Решение № 2233 от 31.12.2024, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 2233

Враца, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ЖИТАРСКА административно дело № 20247080700401 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от М.К.П. ***, чрез процесуалния си представител * Л.В. ***, с който се иска Областна дирекция на Министерство вътрешните работи /ОДМВР/ - *** да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0967-000345/22.07.2023г., с която временно е отнето СУМПС на ищеца и Заповед № 23-0967-000346/22.07.2023г., с която е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ******** за срок от 1 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата, на която са му върнати отнетите СУМПС и СРМПС – 23.02.2024г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения,че на 22.07.2023г. в 22,40 часа, управлявайки МПС л.а. БМВ 320Д с рег. № ********, на кръстовището на *** е бил спрян за проверка от полицейски служители. Била му извършена проверка за употреба на алкохол и упойващи вещества с техническо средство Дръг тест 5000 с № АRMC0094, а пробата отчела положителен резултат за употреба на „*“. Съставен му бил АУАН и е едновременно с това заповеди за налагане на принудителни административни мерки, а именно Заповед № 23-0967-000345/22.07.2023г. на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и Заповед № 23-0967-000346/22.07.2023г. по чл.171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП. Образувано било и досъдебно производство в РП ***. При извършената проверка на 22.07.2023г. и констатираната положителна проба за употреба на **, ищецът отрекъл употреба на такива, като поискал да му бъде направена кръвна проба, тъй като бил убеден в недостоверността на отчетения резултат. Ищецът е съпроводен от полицейските органи до ЦСМП - ***, където е дал кръв и урина за лабораторен анализ, след което е задържан в РУ - *** за срок до 24 ч. По образуваното досъдебно производство е назначена съдебна химикотоксилогича експертиза, съгласно която в кръвната проба взета от М.П. не е установено наличието на ** и **. В тази връзка, с постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.02.2024г. производството е било прекратено, а заповедите за прилагане на принудителна административна мярка са отменени. Излага съображения, че в следствие на издадените Заповеди от ОД на МВР ***, с които са наложени принудителни административни мерки - „прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 320 Д с per. № ******** за срок от една година“ и „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.“, М.П. е лишен от възможността да ползва собствения си лек автомобил в продължение на седем месеца, както и от възможността да управлява друго МПС за същия период. Ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в **** във връзка с отнетите му СУМПС, СРМПС и регистрационни табели и прекратената регистрация на собственото му МПС, които са станали *****. **************************************** отнето СУМПС, СРПМС и прекратена регистрацията на собственото му МПС. ****************************************, че ***** и няма никаква вина за отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на собствения му лек автомобил. Това състояние на ищеца продължило седем месеца. Сочените в исковата молба неимуществени вреди са били в пряка и причинна връзка с отменените ПАМ и непосредствена последица от тях.

Съгласно чл.204, ал.З АПК, когато претендираните вреди са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед тази правна регламентация се иска от съда да се произнесе по законосъобразността на двете ЗППАМ, за които няма представен изричен акт за оттеглянето им, но не е спорно, че на 23.02.2024г. ответната ОД на МВР - *** е върнала на М.П. СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на МПС., т.е. към 23.02.2024г. може да се направи извод, че двете заповеди са оттеглени.

В с.з. поддържа предявения иск, чрез процесуален представител, претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като се сочи че липсва един от изискуемите елементи на чл.1 от ЗОДОВ за репариране на неимуществени вреди – отменен административен акт. Според * П., след като не са обжалвани процесните Заповеди за прилагане на ПАМ, не би следвало да се говори за тяхната незаконосъобразност. Твърди се, че принципно не е налице основание за обявяване на незаконосъобразността на актовете. Излага доводи, че административните актове – заповеди за прилагане на ПАМ не са оттеглени от административния орган. Приема, че предвид записаното в двете ЗППАМ, че имат действие до решаване на въпроса за отговорността, то актовете са законосъобразни. Алтернативното, се иска, в случай, че се приеме от съда, че са налице оттеглени актове, да се приеме, че исковата претенция не е доказана по несъмнен начин. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователна и недоказана. Не се претендират разноски.

