка, приета от обвинението за безспорно установена и е направил кратък обзор на част от събраните доказателства. Обективната истина е останала недоизяснена в нейната цялост. Не са обсъдени част от писмените доказателства, събрани в наказателното производство, както и необходимостта от събиране на допълнителни, които да установят извършеното престъпление по несъмнен и категоричен начин. Доказателственият материал по делото е съставен от доказателства, които не допринасят за пълното изясняване на приетата фактическа обстановка.

Във връзка с горното следва да се посочи, че от една страна районният съд е приел, че горепосоченото престъпление е извършено за периода 06.05.2024г. – 02.06.2024г., а от друга в мотивите си е акцентирал основно върху събитията, осъществили се на 08.06.2024г., които очевидно са извън периода, за който е прието, че подсъдимия е осъществил престъплението, предмет на осъдителната присъда. В тази връзка в голяма част районния съд обосновава извода за извършено престъпление, акцентирайки на показанията на полицейските служители Иванов и Георгиев, посетили мястото, на което се е намиралата пострадалата М.а на 08.06.2024г., съдържанието на подадения от М.а сигнал на същата дата на телефон 112 и нейните показанията.

От най – съществено значение за изяснявана на обективната истина е 4 установяване на обстоятелството дали подсъдимият е изпратил процесните имейли на посочените дати - 06.05.2024г., 16.05.2024г. и 02.06.2024г., както и дали е извършил това, съзнавайки, че заканата е от такова естество, че да възбуди основателен страх у пострадалата, както и дали е възприета от нея и би ли могла да възбуди основателен страх за осъществяването и.

В настоящия случай съставът на ВРС не е изложил необходимите мотиви, с които да обоснове на първо място изводите си, че процесните имейли действително са изпратени от подсъдимия, и че св. М.а е възприела съдържащите се в тях закани като реални и това да е обективно възможно да възбуди основателен страх за осъществяването им. В този смисъл, районният съд не е изложил убедителни и почиващи на конкретни доказателства изводи за наличието на установено по несъмнен и категоричен начин престъпно деяние по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено за периода 06.05.2024г. – 02.06.2024г.

В мотивите си, първоинстанционният съд е акцентирал основно на показанията на св. М.а, за които е посочил, че се подкрепят от косвени доказателства, както и от приетите в доказателствения материал по гр. д. № 7034/2024г. по описа на Районен съд – Варна, заверени копия от разпечатки от електронна поща на М.а, както и писмо от изпълнителния директор на „Нет инфо“ ЕАД.

Съдът обаче, не е дал отговор на въпроса защо след като според него св.

М.а се е почувствала застрашена от изпратените и имейли, същата не е сезирала разследващите органи за тези действия на подсъдимия като наказателното производство е образувано във връзка с действията на подс. М. на 08.06.2024 г., които действия са извън периода на осъществяване на престъплението, за което същият е осъден с обжалваната присъда. Вместо това се е задоволил да изложи доводи за извършваните спрямо личността на пострадалата действия от страна на подсъдимия, осъществяващи състава на домашно насилие за значително по – дълъг период. В тази връзка е и посочил заключението на вещите лица по КСППЕ, касаещи данни за системно демонстрирано срещу личността на пострадалата поведение от страна на подсъдимия в следствие, на което пострадалата не е успяла да преработи стресовите ситуации и те са се превърнали в хронична психо травма, която е повишила нейната тревожност и страхова готовност.