Прокурор от ВрОП дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата молба.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2 000 (две хиляда лева) за претърпени ********************** вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС, СРМПС и регистрационни табели и прекратената регистрация на собственото му МПС, които са станали достояние на ****. Същите са осъществени за периода от 22.07.2023г. до 23.02.2024 г., когато са му върнати свидетелството за управление на МПС и свидетелството за регистрация на МПС от ответната дирекция.

Съдът намира предявения иск за процесуално допустими в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК. Съгласно тази норма, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. От доказателствата по делото се установява, че цитираните две заповеди за прилагане на ПАМ и свалянето на регистрационните номера на лекия автомобил и прекратяване на регистрацията на същия, са оттеглени с действията на ответника, чрез връщане на СУМПС, СРМПС и рег. табели на автомобила. В този смисъл, исковата молба е депозирана в съответствие с изискването на чл. 204, ал. 3 от АПК и като такава се явява процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили неимуществени вреди в следствие на оттеглен административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто оттеглен административен акт са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинени вреди на ищеца, които са в причинна връзка с незаконосъобразните административни актове, е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от административен акт, който спор е подсъден на административните съдилища.

От фактическа страна по делото се установява, че на 22.07.2023г. в 22,40 часа, управлявайки МПС л.а. БМВ 320Д с рег. № ********, на кръстовището на *** е бил спрян за проверка от патрул на ОДМВР - ***. По време на проверката същият бил изпробван за алкохол, както и му е направен тест за употреба на наркотични вещества. От приложената по ДП №4966/2023г. Докладна записка на ** Ц.М. се установява,че лицето е било спряно за проверка, без да са вписани причини за извършването й. След като ищецът бил изпробван за *, която проба отчела 0,00 промила, полицейските органи предприели действия по тестване на водача П. за употреба на ** и ** с техническо средство Дръг тест 5000 с ф. № ARMC 0094, който отчел положителен резултат на употреба на **. Въз основа на този резултат от техническото средство, ** Ц.М. издал АУАН № 993617/22.07.2023г. за това, че ищецът управлява МПС след употреба на *, с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и иззел СУМПС, Контролен талон и 2 бр.регистрационни табели. След като ищеца оспорил полевия тест, той дал кръвна проба и урина за лабораторен анализ пред ** в ЦСМП-***, придружен от полицейските служители извършили проверката. Видно от приложените по досъдебното производство Протокол за медицинско изследване Приложение №4 съставен в 23.40 ч. от * Б. не са вписани каквито и да било отклонения в обективното състояние на ищеца относими към съмнения за неговата адекватност. Така след вземане на кръв за изследване в медицинско заведение П. бил задържан за срок до 24 часа, видно от разпитите в качеството на свидетели на Ц.М. и Я.В. – * на ОДМВР ***, където останал цяла нощ в ареста, видно от показанията на св. П. /л.51/.

Видно от заключението по химикотоксикологичната експертиза изх.№И-1362/08.02.2024г. намираща се по ДП №4966/23г., същата е дала категорично заключение за липса в кръвта и урината на наличие на употребени от П. ** и **. Във с тези констатации, било издадено на 27.02.2024г. Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 4966/2023г. по описа на РП - Враца, поради липса на престъпление. В постановлението е разпоредено копие от него да се изпрати на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР *** за сведение.

На 23.02.2024г. на М.П. са върнати иззетите с горецитираните ЗППАМ свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, без административния орган по издаване на Заповедите за ППАМ да се е произнесъл изрично. Ищецът, чрез * В. твърди, че чрез връщането на съответните документи органът е оттеглил двата издадени от него административни акта – Заповеди за ППАМ.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав приема от правна страна следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК в относимата й редакция гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С предявения по-горе иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановени ЗППАМ, издадени на основание ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в относимата редакция (ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените по делото доказателства се установява, че двете ЗППАМ са постановени от Началник група към ОДМВР Враца, сектор „Пътна полиция“ ***, надлежно упълномощен за това съгласно Заповед № 369з-199/26.01.2022г. на директора на ОДМВР-***. Ищеца не оспорва издаването на двете заповеди като властнически акт от административен орган, надлежно упълномощен по реда на чл.172, ал.1 от ЗДвП, поради което съдът приема за безспорно установено компетентността на органа.